Който е ходил на т.нар. “нощно каране” на Витоша несъмнено му е идвало да завие като вълк, чувайки “саундтрака” на Лалето. Пристигаш на паркинга, след кратко обикаляне си бройкаш някоя преспа, бухваш колата, колкото да не пречи на другите и започваш да се опаковаш под звуците не на нещо случайно, а на самата изскочила някъде от дълбокия соц песен - День Победы. Вече си опакован, тичаш да купиш карта, при което от колоните започва да бичи Род Стюарт, качваш се на лифта, щафетата поема Хадауей. Слизаш от лифта, и докато се дозакопчееш, Аксел Роуз призовава мацките да не плачат тунайт. Пускаш се, честно казано, не чуваш нищо, особено ако караш на скорост, но каквото и да правиш, долу трябва да спреш, и то под звуците на Епимено. Естествено нощната завършва пак с День Победы, ако не се намери някой, който супер много се дразни и не даде друго CD. Всичко щеше да е ОК, ако това не се повтаряше всеки път, вече трета зима, че и през деня. Та питаме: КОЙ Е ДИДЖЕЯТ НА ЛАЛЕТО? Има една ракия от нас, ако смени диска.
