Списанието

Tweet

ПРИЗРАЧНИ ДЕЯНИЯ

От T. Кристофър Горлик

T. Кристофър Горлик е ипотечен одитор през деня, а през нощта обикновено спи. Иска да стане професионален писател. Това са началните страници на The Ghost Business – неговия многожанров научнофантастичен хумористичен роман, който скоро ще бъде завършен. И публикуван.


Не съм го направил аз. Така казах и на ченгетата. Защото това беше истината. Тогава как всички онези трупове се оказаха толкова изнасилени и убити? Полицията настояваше за отговор, а аз нямах такъв.Tруповете не бяха малко изнасилени или убити, а тотално и абсолютно изнасилени и убити. Както си му е редът – прилична бройка обезглавени и натрупани върху леглото ми на висока до тавана купчина в сиропиталището Макроналд. Ченгетата искаха отговори.

Беше тринайсетият ми рожден ден, по закон вече бях пълнолетен, а чантите ми бяха стегнати. Преди няколко месеца спечелих пълна стипендия за института ЧЪДД от игралните машинки в Пица Холокост до Сандвич Холокост в мола. Отбелязах желаното от мен обучение – телекинеза – и изпратих бланката. След няколко месеца станах на 13 и вече нямах търпение да тръгна по пътя си. Ето ме, идвам, институте ЧЪДД, или поне така си мислех.

Тринайсет години, прекарани в сиропиталището Макроналд, са достатъчни да побъркат всеки. Ама яката да го побъркат. Освен това моите 13 години там не са произволно избрани по средата на живота ми – те са формиращите ми години, от 0 до 13. А това са важни години. Това са годините, през които мозъкът изработва синапсовите пътечки, които цял живот ще филтрират усещането ми за реалност. Ако си късметлия, прекарваш тези години с майка и баща. Баща ти те учи как да подпалиш гората и след това да прибереш по-бавно тичащите мръвки. За вечеря майка ти прави вкусни пайове от бавната мръвка и не ти позволява да станеш от масата, докато не си довършиш последното парченце бавна мръвка в чинията. Всички онези препечени витамини и крехки минерали ще ти трябват, за да пораснеш голям и силен.

За съжаление през формиращите ми години нямаше много вечери с бавна мръвка, а подпалването трябваше да си го преподам сам.

Израснах с редовното меню на корпорацията Макроналд. Нехранителна NutriGruel каша – прави се предимно от смлени скелети на космически хлебарки, заради което сайтът Government.gov задължава корпорацията да добави към името на продукта „нехранителна”.

Нехранителната NutriGruel каша може да обясни защо коефициентът ми на интелигентност е под средното ниво, или пък не може. Какво ли знам аз?

Освен това гръбнакът ми е с формата на З благодарение на годините спане на стар матрак, положен върху счупен радиатор на трактор.

Признавам, че определящите ме години бяха белязани най-вече от липсата. Но в сиропиталището казвахме: обърни наобратно тази кисела физиономия, обърната наобратно. Освен това можеше да е много по-зле. Рацо Финкълстайн спеше върху дюшек, пълен с топки за голф, имаше цепнатина на небцето, която стигаше до ушите му, и беше почти напълно сляп, заради което може би монахините никога не му позволиха да спечели годишната лотария с награда операция на небцето. Но така или иначе лотарията винаги беше подправена и в крайна сметка беше просто едно състезание по популярност. Аз бях много по-добре от Рацо Финкълстайн. Горкият Рацо нямаше дори обърната наобратно кисела физиономия, която да обърне наобратно. Само зъби и венци.

Освен това в моето бъдеще ме чакаше институтът ЧЪДД, или поне беше така, докато онази висока до тавана купчина изнасилени и убити трупове не се появи на матрака ми върху счупения радиатор от трактор. Ама само каква купчина изнасилени и убити трупове беше... Полицай БетаТрон6000 каза, че от всички купчини обезглавени трупове, които е виждал в двестагодишната си кариера на ченге, моята била най-впечатляващата. Нищо че аз нямах нищо общо с нея.

Ченгетата преброиха 99 трупа, включително уважавани граждани, все местни жители на Епъл Сити. В купчината обезглавени трупове намериха останките на Космическия Еднорог, еднорог от Космоса, великолепно животно. Но без главата си приличаше на умрял бял кон.

