Списанието

Tweet

ЛОВЕЦЪТ И НЕГОВИТЕ КУЧЕТА

Oт Саах Милимоно

Саах Милимоно е основният автор на разкази в Daily Observer, най-популярния вестник в Либерия. Със Саах ни запозна нашият човек в Западна Африка, Майлс Естей. Той е канадски журналист, който се преселил в това разкъсвано от войни адско място заради прекрасните условия за сърф. Монровия, столицата на Либерия, толкова му харесала, че решил да остане и да обучава местните журналисти. Саах бил един от учениците на Майлс. Двамата заедно седели в офиса на Observer и пишели разкази като този. Общували чрез размяна на бележки, тъй като Саах не чува. Всяка седмица Observer публикува някой от неговите разкази. В тях се говори за магии, вещерство, измами и за трудностите в живота. И въпреки че в Либерия грамотното население е 35 процента, той си има редовни читатели и фенове, от които често получава писма.

Майлс разказва: “Саах е изключително позитивен и добродушен човек, но е силно притеснен от ситуацията в Либерия. За хората тук няма много възможности. Другото, което го измъчва, е често срещаният творчески проблем, че не може да напише всичко, което иска, и че няма кой да спонсорира работата му.”


Имало едно време ловец на име Готокай. Той имаше четири кучета – Тин, Кин, Рол и Рали. Кучетата му бяха верни и се отличаваха със своята смелост и решителност, и с ловните си умения. Имаха само едно слабо място – не ядяха пипер. Въпреки че всички в селото знаеха за тази тяхна особеност, Готокай не споделяше с никого защо кучетата му не ядат пипер. Пазеше го в тайна. В Бампли, селото на Готокай, имаше една завистлива стара жена, която живееше сама в разнебитена колиба. Никой не ходеше при нея, защото всички се опасяваха, че е вещица. И може би бяха прави. Защото в полунощ Кинте, така се казваше старицата, свикваше злите духове и кроеше планове как да убие хората, които мрази. Един от тези хора бе Готокай. Кинте смяташе, че той е прекалено честен, добронамерен и щедър и до него всички в селото изглеждат лоши. Затова всеки път, когато Готокай се връщаше от лов и споделяше улова със съселяните си, тя се изпълваше със злоба и й се искаше да го убие на място.

За щастие кучетата на Готокай винаги бяха около него, а Кинте се боеше от тях. Смяташе, че притежават свръхестествени сили, които пазят Готокай от магии.

Готокай от своя страна не подозираше какво крои Кинте. Той беше много любезен човек и се доверяваше на всеки. Правеше всичко за доброто на другите и съселяните му знаеха, че би дал дори живота си за тях.

Една вечер, като се връщаше от гората с наръч дърва, Кинте срещна на пътеката Готокай, следван от верните си кучета. Тя отстъпи уплашена.

- Махни кучетата си от пътя ми, Готокай! – извика тя, разтреперана от страх. Реакцията на старицата изненада Готокай и той се зачуди как да я приеме. Но все пак заповяда на кучетата си да се отдръпнат, за да не плашат жената. Те веднага му се подчиниха. Отдалечиха се от Готокай и легнаха на земята, без да отлепват поглед от господаря си. Кинте си отдъхна с облекчение.

- Какво им има на кучетата ми, че толкова те плашат, Кинте? – попита Готокай.

- Просто не обичам кучета – отговори му тя.

– Но моите кучета не биха наранили никого – каза Готокай – освен дивите животни, които преследваме. Научил съм ги, че човекът е най-добрият им приятел.

- Наистина ли? – изненада се Кинте.

- Да – отвърна Готокай.

- Мен пък винаги много ме е било страх от кучетата ти – каза Кинте.

- Но защо? – учуди се Готокай.

- Според мен те карат да изглеждаш много опасен.

Готокай се разсмя:

- Съжалявам, бабо Кинте.

- А защо не им даваш пипер?

Готокай се усмихна и нищо не каза.

Аха, не иска да ми отговори, защото това ще го направи уязвим, помисли си Кинте.

Готокай каза:

- Сега трябва да вървя, бабо Кинте. Трябва да заложа няколко капана в гората.

- Не си тръгвай още – каза тя. – Не ми отговори на въпроса. Кажи сега, защо кучетата ти не ядат пипер?

- Друг път ще ти кажа – отвърна широко усмихнат Готокай. И без да обели нито дума повече, се обърна и тръгна към кучетата си, които веднага скочиха на крака и последваха господаря си в гората.

Кинте бе много уплашена и проклинаше Готокай.

От този ден нататък тя си постави за цел да разкрие тайната му. Но всеки път когато го попиташе защо кучетата му не ядат пипер, Готокай учтиво заобикаляше въпроса и продължаваше усмихнат по пътя си.

Един ден Готокай реши да посети свой братовчед, който живееше в друго село. Преди да тръгне, заведе кучетата си у Кинте.

– Бабо Кинте – каза Готокай, – бих искал да се грижиш за кучетата ми, като те моля да внимаваш да не ядат пипер.

---

COMMENTS