Списанието

Tweet

ЛАЙНОЗАВЪРЪТ

От Джон Мур

Джон Мур поема първата си глътка слава още в крехка възраст като барабанист на Jesus and Mary Chain. След това създава по-малко успешната, но много печеливша банда John Moore and the Expressway. Той е и виновникът за завръщането на абсента във Великобритания, бил е основният текстописец на поп групата Black Box Recorder и работи допълнително като спортен редактор в списание Idler. Появявал се е в Top of the Pops, University Challenge, Newsnight, 6 Music, BBC и Radio 4. Бил и колумнист в Guardian и Motoring Correspondent. В момента свири в John Moore Rock and Roll Trio, които ще издават нов албум през февруари. Когато го помолихме да се представи, той отговори в трето лице ето така: „Джон Мур има очите на поет, хитростта на демон, ума на гений и черния дроб на труп.” Разказът, който написа за този брой, е за фекални работи и публикуването му изпълни с голяма гордост майка му.


Не съм аз човекът, който да каже какво извади лайната на бял свят. Имам своите версии, разбира се. Все пак съм бил водопроводчик 30 години и съм виждал много необясними неща там, долу. Но това, откровено казано, е зад гърба ми. За мен лайното си е лайно, повече или по-малко – човешки отпадък. Всички ги произвеждаме и те все трябва да отидат някъде. Толкова.

В деня, в който Англия се класира за финалите на световното по футбол, ние знаехме, че ще намалят работното ни време наполовина. Хората са особено изнервени, когато страната им е на ръба да повтори 1966 и повечето правят партита и барбекюта, ядат недоопечено месо и пият колкото могат да понесат. Така че не е изненадващо, че системата се понапряга. Разбира се, аз бях дежурен, когато се обадиха, и гледах мача в стола на персонала на телевизор с голям екран, който си купихме заедно с другите. Бях малко кисел. Англия водеше с 2:0 десет минути преди края на мача.

„Дерек Грейнджър”, отговорих на мобилния.

Беше Джеф, на смяна при тинестия резервоар. Помислих си, че иска да отиде до тоалетната.

„Слизай веднага тук долу, имаме спешен случай – кафява аларма.”

Това очевидно означаваше „червена тревога”, но работещите в канализацията трябваше да имат чувство за хумор.

„Не може ли да почака малко, Джеф, не гледаш ли мача?”, попитах го.

„Не, пич, не може да почака, по дяволите. Лайната оживяват.”

Ами, казах си аз, работя като каналджия много години и никога не съм чувал нещо подобно. Очевидно предположих, че ме баламосва. Но дори Джеръми Бийдъл не би бил толкова луд да ми извърти подобен номер по време на финала на световното.

Слязох долу, мислейки си през цялото време, че Джеф иска да пикае и аз му се връзвам. Той беше доста свестен пич и реших, че просто си търси компания. Можехме да догледаме остатъка от финала на неговия телевизор в бараката му, нямах нищо против.

Разбира се, целият свят знае какво стана след това. Когато слязох долу, миризмата беше отвратителна и Джеф просто стоеше, сочейки към резервоара. „Виж”, беше всичко, което можа да каже. Цялото нещо бълбукаше и клокочеше като кратер на вулкан, а лайната се разливаха навсякъде. Дори не си помислих да бягам и да си взема защитно облекло. Стърчах с отворена уста, докато галоните лайна се слепваха и образуваха ужасно голяма фигура, която ставаше все по-детайлна. В един момент успяхме да различим, че беше някаква гигантска глава като на праисторическо чудовище, само че направена изцяло от лайна. Простираше се върху около шест метра... и тогава започна да се формира тялото.

„Това не е на добре, Дерек – извика Джеф. – Какво са яли тези пакистанци?” Трябва да обясня, че Джеф си пада малко расист – членува в BNP (Британската национална партия). В момента в Слау има голяма етническа общност и Джеф, Бог да го благослови, се е заел да вини имигрантите за почти всичко. Като водопроводчик, който живее там, аз никога не съм имал проблеми с тях и знам, че със сигурност те се хранят много по-здравословно от нас.

„Това няма нищо общо с тях, Джеф – казах. – Вземи се в ръце. Ако някой има вина, това са английските футболни фенове, които ядат каквото им падне и взимат к’ви ли не наркотици.”

„Не, не е така, това е биотероризъм. Ал Кайда са пуснали нещо в клозета. Това са техните учени, още един 11 септември. Няма начин това да е английски феномен.”