В моята купчина обезглавени трупове имаше всичко: елф, китайски мафиотски бос, високоплатена компаньонка, която изплаща училищните си вноски, професионален стрелец, магьосник с брада, модел на бельо и капитан на космически кораб. Както казах, в моята купчина имаше всичко. Имаше само един проблем – не беше моя.


„Бях в магазина за сувенири на сиропиталището – казах на ченгетата. – Сбогувах се със сестрите Залкони.” Сестрите Залкони бяха сиамски близначки, свързани при главата и таза. Клеър, тази отляво, винаги беше мила с мен, но аз си падах по сестра й отдясно – Ким. Повечето от половите органи бяха от страната на Ким.

„Нека изясним – каза полицай БетаТрон6000. – Тръгнал си към сувенирния магазин на сиропиталището да се сбогуваш с приятелките си.”

„Точно така” – казах аз.

„Като се връщаш след 15 минути, на леглото ти има купчина с 99 изнасилени и убити тела.”

„Знаете толкова, колкото и аз – казах и свих рамене. – Сега, ако ме извините, трябва да хвана автобуса. Записан съм в института ЧЪДД.”

Опитах се да се процедя между двете ченгета, но те не се помръднаха.

„Аха, институтът ЧЪДД – каза полицай БетаТрон6000. – Браво, Бъди.” Той беше наистина впечатлен. „Но се боя, че ще трябва да се навърташ наоколо, докато изясним цялата история.”

“Не мога – казах аз. – Нямам търпение да тръгна.” Бръкнах отзад в панталоните си и се почесах по задника, за да докажа нетърпението си. „Пък и все някой трябва да е видял кой го е направил. Деля стаята си с още 600 сираци.”

“Няма свидетели, приятел. Било е вечерта на филмите и спагетите. Всички са били в аудиторията и са яли спагети, докато гледат уестърни.”

„Тогава говорете със сестрите Залкони. Бях с тях през цялото време.”

„Имаш предвид тези сестри Залкони?” – каза полицай Бета Трон 6000 и посочи средата на купчината. Това бяха сестрите Залкони, но без главите им. Изнасилени и убити както беше изнасилен и убит всеки труп в купчината, но може би дори повече.

„Свети Петре – извиках. – Това е ужасно.” Щом сестрите Залкони бяха в купчината, нямах никакво алиби. Още по-лошо, някой беше объркал преброя- ването – несъмнено заради общите телесни части на сестрите. Имах четно число от 100 изнасилени и убити трупа, хвърлени върху матрака ми, стигащи до тавана, а никой не обича четните числа. Следствието беше кратко и по същество. Прокурорът беше горила, буквално. Истинска 350-килограмова горила в костюм от три части и вратовръзка.

Нямах никакви пари за защитата, затова попълних формуляра за дело без адвокат в сайта на Government.gov.

Име?

Бъди.

Фамилия?

Нямах фамилия. Монахините никога не се постараха да ми дадат, но сестра Мери все ме наричаше „гъзорък”, понеже ръцете ми винаги бяха в панталоните, така че реших да съм Гъзоръки.

От едно до десет – колко мазен искате да бъде адвокатът ви, като едно е за най-малко мазен, а десет – най-много?

Реших, че повече е винаги по-добре, и натиснах 10.

В деня на следствието адвокатът ми закъсня.

„Аз съм твоят адвокат – каза той. – Какво изпуснах?” Здрависахме се. Ръката му беше студена и мокра. „На колко години си, хлапе, на около 11? Имаш ли да ме черпиш една цигара?” Погледна ми досието. „Господи. Изнасилил си всички тези хора?” Очите му се премрежиха. „Как беше?” – каза той. Хвърли поглед към съдиите. „Каква пасмина кучета.” Засмя се. „Бау-бау.” После се обърна към масата на прокурора: „Това някаква горила ли е?” Ченето му увисна. “Аз с нея няма да се боря” – каза той и си тръгна. Нямах официален представител, а делото вече беше започнало. Десет май беше твърде висока стойност мазност.

“Дами и господа съдебни заседатели” – каза горилата. – „Ето доказателство А.” Той посочи стария ми матрак от сиропиталището. Беше пропит с кръв. „Нека господин Бъди Гъзоръки се изправи пред скамейката” – каза горилата.

Докато се приближавах към скамейката, горилата хвърли малко магически прах във въздуха, което направи всичко черно-бяло. Освен това ме накара да вървя на забавен каданс и добави много злокобна музика за фон на съдебната зала. Когато седнах, музиката спря и цветовете се завърнаха.

---

COMMENTS