Списанието

Tweet

МАНИФЕСТ НА ПОРНОГРАФА

Приятелски разговор с Андо Джиларди, главния куратор на голи тела в Италия

ИНТЕРВЮ ТИМ СМОЛ
СНИМКИ ЕДУАРД ШЕЛЕР
AРХИВНИ СНИМКИ АНДО ДЖИЛАРДИ И ПАТРИЦИЯ ПИЧИНИ


Наскоро се разходихме от Пиемонт, на седемдесетина километра от Генуа, до тихото северноиталианско селце Пондзоне, за да се срещнем с Андо Джиларди, 89-годишен италиански фотограф, писател, журналист, редактор, а също така и най-перверзният стар перверзник на полуострова. Един човек, за когото, колкото и да ни е неудобно да си признаем, не бяхме чували допреди няколко седмици. Докато един прекрасен ден в Милано в малка антикварна книжарница не попаднахме на две от неговите списания, Fhototeca Materiali и Phototeca. Не бяхме виждали нищо подобно досега.

Списанията му включват много силни, главно еротични снимки, групирани според определени, но леко неясни иконографски мотиви. Ярките дизайни варират от колаж на две страници с десетина свирки до съпоставяне на еротичните комикси от викторианската епоха и обложките на порно видеокасетите от 80-те. Като тук-там, на пръв поглед безразборно, има разпръснати стихове и езотерични текстове.

Като редактор този човек няма равен в таланта си да измисля заглавия и теми на броя. Ето само няколко примера: „Тъпи расисти и кучи синове, довечера има Погром, а аз няма какво да облека”, „Изкуствената курва”, „Гъзоландия” и “Катастрофи, супер лош късмет и крайни решения”. Скоро открихме, че тези страхотни творби са само част от един епос от над шест издания, на които Андо е бил редактор. Веднага се зарибихме.

Но се оказа, че безупречният вкус на Андо за изпепеляващи порнографски снимки далеч не е единственото, за което да си говорим с него. Той също така е един от кураторите на фотографската документална серия за Холокоста, която по-късно е използвана като доказателство на Нюрнбергския трибунал. Автор е на дузина книги за фотография, както и на различни други теми. Създал е един от най-големите архиви с еротични снимки в света и заедно с Пиер Паоло Пазолини е бил редактор на профсъюзното списание на италианската комунистическа партия, Vie Nuove, от 1960 до 1962.

Бяхме топло посрещнати в дома на Андо от жена му Лучана и от дългогодишната му асистентка и съдружничка Патриция Пичини. Поседяхме в тяхната червено-зелено-оранжева дневна, използвана и като студио, и си говорихме с часове на всякакви теми – от фотография до възгледите на Андо, че жените мразят секса.

Vice: Не намерих много информация за твоите невероятни списания. Те са толкова много, но ако трябва да си избера кое най ми харесва, то това е Fhototeca Materiali. Кажи, кой имаше смелостта да издава подобно нещо?
Андо: Издателят беше продуцент и разпространител на порно видеокасети.

Звучи логично. Как започнахте да работите заедно?
Няколко години преди Fhototeca Materiali основахме едно списание, Phototeca. Беше много голямо и всеки брой бе структуриран около определена тема. Намирахме много снимки, свързани с темата – и стари, и нови, но повечето бяха много стари – и нареждахме всички в броя. Phototeca се спонсорираше от един заможен издател, който инвестираше в него предимно от суета. За добро или зло, този човек успя да ме убеди, че ставам за писател. Иска ми се никога да не се бях захващал с писане! Вече ме бяха изгонили от комунистическата партия и от екипа на комунистическия всекидневник L’Unità. В крайна сметка този издател закри списанието. Каза ми: „О, Джиларди, трябва да се отървем от този евреин.” И така, той продаде списанието на друг издател, който смени името.

И тогава стана Fhototeca, с “F”?
Патриция Пичини: Да. Издателят, за когото говори Андо, този, който продаде Phototeca, издаваше и Photo Italia. А новият издател махна “P” и го замести с “F.”

Андо: Но после, след време, и това списание спря да излиза.

Патриция: Не му се занимаваше много с разпространението. Искаше само да го отпечатва. Започна да съкращава всичките ни разходи, уволни редакторите и арт директора и накрая останахме само аз и Андо.

Андо: Но толкова ни харесваше да се занимаваме с това, че не ни пукаше. И накрая основахме ново списание, това, което спомена в началото – Fhototecа Materiali. Беше почти същото, но акцентът беше върху старите снимки, особено еротичните.

---

COMMENTS