Списанието

Tweet

ГЕРДА, КАЙ И КИТАЙЦИТЕ

От Лазар Лазаров

Лазар Р. Лазаров пише кратки разкази и проза. Някои от тях са публикувани в Литературен вестник, други – в LiterNet. Работи и като преводач, включително за Vice България. Опитва се да възприема писането като мистичен процес и не смята, че издаването на 300 страници на полусезон може да мине за литература. Не е чел Властелинът на пръстените и Хари Потър. Харесва Drum and Bass.

Поводът за написването на тази история е един китайски ресторант, в който се предлага изключително добра гореща доматена супа и соевият сос не се разрежда с вода.


-Тъмната стая с висок таван бе осветена единствено от зачервените реотани на примитивната печка. Стъклото на прозореца, заскрежено от студа, приличаше на счупено огледало; и все пак картина – кървавата битка, краят на династията Цзин. 316 г. Кръвта е превърната в искрящи бели кристали... Червеният цвят липсва.

В началото на месец май зимата още не бе свършила.

Сенките на момчето и момичето, осветени от червените реотани, се движеха в пълен синхрон върху бялата стена над леглото. Бавно... По-бързо... Почти истерично...

Двете тела се отпуснаха едно върху друго. Застинаха така.

- Как си, Герда?

- Обичам те, Кай!


Двата червени китайски фенера над входа на ресторанта се мятаха обезумели от вятъра.

Месец май. Средата на месец май, а започваше нова снежна виелица.

Скиорите бяха във възторг.

Травматолозите също.

Собствениците на автосервизи минаха на „бело”. За втори път се сменяха зимни гуми.

Всички информационни емисии започваха с климатичните аномалии през месец май.

На първите страници на вестниците излизаха смразяващи кръвта прогнози.

Китайският ресторант беше затворен за клиенти от две седмици. Соевият сос просто бе изчезнал от пазара. Цялото оборудване от кухнята отзад беше изнесено и помещението набързо бе превърнато в импровизиран цех за производство на електрически печки с реотан. Персоналът беше светкавично преквалифициран, а студът продаваше все по-добре.


Площадът скандираше гневно. Тълпата се люшкаше към огражденията, а полицаите с щитове и палки, премръзнали от студа и изнервени, отблъскваха назад демонстрантите, които се опитваха да спрат климатичната катастрофа.

Огромен транспарант („И вие ще умрете с нас!”) висеше от главата на бронзовия конник.

Озверял, с червен от пиене и студа нос полицай замахна с палка към Кай и той падна в снега – съвсем близо до паметника на пилотите, загинали във въздушните битки със съюзниците...

Съюзниците произвеждаха яко. Както и загубилите войната.

Зимата им се надсмиваше в средата на месец май.


Сервитьорът приведе услужливо гръб пред Герда. Тя палеше цигара и той учтиво я изчака да свърши.

- Какво ще обичате, госпожице? – стъклените му очи успяха да я огледат незабелязано: небрежна прическа, лек следобеден грим, шал върху леко разкопчана блуза, вълнено сако, клин за езда и ботуши.

- Фреш от лимон и портокал... засега. Чакам приятелка.

- Благодаря – усмихна се мило той, обърна се и като тръгна, на лицето му лъсна познатото от популярните сериали презрение.

Герда отметна кичур коса от очите си и издуха дима от цигарата след него.

„Клубът на любителите на зимните спортове” беше обхванат от необичаен за месец май ентусиазъм. Сезонът така и не свършваше, а разговорите за състоянието на пистите, нова екипировка, коленни връзки...

Герда винаги беше център на внимание.

Така й харесваше.

---

COMMENTS