|
|
DOS & DON'TS
|
||
ДЕЙВИД САЙМЪНИНТЕРВЮ ДЖЕСИ ПИЪРСЪН, СНИМКИ ФИЛИП АНДРЮС  Дейвид Саймън е автор на един от най-големите шедьоври на миналия век – телевизионния сериал The Wire, излъчван пет сезона. Ако подобно твърдение ти звучи леко пресилено, то явно още не си гледал сериите. Те представляват най-сложната, излъчвана някога по телевизията, плетеница от персонажи, чувства, причинно-следствени връзки, психологически характеристики, екшън сцени и стрелба. Съперничат си с великите романи от края на 19-ти век – време, когато сюжетите, по правило, се отличават с изключителна дълбочина и размах. Мислиш, че отново хиперболизираме, но това си е самата истина. Моето, както и на всички останали почитатели на The Wire, отношение към сериала е като на вярващия християнин към Иисус Христос или на наркомана към хероина. Всъщност сериалът е супер як. Преди The Wire Дейвид Саймън е репортер в Baltimore Sun. Докато работи за вестника, той пише две много човешки книги за града, резултат от задълбочено проучване. Първата, Homicide: A Year on the Killing Streets (1991), е следстиве от една година, прекарана с полицаите от отдел „Убийства” в град, в който убийството, изглежда, е основно занимание. Втората, The Corner: A Year in the Life of an Inner-City Neighborhood (1997, в съавторство с Ед Бърнс), е резултат от годината, прекарана сред семействата, наркоманите и дилърите в един от най-долните наркомански квартали в Балтимор. По първата книга е заснет дълго излъчваният полицейски сериал Homicide: Life on the Street, който е страхотен и далеч по-добър от повечето на същата тема. The Corner пък е в основата на минисериал на HBO, който малко или повече представлява първообраз на The Wire. След The Wire Саймън и Ед Бърнс, бивш балтиморски полицай и учител, адаптират книгата на Ивън Райт Generation Kill за сериал на HBO – най-успешният, правен до момента, документ за ежедневието на американските морски пехотинци по време на настоящата война в Ирак. Днес, в момента, в който пиша това, Саймън снима нови серии за HBO в Ню Орлийнс. Името на сериала е Tremé и ще разказва за живота на местните музиканти. Аз обаче имам чувството, че подобно описание звучи все едно да кажеш, че The Wire пресъздава единствено и само истории за пазара на дрога в Балтимор. Всичко наистина тръгва оттам, но като се има предвид влечението на Саймън към живота в американските градове, почти със сигурност може да се твърди, че и Tremé, също като The Wire, ще предложи дълбочина и ще предизвика голям отзвук. С други думи, бих искал да ме замразят до деня, в който започне излъчването на сериала, защото нямам никакво търпение. Това е най-дългото интервю, което някога сме пускали. Но я стига, то е с автора на The Wire. Имаш късмет, че целият брой не е само за него. Vice: Винаги съм искал да знам как структурираш съдържанието на един сезон от The Wire, още преди да започнат снимките. Можеш ли да опишеш в най-общи линии процеса на писане на сценарий? Дейвид Саймън: Започваме с няколко срещи за предварителна подготовка. В началото на всеки сезон заедно с основните автори, хората, които ще работят в продължение на цяла година, се усамотяваме някъде. Обсъждаме какво искаме да кажем, водим сериозни разговори за събитията в момента, за различни идеологически аспекти, политически въпроси. Сценаристите не разсъждават еднакво. Не сме на едно мнение по основните теми от деня, независимо дали става въпрос за борбата с разпространението на наркотици, държавната образователна система или медиите. Първо обсъждаме всяка една тема като такава, сама по себе си, без връзка с персонажите или фабулата. Много от хората, които са писали за The Wire, нямаха опит като телевизионни сценаристи. Това, което отличава The Wire от другите сериали, които гледаме, е, че авторите не са от телевизията. Никой от нас не е израснал с мечтата да пише сценарии за холивудски сериал или филм. Ед (Бърнс) беше ченге, после стана учител. Имаше и журналисти. Имаше автори на романи. Както и драматурзи. Всеки беше започнал с нещо друго. И най-вероятно именно това ви отличава от останалите. Не сме се отнасяли несериозно към факта, че от HBO ни дадоха по 10, 12, 13 или колкото там часа за всеки сезон. Това си беше изключително голям подарък. Сценарият на Кръстника, заедно с третата, по-слабата серия е колко? Към девет часа? Да, около девет часа. А виж колко много истории успяват да разкажат за това време. За всеки един сезон ние имахме повече време. Така че, за бога, по-добре наистина да имаш какво да кажеш. Звучи много просто, но става въпрос за обсъждания, които не мисля, че се случват при създаването на много други сериали. Не и по американската телевизия. Според мен повечето хора си мислят, че работата на телевизионните сценаристи е да напишат по поръчка на компанията сценария за шоуто, да привлекат колкото се може повече зрители, колкото се може повече внимание и после да го задържат. Така че, ако хората харесват едно, дай им повече от него. Ако не харесват друго, избягвай го, доколкото можеш.
|
