- Нали знаеш батко, ние жените винаги си имаме един специален мъж в живота, който ни разбишква пеперудите в корема. И тоя мъж си остава за цял живот, дори и да сме женени за друг..
- Чувал съм.. – отговарям, докато поемам пиците от ръцете на сервитьора. Братовчедка ми Албена взима нетърпеливо чинията с голямата порция, а аз средната. Не съм я виждал от поне две години, когато се омъжи с триста зора за един заместник - шеф на банка. Свестно момче, глези я като принцеса и не й отказва нищо, но никога не е бил нейн тип. След всичките й ненормални гаджета, този беше най – неочаквания, но явно най – упорития ухажор.
- Спокойно ми е с него – изпреварва въпроса ми Албена – Вече съм на 29 и започнах да гледам на мъжете друго яче. Вярно, не е нищо особено. Скучен и квадратен ми е, даже една глава е по-нисък от мене и ме отучи да нося токчета. Но няма пълно щастие, нали знаеш…
- Знам Бети, знам…Ето ти сока. – подавам й чашата, защото я виждам че от лакомия се опитва да дъвче и говори едновременно - До къде го докарахте с ин витрото?
Албена ми дава знак с ръка да изчакам да преглътне и надига чашата. Знаех, че работеха за дете от маса време, но нещо все не им се получаваше. Мъжа й хвърли сума пари за спермограми и изследвания, пробваха с инсеминация, но резултата беше все нулев. На братовчедка ми така й потънаха гемиите, че се покри от цялата рода и не вдигаше телефона на никого.
- До къде го докарахме… Писах ти съобщения във Фейсбук, ама ти не ми отговаряш. В Скайпа също те няма..
- Че аз телефон нямам ли? Побъркахте се всички с тоя шибан Фейсбук! На мен ми омръзна за няколко месеца.
- Помниш го Мартин, нали? – поглежда ме Албена и се усмихва на парчето пица набодено на вилицата. Не само че го помня, но и знам що рев изрева за него от 14 годишна. Мартин тогава беше на 20 и минаваше за кварталния Аполон, по който всички пъпчиви ученички въздишаха след първия си менструален цикъл. Албена го свалила чак когато станала на 16, още първата вечер след рождения й ден, в който паднала забраната от баща й да се прибира след 10:30 вечерта. Не закъсняла, но този път се прибрала дефлорирана и още по-влюбена.
Още