|
|
DOS & DON'TS
|
||||
БЕЗСМЪРТИЕ!Не ти се вярваше, но може и да те огрееТЕКСТ КИРИЛ ХРИСТОВ,СНИМКИ НАТАЛИЯ МАШАРОВА И АРХИВ НА ЖИВКО Т. КОЛЕВ
Никога не съм вярвал в безсмъртието или поне не, че някой може да го открие, докато съм жив. Цялата история с вампирите не ми харесва, най-малкото защото рано или късно се уморяваш да живееш нощем, а всички яки френдове, с които си се познавал, отдавна са си заминали от този свят. Ако науката изобрети някакъв начин да ми вземе мозъка и да го сложи в тяло на робот, ще си дръпна шалтера сам, лишен от дребни удоволствия като бира, секс и трева. Оказа се обаче, че учените съвсем сериозно си ги мислят тези работи, но нещата са доста по-различни от това да си сложим мозъка в буркан като Кранг от Костенурките Нинджа и да се моткаме в златисти тенекиени тела. След като един приятел ми говори дълго време за това как негов познат, доктор по медицина, работи заедно с баща си сериозно по въпроса за безсмъртието и това не са просто глупости, реших да се срещна с тях, за да разбера заслужава ли си да се надявам или трябва да се страхувам да стана вечен. Таню Ж. Колев е магистър по физика и доктор по философия, а синът му Живко Т. Колев е доктор по медицина и в момента работи за голяма фармацевтична компания. Двамата се трудят над създаването на нов модел на Обща теория на системите, което трябва да помогне на учените от цял свят да получат нов поглед върху нещата и това как може да се пренесе човешкото съзнание извън тялото в по-съвършен носител. До края на годината тяхната теория ще излезе и на книга, а преди да изложат фактите, аз поисках да науча на разбираем за мен език за какво точно става дума. Нужно ли е безсмъртие на човека? Не е ли налудничаво като идея? Ако се разглежда като абсолют, звучи наистина налудничаво. Ние си представяме безсмъртието като процес и считаме, че всеки човек носи в себе си тази потребност. Едва ли има някой, който би искал да умре. Нещо повече – ние смятаме, че това е една от първите потребности, възникнали при осъзнаването на човека – оцеляване в ежедневието, потребността от храна и вода. Не толкова очевидно, но силно свързани със стремежа към оцеляване са продължението на рода и потребността човек да остави нещо след себе си. Ние искаме да покажем, че личността може да се развива безкрайно, без да прекъсва развитието си чрез промяна на своя носител – човешкото тяло. Съвременната наука е в състояние да създаде изкуствено тяло – носител, който да бъде приемник на личността и който впоследствие може да бъде усъвършенстван допълнително. Прехвърлянето на съзнанието в друго тяло или носител е следващата стъпка в еволюцията на хората. Иначе човекът няма много шансове. Какво имате предвид? Най-простият пример е с бактерии, поставени в хранителна среда. Скоро благодарение на благоприятните условия те започват да се развиват и размножават. В един момент размножаването им става взривообразно и техният брой достига пик. Тъй като хранителната среда е ограничена, бързо се достига до забавяне на размножаването и смърт на колонията. Човечеството се развива взривообразно през последните 200 години. Броят на скептично мислещите хора в обществото расте. Развитите страни издават директиви за ограничаване на ресурсите. Но проблемът не е само в тях. Много по-голям проблем са ограниченията, които нашите тела поставят. Тела, които могат да функционират само при тесен диапазон от условия и само във връзка със системата Земя. Когато изчерпим хранителната си среда, няма да има човек. За нас освен много скептични сценарии обаче има и оптимистични. Човешкото общество най-вероятно ще продължи да ускорява развитието си, ако целенасочено се стреми към решаване на проблема с оцеляването си. Как можем да пренесем съзнанието си от едно място на друго? Новото в тази идея е, че това пренасяне може да стане със средствата на науката. За да сме в състояние да направим това, трябва да се изясни конкретно каква е връзката на психиката с нейния носител – мозъка. След което да се създаде подходяща „връзка” между човешки мозък и изкуствен мозък, която може да осъществи пренос на работеща психика, а не просто копиране на информация. Нашият мозък не е един. Всъщност човешкият мозък представлява две относително самостоятелни полукълба, които работят в постоянна връзка помежду си. Психиката се ражда от непрекъснат диалог между двете полукълба. Ние считаме, че точно поради тази особеност на мозъка връзката и работата с друг мозък е принципно осъществима. Експерименти показват, че дори съвсем малка част от връзката между полукълбата е необходима за успешна съвместна работа. Следователно по начина, по който се свързват двете полукълба, можем да свържем и изкуствен мозък. Чисто технически как става пренасянето, с кабели и жици? Опити за връзка между мозък и компютър са започнали преди около 40-50 години. През последните 10 години развитието на връзката между мозък и компютър имаше огромен напредък в насока невропротезиране, като вече има хора с изкуствени крайници, които могат да бъдат управлявани, хора с изкуствен слух и дори зрение, които са способни да карат кола. Развитието на технологиите в специфични сфери е трудно да бъде обхванато дори и при ежедневно следене на научните открития. Разбира се, за да се осъществи връзка между два мозъка, трябва усилията на много групи учени да са насочени конкретно в тази посока. Ние бяхме много изненадани, че и други хора по света си представят подобни начини за пренасяне на съзнанието и това намери изява наскоро във филма Аватар.
|
