|
|
DOS & DON'TS
|
|||||||||
КОЖНИ БОЛЕСТИ, ГЪБИ И СЕДМИЦА НА МОДАТА - ЕДНО ИСЛАНДСКО ФИАСКООТ ХАМИЛТЪН МОРИС СНИМКИ ПИТЪР СЪДЪРЛАНД СНИМКИ ОТ МОДНИЯ ПОДИУМ АРНОР ХАЛДОРСОН  ДЕН ПЪРВИ Бях започнал да си правя расти, но като се опитах да ги махна, стана много зле. Тогава реших, че е крайно време да се подстрижа. Излязох от бръснарницата и видях, че на врата ми са се появили някакви мистериозни кръгообразни червени обриви. Мисълта, че вероятно ги имам от месеци, без изобщо да съм забелязал, не беше особено приятна. Огледах ги и реших, че най-вероятно става въпрос за псориазис. Опитвах се да забравя тази ужасна констатация, докато пътувах за летище Kennedy, където имах среща с Питър Съдърланд. Изпращаха ни в Исландия, за да отразим седмицата на модата там, и поемаха всички разноски по пътуването. Никога не бях чувал за исландска седмица на модата (кой ли пък е), но това едва ли има голямо значение. По-важното е, че в Исландия човек очаква да види огромни полета от P. Semilanceata – легендарните психеделични гъби, които според един приятел са най-добрата гарнитура за бургер с агнешко и лук по специална рецепта. Каква точно беше рецептата – не помня. Чекираме се на летището и служителят зад гишето вижда, че държа наръчник за разпознаване на психеделични гъби. Хвърля ми кос, многозначителен поглед и казва: „Растат по лайната.” Кимам, за да покажа, че съм разбрал, но той, изглежда, се чувства задължен да напомни за зловещото си присъствие и когато пристигаме на изхода към самолета. Появява се и там, този път проверява бордните карти. Отново забива поглед в мен и казва: „Ще се вдигаме в облаците, а?” Аз отговарям „Какво?”, а той продължава „Донеси една и за мен.” Усмихвам се, но ме полазват студени тръпки, чувствам се като застигнат от зла поличба, все едно самолетът ще експлодира във въздуха. Хващаме нощния полет и кацаме в Исландия в 8 сутринта. Вчера и днес се сливат в едно и това е най-дългият ден в живота ми. Утринното небе е мрачно, сиво и няма как да е друго след прекараната безсънна нощ. Пейзажът, след като излизаме от летището, е невъобразимо безцветен – безкрайна шир от сив камънак и еднотипни къщи от един и същи материал, с еднакви по големина прозорци. Само покривите от вълнисти алуминиеви плоскости се различават по цвета си (избелял при това). Преди да тръгна от Ню Йорк, ми бяха казали, че Исландия е на първо място по брой самоубийства, което се оказа невярно. Напълно неочаквано трябва да се настаним не в хотел, а в някаква изоставена база на НАТО с приветливото име Поделение 747. В стаята ми има кутия традиционни исландски шоколадови бонбони, а на вратата на хладилника стои исландски трол с магнит. Носът на трола е счупен. Бяха ми казали как да се свържа с някакъв рибар на име Гери, който щеше да бъде моят водач в търсенето на гъби. Питър и аз караме до апартамента му и той накратко ни разказва за нарко сцената в Исландия или липсата на такава. Без никакво съмнение Гери е пряк наследник на викингите – има дълга руса коса, огромна квадратна глава и войнствен вид. Той ми казва, че гъбите наистина растат в Исландия, но сме пристигнали прекалено рано, за да наберем каквото и да било. Успявам да скрия огромното си разочарование, след като казва, че шансовете ни да не намерим нищо са 99,9%. Тръгваме от апартамента му и минаваме с колата покрай заведение за бързо хранене от веригата Quiznos с покрив от нагъната ламарина. Несъмнено най-тъжното от всички в цял свят.
|