Докато спорехме за етническия произход на чудовището, което никнеше пред нас, още една огромна вълна от лайна се вля в резервоара.

„Германците сигурно са вкарали гол”, каза Джеф. С всеки следващ галон лайна, който се вливаше в системата, съществото ставаше все по-голямо.

Като по-отдавнашен член на екипа вземането на решения се падаше на мен. Знаех, че това, което стои пред мен, е най-сериозният проблем, с който съм се сблъсквал по време на кариерата си като каналджия, и че ще трябва да се справим някак. Но подобно на Фpансис Дрейк, който довършва играта си на кегли, преди да срази Испанската армада, знаех, че Англия е на пет минути от Световната купа. И че нито един англичанин няма да ми благодари, че съм му провалил партито. Футболът, както казва покойният Бил Шанкли, е по-важен от Господ.

„Ще се правим, че не сме го видели, Джеф – беше всичко, което можах да измисля. – Хайде да гледаме остатъка от мача и ако това нещо е все още тук, когато се върнем, ще го унищожим.”

Разбира се, в светлината на събитията от деня Англия се промени завинаги, но поне ние пристъпихме към следващото си действие, гледайки мача на телевизор с висока резолюция. В 92-aта минута Германия вкара гол, който беше отменен, а после съдията даде последния сигнал. Докато швабите се изнасяха от трибуните с отвращение, Уембли пощуря, а цялата нация ликуваше. Навсякъде можеше да се чуе как англичаните и англичанките с радостни сърца и с приповдигнат дух крещят колкото глас имат.

Джеф и аз се съгласихме да не споменаваме малкото закъснение в нашата реакция. Все пак ние не бяхме квалифицирани или обучени да се справяме с извънредни ситуации като тази. След като най-накрая спряхме да се прегръщаме и да викаме, осъзнахме, че имаме да вършим работа. И нахъсани като булдози запретнахме ръкави. Разбира се, непрестанното свирене и вълните на въодушевление и еуфория изпратиха такава каскада от лайна по тръбите, че нещото беше високо вече 30 метра. Тук триумфът ни се превърна в отчаяние.

Когато колегите ни излязоха от столовата на чист въздух, превъзбудени от победата ни над Германия с 2:1, въобще не бяха подготвени за това, което видяха. В моменти като този не можеш да мислиш. Или поне не очакваш да видиш опашката на тиранозавъра Рекс, от лайна, да се развява над двора ти и да те премаже до смърт.

Звярът вече беше напълно жив. Издигна могъщото си тяло от тинестия резервоар и започна да се разхожда. Земята се разтресе, когато огромните му крака тъпчеха по асфалта, превръщайки в прах всичко по пътя си.

Ние в Slough Water and Sewage Purification Plant много се гордеехме с работата си, така че направихме всичко, което беше по силите ни, да спрем този лайнозавър да не се превърне в заплаха за обществото. Но не помогнахме особено.

Ако нашите маркучи под високо налягане работеха като хората, можеше и да успеем да го пръснем, но поради повреда бяхме неадекватно екипирани да се справим по задоволителен начин.

Щом стигна до дърветата и проби на четвърта магистрала, разбрахме, че вече не можем да овладеем положението. Не искам да си представя ужаса, който са преживели шофьорите на магистралата точно в този момент, в който трафикът беше изключително спокоен. Изведнъж това нещо се издига на хоризонта, завличайки колите от двете платна и мятайки ги, както бебе хвърля играчките от количката си. Единствената ми утеха, твърде малка в случая, беше, че повечето от убитите не са верни английски футболни фенове. Разбира се, не всеки харесва футбол и някои хора, като шофьорите на таксита, Бърза помощ или бежанците, са принудени да работят във всякакви ситуации, и сърцето ми страда за тях. Въпреки това никой не е очаквал да се случи нещо подобно. Пожарната, полицията и Бърза помощ бяха подготвени за футболно хулиганство. Ако Англия беше загубила мача, цялата страна щеше да изригне.

Можете ли да си представите какво са усетили хората, когато първата новина за това се е появила в информационните емисии, ознаменуващи спечелването на купата? Много телевизионни продуценти се опитаха да я игнорират, и с право. Представете си спонсорите и рекламодателите и всичките пари, които са инвестирали – със сигурност са почервенели от гняв. Но когато 45-метрово чудовище разрушава магистралата, е малко трудно да поддържаш информационно затъмнение.

В този момент това, от което най-много се страхуваха властите, беше атака над двореца Уиндзор. Те на свой ред предположиха, че лайнозавърът е дело на терористи и е удар по британския начин на живот и по международния престиж на Великобритания. Затова не можеха да понесат мисълта, че едно чудовище от лайна може да заличи монарха от лицето на земята.

