МЯУ МЯУ МЯУ
Срамежлив съм, затова предпочитам да си пия чая в котешка компания
ТЕКСТ И СНИМКИ ТОМОКАЦУ КОСУГА
В момента
котешките кафенета в Япония са страхотен бизнес. Както подсказва и определението, става дума за заведения, където ценителите на котки пият капучино скъпо и прескъпо, но пък сред цял куп очарователни, гальовни писани. Близо осемдесет кафенета от този тип се появиха в Япония през последните пет години. И най-странното е, че тяхната атракция не са скъпи расови персийки или други чистокръвни мацки, ами просто най-обикновени улични превъзходни. Можете да ги видите по задните дворове и паркингите на местните супермаркети. И не е чудно, че напоследък се понесе вълна от фотоиздания и дивидита на тема обикновената котка. Логично възниква въпросът: след като хората са толкова увлечени по опитомените улични котаци, защо не си грабнат по един и не си го отнесат вкъщи? Ще ви кажа защо: японските наемодатели са гадняри.
Проблема обяснява тридесет и осем годишният Норимаса Ханада, собственик на
Neko no mise (
Къщата на котката), първото токийско котешко кафене. „В повечето давани под наем жилища в Япония е строго забранено да имаш домашни любимци. Изключение са апартаментите в семейните комплекси. Това означава, че младите на по 20-30 години, които живеят сами, не могат да си позволят лукса домашен любимец. Въпреки че попадат в най-стресираната социална категория и им се полага да потърсят разтуха и компания.”
Следователно няма защо да се чудим, че котешките заведения се посещават от сравнително млади хора. Неотдавна прекарах близо четири часа в
Neko no mise и като изключим една дама на петдесетина години, останалите посетители бяха двайсетина-трийсетина годишни. Повечето бяха жени, имаше само трима мъже. Още един важен фактор, който определя въпросната тенденция, е хроничната срамежливост на повечето японци. Тя стига до такива крайности, че мнозина не са в състояние да обменят с непознат и една любезна приказка за времето. За въпросния тип напрегнати, саможиви градски жители безмълвната комуникация с пухкавите писанки е огромен източник на успокоение и радост.
Какво представлява
Neko no mise? Няколко канапета, столове и маси са подредени в помещение, което излъчва спокойствие. Атмосферата е разтоварваща, особено приятна. Свири мека музика. На едната стена има лавици със стотици комикси и илюстровани книги. Постоянно пребиваващите тук котки са 14 и понеже е зима, повечето от тях са се свили под ниските японски масички с електрически нагреватели. Отдалеч личи, че котките са истинските владетели на заведението. Сигурно затова се държат донякъде арогантно, поне повече, отколкото лично аз съм свикнал. Неколцина са плашливи, та се стряскат и подскачат винаги когато покрай тях мине новодошъл. Останах с впечатлението, че е бая трудничко да се сприятелиш с тези котета, освен ако не си решил да седиш тук безкрайно дълго. Това не се връзва с важен факт: кафенето печели пари от илюзията, че клиентите ще получат порция котешка гальовност и обич.
