Списанието

Tweet

АЛЪН МУР

ИНТЕРВЮ ДЖЕЙМС НАЙТ, СНИМКИ ДЖОНАТАН УЪРТ И ХОСЕ ВИЛАРУБИЯ



Почти всеки, който някога е чел комикси, смята Алън Мур за най-добрия писател в жанрa. През 80-те той еднолично позволи на иначе страхливите възрастни да си признаят, че харесват забавни книги. Горд син на Нортхемптън, Англия, все още живее близо до мястото, където е израснал. Мур започва да работи в началото на 80-те в 2000 AD – водещата британска работилница за комикси за научна фантастика и фентъзи.


Неговата поредица Judge Dredd представи героя в неизследвана дотогава светлина. Собственото му творение, Halo Jones, беше първото заглавие в този жанр, което не изобразява героинята като супермацка с големи цици или като жертва. До средата на 80-те Мур направи революция в американския комикс, като първо съживи позагнилата поредица Swamp Thing на DC Comics Universe, после я превърна в книга, изследваща екзистенциалното с тревога за екологията. След това създаде Watchmen – първия комикс, който наистина преобръща метафората за супергероя. Това, разбира се, доведе до безкрайно скапан филм миналата година (от който за щастие Мур се отрича). След няколко схватки за авторството и правата Мур стартира своя собствена поредица, донякъде на шега, наречена America’s Best Comics. От 1991 до 1996 се занимава с From Hell – неговия мрачен и красив прочит на Джак Изкормвача, също превърнат в смотан филм (Мур отново го отрича). The League of Extraordinary Gentlemen стартира през 1999 и се превръща в гигантски книжен звяр – успешна смесица между измислена литературна история и версия на нашата собствена реалност. И отново – прецакан филм, който Мур – изненада! – отрича. Във V for Vendeta Мур ни показва своя вариант на тоталитаризма. И пак се отрича от филма.

Той е автор на много сложния роман Voice of the Fire и на дълга поема за момичета, които харесват момичета, и момчета, които харесват момчета, наречена The Mirror of Love. Публикува и 25,000 Years of Erotic Freedom, в която се разказва за това, което навява заглавието. Lost Girls, сътворена с Мелинда Геби, е за Уенди от Питър Пан, Алиса от Алиса в страната на чудесата и Дороти от Магьосникът от Оз, на които им се случват приказни приключения, и е супер забавна.

Мур в момента работи по ъндър- граунд списанието Dodgem Logic, по втория си роман Jerusalem и по гид за магии. Нали разбирате, Мур е практикуващ магьосник (обаче не от онзи вид с цилиндъра и зайците). Наскоро се обадихме в дома му в Нортхемптън и след като ни увери, че си е изпил чая, но „ще изпие още колкото чаши се наложи”, стана ясно, че г-н Мур ще си поговори с нас за своите работи и идеи. И, да, беше си истинска магия.

Vice: Dodgem Logic е новото ти творение. Защо не ни разкажеш за това като начало?
Алън Мур: Dodgem Logic е случаен агресивен сблъсък на всякакви неща, от абсурдистките разкази на Стив Айлет до новите неща на Савидж Пенсил и Кевин О’Нийл. Естетически и като форма всичко дойде покрай увлечението ми по ъндърграунд пресата, една култура, датираща отпреди печатната преса, но която стана популярна през 60-те и 70-те, когато беше жизнена част от контракултурата.

Кои бяха големите играчи в ъндърграунд пресата във Великобритания тогава?
Главните бяха английският International Times и Oz, които стартираха като сатирично списание в Австралия и след това се преместиха тук, превръщайки се в една много по-противоречива и психиделична работа. Това бяха опияняващи времена и тъкмо ъндърграунд пресата изигра ролята на лепило, което запази всички елементи на обществото заедно и във връзка един с друг. Без тези вестници щеше да има просто хора, които носят еднакви дрехи, харесват сходна музика и взимат една и съща дрога. Нямаше да имаме смислен политически или културен дебат.

И Dodgem Logic е замислен един вид като продължение на тази традиция?
Решихме да направим списание от 48 страници с ярки цветове, което да се опита да пресътвори идеята на ъндърграунд публикациите, само че през 21 век. Постоянно се опитвахме да му оставим малко недодялани ръбове. Не искахме то да бъде изгладено, защото има нещо смущаващо в гладкостта. Тя може да постави бариера между едно списание и неговите читатели. Затова се спряхме на преднамерено недодялания вид.

