секи път, когато ми се удаде случай да използвам развален английски, изпадам във възторг. По принцип е грешно да се каже „Натюрморти”, но всъщност не е. „Мъртви животи” би звучало като някакъв сълзлив телевизионен канал. И вместо да препрочитам Сюзан Зонтаг или Роланд Бартез, които са написали страхотни книги за фотографията, искам само да кажа, че знам за тези книги, имам ги някъде. Но със сигурност съм прочела доста есета и статии за фотографията и знам това-онова. Накратко, фотографията започва със снимки на голи тела и снимки на мъртви тела. Не е ли забавно! Филмите пък са започнали със заснемане на кихане, така че, както виждате, крушата не пада по-далече от дървото. Малко съм разочарована, че никой не предложи на
Vice снимка на повръщано върху тротоара, което за мен си е добър натюрморт. Беше ми трудно да се сдържа да не предложа собствените си снимки за този брой. Цедки за чай с малки мечета, висящи от верижките им, подрънкващи от ръба на орнаментирана чаша. Всъщност не няколко такива мечета, а едно. Имам снимка точно на това. Това е положението, всички са луди по собствените си неща. Седя си тук, в мавзолея на Айлийн, и преливам от любов към неодушевените предмети около мен. Червените чаршафи, голямата картина, смешната малка картичка с Шърли Темпъл, която пуши цигара. Всеки дом е един малък музей.
Гледайки снимките тук, си мисля за всички мъртви тела, които фотографите са ни предложили – мисля си, че всяка снимка е един вид труп – но също така е и нещо като гробница. Предполага се, че някои от първите натюрморти са били изрисувани с бои или наредени с мозайка по стените на гробниците. Тези малки картинки имали за цел магически да транспортират предметите в отвъдното, за да съпътстват там мъртвия. Не знам дали идеята е била да пристигат преди него, или пък след като вече той стигне там, но както и да е, много добре би било да се получава така. Представете си как си седите на един хълм някъде и изведнъж се появяват бутилка вино и пистолет, или нещо друго, например лютня. Да се надяваме, че сте били съвсем искрени приживе, иначе хората вероятно ще предполагат за желанията ви и може да се окаже, че някои неща, които само сте се правили, че харесвате, ще останат с вас за цяла вечност. Поуката е, че човек винаги трябва да е честен относно нещата, които харесва. Политиците, разбира се, си заслужават лайната, от които ще бъдат заобиколени завинаги. Така де, ако работите някаква професия, в която трябва да се лъже, както е случаят с политиката например, или с банкерството, или с петролния бизнес – естествено, ще предпочетете изобщо да не умирате. Но няма такава опция. Хората обичат да слагат черепи в натюрмортите, защото е прието, че черепът пази честността ти. Каква тогава е целта на одраните животни, които присъстват в тях? Умряла риба например. Всичко си е имало смисъл в ранните натюрморти и всички смислени неща са се въртели около Бога, защото всички картини били религиозни.
В началото картините били начин да се транспортират разни неща, а по-късно вещите служели за предупреждение. Като се замисли човек, изглежда, християнството е било голяма грешка. И все още е. Човек, прикован на кръст, не е ли натюрморт? Какво е посланието тук? Хората явно си знаят. Време е климатикът ми да се включи отново. Вашият има ли си собствено мнение, като моя? Струва му се хладно в стаята и спира. А всъщност е горещо. Но освен на мен, на никой друг предмет в апартамента ми не му пука. Предполага се, че натюрмортът е дошъл на мода, когато религията и държавата били изместени от средната класа. Знаете ли кога се е случило това? Светът започнал да се управлява от хора, които просто искали да притежават много боклуци. И били готови да отидат накрай света, за да ги получат. Холандците – същите, които създали нашия любим Ню Йорк (неслучайно той и до днес е пълен с хора, които искат разни неща) – те били звездите по онова време. Събирали боклуци от целия свят, нареждали огромни купчини от тях по рафтовете и в лодките си и ги отнасяли някъде другаде. И рисували картини с тях. Този момент продължил безкрайно. Рисували пазари. Забавното е, че ако си художник и не ти плащат да правиш портрети на богаташи, вероятно просто ще си рисуваш разни други неща и ще ги продаваш на пазара, така че мястото, където всичко това се случвало, също било тема в картините – чак свят да ти се завие.
Така е изглеждал светът тогава – това е бил техният начин да си заснемат домашно видео. Това тяхното дори звучи по-малко тъпо от хората с камерите, които видях в Йелоустоун, които търпеливо чакаха гейзера да изригне и след това още по-търпеливо стояха и го снимаха. Каква значение има дали снимате своята собствена купчина лайна, или нещо от световна величина? Мисля, че идеята на капитализма и всичко, което той води след себе си, подобно на кучето, което се върти около опашката си, е, че в края на краищата това, което обичаш и притежаваш, се превръща във форма на боготворене. Обичам голямата гола статуя на Дейвид Армстронг, който държи един малък гол човечец. Някак божествено е. Това е църквата на Дейвид. Един обречен снежен човек; купчина сдъвкани дъвки, която прилича на мозък; несиметрична дупка в старото дърво, приличаща на говорещо дърво от приказка, или на женски гениталии; купчина вещи, която навремето е била нечия амбиция, а сега е оставена да гние в забвение и е била забелязана от някой друг... Интересно е как снимката на един човек, обикновено на жена, по принцип е предмет – деформирана и преобърната.
А президентите бързо се превръщат в картонени фигурки или в маски. Президентите, също като жените, могат да бъдат предмети. Всъщност, мислех си днес – това няма много връзка с темата, но ще го споделя – ако интернет оригинално е бил част от някаква военна система за държавна отбрана и идеята е била, че няма по-добра от тази система, защото в противен случай тя би станала нейна мишена, световната мрежа е била създадена, за да може информацията да пътува във всички посоки и да не може да се определи точното местонахождение на нашите „лидери”... Президентството е еволюирало до един вид обърната монархия, където избираме някого, който да заеме позицията на властта, но тя не е истинска, защото светът всъщност се управлява от корпорациите, а не от правителството. Ние няма как да знаем какво прави British Petroleum, а определено и президентът няма как да знае това.
Ето защо някой като Джордж Буш или Роналд Рейгън е перфектен, докато такъв като Барак Обама не е – той мисли, че е някой, и ние искаме той да е някой, но вместо това на тази позиция той е просто един куп други неща и е просто едно копие на себе си. Президентството не е трудна работа. То дори не е работа. Позицията на творците ще се подобри едва когато завинаги изчезне възможността да се казва истината, или да се правят грандиозни добрини за света. Тогава единствено малките локални усилия на отделните религиозни привърженици и творци ще продължават да създават нови неща, с които да заместват вече умрелите, като малки олтари или светилища. Така че всеки от тези натюрморти всъщност е жив по най-добрия възможен начин, макар и нищо в него да не се движи. Мисля си, че артистът, в случая фотографът, го подрежда през своя поглед. И не че толкова си падам по повръщаното, но просто това, което то символизира, е толкова истинско. За много от хората, които идват тук, които отиват където и да е, устремени напред, това е тяхното послание към света. Нещо като реч. Техният изтънчен начин да направят нещо, да оставят нещо за другите след себе си, въпреки че това е просто купчина полусмляна храна и алкохол – това е, което имат да предложат. Поне не са умрели.
ОТ АЙЛИЙН МАЙЛС
