Списанието

Tweet

ОПЛАКВАНЕ

От Биляна Попова

Биляна представя себе си: “Произхождам от работническо семейство. Tака се казваше тогава, защото всякакви други определения за потекло бяха вредни и майка ми непрекъснато ми шъткаше и ми обясняваше да не говоря с никого за баба и дядо, и за баща ми.

И вече знам, че светът е цял и пределно ясен, трябва да имаш куража, за да се провреш през процепа на днес и сега.

Правя го, всеки ден...”

Родителите ми бяха членове на ОФ организацията в квартала. По принуда, за да можеше да взимат бележки в уверение на този факт и да имат работа.

И въпреки че редовно ни строяваха за най-различни проверки на плаца и ни връзваха връзки по вратовете, аз и моите връстници успяхме да пораснем и да добием смелостта да смотаваме всичко натрапено в големите ученически чанти с гадни катарами и да си мечтаем. Първоначално за говорещи кукли и колела, а после, когато стигнахме до университетските коридори, мечтите смело се втурваха към отвъдни светове, култури, книги, музика и мода.

След много години се оказа, че състоянието на вътрешен емигрант е като че ли единствен вариант за спасение от някогашните мечти."

А за Vice Биляна написа писмо – оплакване до туристическата агенция, продала им типично българска почивка в роден хотел.


ДО
ГОСПОДИН ИВАН ЕФТИМОВ
ТУРИСТИЧЕСКА АГЕНЦИЯ
“ПИРИНТУРИСТ”

ОТ
БИЛЯНА ПОПОВА, КЛИЕНТ

Уважаеми г-н Ефтимов,


Отдавна не ми се е налагало да се възмущавам в писмен вид, но след като приех офертата от туристическата фирма Пиринтурист, само това правя – възмущавам се!

Имах идея да си почина, аз и съпругът ми, във Велинград.

Искахме да си платим и да получим адекватна услуга, получихме уверенията от вашата агенция и така попаднахме в четиризвездния хотел РИЧ. Какво смятате се случи там:

- случка първа: асансьорът не работеше, качихме се някак си до седмия етаж с багажа

- случка втора: стаята, в която ни настаниха, имаше вид на душегубка, със силни скосявания над леглото, с прозорец, който се отваряше така, че разполовяваше спалнята, дори да искахме да си разменим вестниците, не можехме, нямаше щора, а следобедното слънце беше “безпощадно”

- случка трета: през нощта съпругът ми си разби главата в скосения таван, защото е с нормален ръст за мъж – 1,82 см, аз като по-нисичка оцелях

- случка четвърта: хрумна ми, че мога да поискам да ни сменят стаята. Добре – смениха я, пак пренасяхме багажи (нали помните за асансьора – не работи), тъкмо решихме, че всичко е наред, когато се установи, че в тази стая няма не какво да е, а топла вода. Така успях да се запозная с велинградските водопроводчици, които дойдоха при нас в стаята. Симпатични хора...

- случка пета: късно вечерта, след като се върнахме от вечеря, ни “зарадваха”, че можем за трети път да си сменим стаята. Историята с багажите се потрети. Нямаше начин да не сме доволни, независимо че се оказа, че терасата е обща с още две стаи и че трябваше да спим на затворена врата заради ужасяващата чалга, носеща се от ресторант Омар. Всъщност ние бяхме три дни с багажи в ръце между етажите

- останалите неща ще ги споделя набързо:

- сутрин на закуска трябваше да избираме между мазни мекици, сандвичи с евтин салам, варено яйце и тънки огризки от кашкавал – това е. Непрекъснато ми напомняха, че ми “таксуват” минералната вода, която си позволявахме да си поръчваме

- когато останахме първия следобед до 17 часа на басейна, дойдоха някакви сервитьори да ни махнат от там, защото трябвало да редят маси за вечерта за прочутия ресторант Омар. Махнахме се\

- никога нямаше свободни шезлонги за гостите на хотела, защото от някакъв друг вход влизаха други хора с билетчета

- няма климатици в стаите

- за да паркираме колата си в гаража на хотела, ни искаха по десет лева на вечер

- докато ми правеха масаж в амбициозно наречения “Спа център”, влезе някаква девойка и си позволи да иска да ме премести в друго помещение насред моя масаж, за който платих доволно и предоволно, защото имало теч на ваната. Всичко за течовете на хотела вече знаехме

- обслужването в този хотел е безобразно, персоналът е “хванат от гората”, която е съвсем наблизо и вероятно ви е удобно, претенцията му за четири звезди няма нищо общо с хотелиерството, наложи ми се да говоря с толкова много неадекватни хора, а имах идея да си почина

- и понеже платихме предварително за девет дни, съпругът ми е все още там, надявам се да е свикнал вече с условията

- след всичко споделено, имам претенции да бъда компенсирана в отвратително високата цена, която платих, а за похабените ни нерви, знам, че нищо не можете да направите, но не постъпвайте така с други ваши клиенти.

COMMENTS