В гуреливото утро на миналият четвъртък натъпквам последните си кецове в сака. Имам една торба сандвичи, удобни панталони и 15 000 динара в джоба. Моят трети EXIT!
Сърбите са особено горди, след като преди три години взеха британската награда за европейски фест сред 40 други. Истината е, че EXIT е адски евтин и затова е пълно с чужденци - само в нашата вила имаше американци, канадци и един австралиец, който ми прати поздрави от редактора на техния Vice. Не те знам, човече, но и ти да си жив и здрав!
Най-сниманото място в Нови Сад - мостът между града и крепостта отзад. По време на бомбардировките през 99-та той е напълно срутен, а жителите, лишени от вода, излизат на хълма, играят карти, мятат месо на скарата и пият вино, както ми сподели хазаинът. Това вляво съм аз.
Къщата, която наехме - на няколоко минути от входа на феста, с градина и климатик. Собственикът беше роднина на Никола Тесла - откривателя на променливия ток. Не знам дали има връзка, но по едно време имаше вода, а спираше тока и обратното. Много е психарско в 4 сутринта.
„Бащата на хипстърите” Джеймс Мърфи и неговият проект LCD Soundsystem откриха феста. Тази година темата е „електроника с характер”.
Вътре обаче си имаше всичко без кучета. Не знам как го правят…
Тази година сцените са много странни. Кризата е голяма и рекламодатели дебнат отвсякъде. Това е пърформънс на местен мобилен оператор.
На входа обикалят момичета с колбички сливовица, подсладена с мед. „Черпят” те усмихнато и после ти взимат 90 динара (около 2 лв.). Майк Патън очевидно беше прекалил с такава ракия и дори я пиеше на сцената от халба за бира.
Suicide’s an alternative!
Atari Teenage Riot са колкото култова, толкова и най-непоносимо шумната банда, която съм гледал ( а съм бил и на Napalm death!) Да ти приседне плескавицата направо!
Тунелите между крепостите са със светофари за хора. Когато светне зелено влизаш и бързаш. Ако обаче те хване вътре червеното всички палят коз, правят мексиканска вълна, и крещят възходящо.
Когато най-после успееш да излезеш навън те чака зоната за хранене, в която да задоволиш напушения си глад.
The Horrors са друга банда, която чаках. И двата им албума са великолепен апотеоз на пънкарливата депресия и меланхолия. Нещо обаче са скарани с голямата сцена и май по-добре да се гледат в някой малък клуб.
На път за вкъщи минавам през малък парк. Направих тази снимка вдъхновен от горната банда и налегнат от мрачни мисли след 14-тата бира.
Хипстърки и хипарки в очакване на Klaxons пред сцената. Сръбските момичета са много „лепи” и вечно усмихнати. Презервативи имаше в някакво местно безплатно списание, което се разпространяваше на фестивала.
Официалният мърчандайз. Най-много вървяха на тишъртите на Faith No More.
Novi Sad by night. На бара до Часовниковата кула има ебаси гледката, разнообразен твърд алкохол (навсякъде другаде има само бира) и лека прохлада, която се носи от Дунава.
Давид Гета на зазоряване. Изглежда пълно, но тук вече е наполовина празно, защото публиката се изнесе разочарована. Шибан сватбар!”World exclusive, Serbiaaaaa!”
Краят на EXIT. След The Chemical Brothers всички мръсни, вмирисани, предобрили с наркотици, джойнт и бира се клатят по тъжните фестивални полета.
Пътят към София - почти целият е магистрала и 40 градуса жега. По телефона разбирам, че в България вали зверски.
ТЕКСТ И СНИМКИ БОРИСЛАВ БАНЕВ
VICE BG