В импровизирана съвместна операция службите за бързо реагиране и въоръжените сили обединиха усилията си, за да победят лайнозавъра, като го бомбардират от въздуха и стрелят по него с тежката артилерия.

Както вече казах, нямам нищо против нашите приятели от етническите малцинства, но трябва да добавя, че в този конкретен случай, точно в този ден те бяха дяволски безполезни. За нула време местните лидери и по-възрастните, подкрепени от половината Слау, приветстваха това чудовище като божество и обещаваха да го защитят, без да им пука за вонята. След това към тях се присъединиха много пацифисти, които твърдяха, че нямаме право да отнемем живота на още едно живо същество. Та то беше направено от лайна, за бога! Това неизбежно разпали много хора, които по начало си бяха емоционални, и Британската национална партия (BNP) го използва като оправдание. За капак на случващото се започна и циничен расистки бунт. Разгневени футболни фенове, мюсюлмани откачалки със сатъри за месо, проклети брадати лесбийки, специалните части за потушаване на бунтове... точно когато трябваше да се забавляваме. Аз бях задържан от група учени, които се опитваха да сглобят каквото знаех. Премълчах, че изгледахме края на мача. Техният дълбок анализ не допринесе особено много. Заключиха, че чудовището е направено изцяло от лайна, което им казах още в началото.

Бомбардирането на чудовището имаше нищожен ефект. Каквито и части от него да уцелеха, сякаш те моментално израстваха отново. И когато няколко случайни ракети, за които се твърдеше, че били изстреляни от принц Уилям, уцелиха фабриката на Mars, въздушните бомбардировки бяха преустановени. Настъпи нощ и в Слау се възцари неспокойна тишина. Хаосът от следобеда беше заместен от предпазливо бездействие. Мисля, че хората вероятно се чувстваха засрамени от себе си. Имаше църковно песнопение и нощно бдение със свещи въпреки страха от обгазяване. Архиепископът на Кентърбъри също се появи и заедно с лидерите на всички религии отслужи литургия за благодарност и толерантност. Независимо че много хора се разболяха от дизентерия, ние пяхме “All Things Bright and Beautiful”. Общностите се събраха и в тази нощ беше изковано едно ново разбирателство със съзнанието, че нещо от начина, по който живеем, се беше променило завинаги. Всеобщото мнение беше, че все пак трябва да го убием. Но вече го имаше учудването, че от най-скромното начало се беше появила нова форма на живот, излезнала от червата на християни, евреи, мюсюлмани, хиндуси и сикхи. Въплъщение на надеждите и мечтите ни – човешки лайнозавър.

Експертите предполагаха, че то беше интелигентно същество, което ни накара да си зададем неудобните въпроси за нашата деликатна еволюция. Вероятно първото същество от една нова раса, което може и да намери друг екземпляр за чифтосване. За добро или зло тези въпроси никога не намериха отговор, защото когато удари полунощ, небесата се отвориха и най-накрая беше сложен край на сушата. Страховитата буря направи това, което обединените усилия на службите за извънредни ситуации, въоръжените сили, най-великите ни умове и правителството не можаха да свършат. Дъждът безпощадно зашиба чудовището. И беше похвално за нас като народ, че оплакахме съдбата му.

Докато падащият дъжд го разтваряше, то стоеше гордо и великолепно, изливайки безпомощно гнева си срещу проливната атака от арсенала на Майката природа.

Не мога да кажа, че не изпитах облекчение да видя края му. Още повече че се чувствах отчасти отговорен за сътворението му и опустошението, което се стовари върху нацията. Все още спя добре нощем, въпреки че след дисциплинарния трибунал вече не работя в канализацията. По-строги управленски структури сега следят да не се стигне до подобни ситуации, но ви казвам: Ако се е случило веднъж, може да се случи отново. Духът на лайнозавъра излезе от бутилката. Докато не започнем да обръщаме малко повече внимание на това, с което се храним, и не сме по-внимателни какво изхвърляме в тоалетната, винаги има опасност да стане по-зле. Британската канализация, колкото и да е добра, е предимно от викторианската епоха и не е в състояние да се справи със съвременния свят.

Малко по-лично, искам да се извиня на всички, които са загубили любим човек по време на кризата. Ако бях напълно информиран за потенциалните човешки жертви, щях да реагирам по различен начин. Но не можем да върнем времето назад, нали?

COMMENTS