Списанието

Tweet

ИЗ “NOCTURAMA”

Новата пиеса на Ани Бейкър

Ани Бейкър е драматург от Амхърст, Масачузетс.

“Беше ми много забавно, докато пишех Nocturama – споделя Ани. – Само дето тя е от онези пиеси, които никой не иска да продуцира. Написах я в период на ужасна депресия и омраза към себе си. Беше ми интересно как дори да си един добронамерен депресиран човек, можеш да скапеш живота на всички около себе си, просто приказвайки разни неща, породени от собствената ти депресия.”


Четвърто действие: В дневната
(Гари влиза в стаята, сяда във фотьойла и включва лаптопа си.)

Кое предпочиташ, да те кремират или да те погребат?

Ммм... да ме кремират.

Добре. Е, радвам се, че попитах. Ако днес те беше сгазила кола например, с Гари нямаше да се сетим какви са ти предпочитанията.

(на висок глас)

Гари, да знаеш, че предпочита да я кремират!

(Гари кимва, без да отделя поглед от компютъра.)

Аз искам да ме погребат.

Добре… Предпочитам да не мисля за това.

Добре. Но просто...

(прошепва)

…да ме погребат.

(Джуди кимва.)

Хей, Гари, мога ли да си видя мейла само за малко?

Тъкмо почнах да играя Nocturama.

Моля те! Моят лаптоп нещо се е прецакал.

Чакай. Трябва да паузирам.
(пауза)
Oкей.
(Гари се изправя и отстъпва встрани. Скагс се хвърля на компютъра и почва да трака по клавиатурата. След секунда се спира и поглежда към Гари.)

Мерси!

(Гари свива рамене. Скагс се взира отново в монитора.)

Нещо интересно?

Само едно писмо от Илайджа.

(Дълго мълчание, докато чете имейла.)

Хех.

(след малко, към Гари)

Добре. Мерси.

(Скагс седи и размишлява. Гари сяда и се връща към играта си.)

Какво разправя?

Странно.

Кое?

Мести се в Лос Анжелис.

Мислех, че работи за онзи фотограф в града.

---

COMMENTS