На доста места списанието е cut-and-paste, което го прави да изглежда като хибрид между ъндърграунд вестник и фензин (списание на фенове).
Приемам го като комплимент. Фензините бяха жизненоважна част от културата, в която израснах, от поетичните през 60-те до книгите комикси, научната фантастика и фентъзитата на 70-те. Те създадоха много от талантите, които сега доминират жанра на комиксите и научната фантастика. Бяха невероятно продуктивни малки публикации и имаха ужасно много енергия. Може би това идваше от леснотата, с която се правеха. Не беше толкова лесно, колкото би било днес, но сега, когато имаме технологии, с които да направим нещо далеч по-амбициозно от това, за което някога сме си мечтали, стремежът изчезна. Може би страстта, с която беше правено нещо като Sniffin’ Glue или което и да е от тези зинове, свързвани с пънк движението, съществува и сега, но онлайн. Не знам. Може да звуча старомодно, но все още вярвам, че винаги ще има разлика между нещо, което гледаш на екран, и нещо, което можеш да държиш в ръцете си. Физическите неща са по-добри. Те са по-истински. Има повече смисъл в един артефакт, ако той е част от общество и част от култура.

Цялостното недоволство от правителството и неизбежният край на цивилизацията, както и загрижеността за ерозията на местните общество и култура е тема, която се появява в творчеството ви от Swamp Thing и Watchmen нататък. Dodgem Logic изглежда като по-директен начин да се засегнат тези теми, за разлика от по-заобиколния метод на комиксите.
Да ви кажа честно, аз почти съм се отказал от комиксите. Продължавам с The League of Extraordinary Gentlemen и рисувам някои поредици за Dodgem Logic, но съм малко настрана от индустрията на комиксите. Вече не се смятам за част от нея.

Може ли нещата, които засягаш в Dodgem Logic, да бъдат казани в комикс?
Да, но това няма да засегне света в по-широк смисъл. Dodgem Logic не е списание само за Нортхемптън. Това просто е мястото, откъдето сме аз и няколко от сътрудниците, точно в центъра на страната, географски, иконо- мически и политически. Темите, за които говорим, са важни и списанието предлага терен за дискусия. Не сме ограничени от нищо и можем да кажем всичко, което искаме. Не искаме да депресираме хората, така че се опитахме да включваме колкото се може повече забавни неща. Има си начини да преведеш хората през трудни времена – да ги снабдиш с информацията, която им трябва, но и да им поднесеш нещо, което да ги разведри. Това е една добра кауза.

В миналото ти беше застъпник на анархията както в творчеството си, така и като личност. Анархията ли би била твоя отговор на социалните проблеми, които обсъждаш в Dodgem Logic?
Ами във втория брой ще напиша една статия, която ще е въведение в анархията и ще обясни как тя може да бъде практически приложена към настоящата ситуация. Така че – да. Едно от нещата, които ще разгледам, е принципът на атинската лотария и идеята за хвърлянето на жребий. Той в общи линии определя, че за всеки въпрос, който трябва да бъде разрешен на национално или административно ниво, журито се избира чрез лотария. Членовете му могат да произхождат откъдето и да е в рамките на една култура и се назначават напълно на случаен принцип. Предимствата и недостатъците са представени на журито, след което то ги дебатира и гласува. След решението тези хора вече не са част от журито. Те се претопяват в обществото и за следващия спорен въпрос се избира ново жури. Тази система ми изглежда като нещо, което се доближава до демокрацията, която в момента не съществува. Думата демокрация идва от „демос” – хора, и „кратос” – да управляваш – „управление на хората”. Тя не казва нищо за избиране на представители на хората, което е системата, която имаме в момента. Ако се върнем към нещо близко до тегленето на жребий, ще създадем система, която е имунизирана срещу някои от злоупотребите, присъщи на настоящия ни модел на управление. Доста е трудно да си купиш благоволението на хората, ако не знаеш кои ще бъдат тези, които трябва да ласкаеш. Също така ще бъде трудно за временно управляващото тяло да действа в свой собствен интерес, тъй като за тях ще има повече смисъл да отсъждат в интерес на обществото, в което ще се върнат.

Това е интересно, защото съдържа елементи на анархия и на демокрация едновременно.
Да, това би се опитало да превърне кръга в квадрат, т.е. да напасне идеите на анархията и настоящата ни форма на управление. Моето определение за анархия е гръцкото: без лидери. Трудно е да си представиш едно подредено общество, което да се вписва в този идеал, но с атинската лотария не бихме имали лидери, а отделни хора, които ще взимат балансирани решения. Това би изисквало огромно количество конституционални промени, но ми харесва да извадя идеята на бял свят, за да бъде една възможност, нещо, което да се подлага на дебат. Настоящата ни форма на управление очевидно не работи и не можем да продължаваме да правим малки корекции върху един модел, който е изначално погрешен. Може би е време за нов модел, вместо да продължаваме да слагаме кръпки на радиатора на стария модел T Ford, който е достигнал до естествения си край.

---

COMMENTS