ЧИТАТЕЛСКО-ПИСАТЕЛСКИ НАРЪЧНИК ПО ЧЕТЕНЕ НА ПИСАНИЯ ЗА МУЗИКАТА
ИЛЮСТРАЦИИ НИЙЛ БЪРК
Трудни думи. Писането за музика може да бъде почти толкова трудно, колкото четенето за музика. Настоящият полезен речник ще ти помогне във въпросните две занимания, които са неотменима част от съвременния живот. И нека сме наясно – всичко е заради музиката.
ACCOMPLISHED – ПОСТИЖЕНИЕ ("Вторият албум на бостънската пауър-пънк банда Boot Doods е постижение, за каквото на други групи не стигат и десет албума”.) Това е чудесна дума, ако пишеш за банда от безразсъдни двайсет и няколко годишни мъжки модели със страхотни прически, които са свирили на две последователни издания на Warped Tour и хич не са глезени от своите майки, които всяка вечер са ги галили по косичката, докато навършат 18, като са им обяснявали какви уникални талантливи захарчета са. В днешно време думи като „постижение” често се изхабяват от неточна употреба. Нима ще чакаме докато „постижение” започне да се използва за неща като например хвалебствия по адрес на 96-годишна старица, израснала в гетото, организирала успешна кампания за доброволни дарения по време на Втората световна война, почиствала редовно квартала си, отпразнувала диамантената си сватба и отгледала девет здрави деца, всички от които завършили колеж. Постижение? Да, бе! И още нещо – третата й внучка управлява системата за пречистване на въздуха на шибаната Международна космическа станция. Чак пък „постижение”? Просто звучи малко пресилено.
BUT I DIGRESS – НО ДА НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАМ („Навремето в Кливланд горяхме 7-инчови винилови плочи на Shit Stain, за да се топлим в скуота. Сега в eBay вървят по 400 долара парчето. Времената се променят. Но да не се отклонявам…”) Не се страхувай да използваш отклонения, за да стовариш върху читателя всички излишни нарцистични вметки, които можеш да изпърдиш. Искаш да вмъкнеш важния факт, че на 14-годишна възраст си бил на концерт на The Clash, въпреки че статията е за новия сингъл на Джъстин Бийбър? Просто се отклони. Чувстваш изгарящото желание да ни съобщиш точно по средата на поредната статия за спадащите продажби на компактдискове, че притежаваш пълна колекция чисто нови тишърти от турнетата на Guided by Voices, подредени в найлонови пликове в дрешника си? Значи е време да се отклониш. Уместно ли е в това интервю с втория басист от първата група на Том Пети да споделиш, че шкембето ти расте ежедневно в обратна пропорция на излиняващото ти самочувствие? Вкарай му едно отклонение, дееба.
CUM ("Rock-cum-metal коктейлът на Darkhound никога не може да ви омръзне”.) Никой няма да забележи, ако тази думичка изобщо изчезне от нормалния английски език. Защо тогава музикалните критици толкова държат на нея? Не е ли всъщност наше задължение да пазим жив латинския корен на думата ‘cum”, който по-скоро означава „с” или „подобно на”, отколкото „алкална течност, изхвърляна от пениса по време на еякулация [разг.]”? Не сме ли ние, писателите, факлоносците на езика, хората, натоварени със задачата да преценяват кои думи да се използват и кои – не? Такива сме. Разбира се, че сме такива.
