Списанието

Tweet

ИЗ “МАЛКАТА СВЕТИЦА И ПОРТОКАЛИТЕ. ИСТОРИЯ НА ИЗЧЕЗВАНЕТО”

От Александър Секулов

За тази си книга Александър Секулов прочете, че това е „проза от нов тип, без аналог в българската литература, „...словесен лабиринт, създаден единствено по правилата на изяществото”, ... Всичко това той предпочете да го забрави или поне – да не го помни. И потъна в онова благодарно мълчание след успех


СВЕТИЦИТЕ 

Курвите на Валпарайсо разтварят разноцветните си чадърчета като избухващи в небето хартиени фойерверки точно в 11 часа, събота, когато сирената на кораба с неверни мъже раздира въздуха на парцали и мълчанието вече не скрива почти нищо. Тлеещи тела, ветрила, прехапани устни, рокли, скръстени ръце, натежали погледи от надвисналите над пристанищната улица балкони; всичко това изписва в очите на пасажерите букви от азбука, с която най-сетне ще се научат да забравят имената си. Дори временно наетият към съда художник Наско Х. спира да рисува портретите на  издирваните в моргата, защото чертите на  лицата им внезапно се разбягват в неловки усмивки. Излезлите на пазар за месо домакини трескаво прибират в широки кошници подгизналите от слуз говежди бутове, ребра, езици, далаци и бъбреци, старателно увити в груба хартия. Пътниците разтоварват светлината на желанието си по трапа на кораба и площадите на Валпарайсо опустяват.

Малко преди полунощ скитащите мъже потъват зад плътно затворените врати, прозорци и пердета; някои от тях проговaрят италиански, други започват да провиждат бъдещето, а трети поемат към забравения изход на сълзите.

На сутринта пред всеки благодарен праг има фигура на легнал мъж, очертана със зърна от черен пипер. Мъжете внимателно прескачат двойниците си и забързват към пристанището с лекотата на осенени провинциални мислители. Корабът се скрива зад хоризонта.

Въздухът почернява от вдигнатите зърна пипер, сякаш е завалял внезапен черен сняг. По стръмните улици се стичат реки от остро и задушаващо ухание.

Улиците са препълнени с черни зърна. Събират ги с кофи, фараши, чугунени чайници, алуминиеви насипници. В торби, чували, сухи мазета, проветриви тавани. Съсредоточено, мълчаливо, бързо. Без нито една дума.

Към единадесет кепенците на дюкяните започват да се отварят с трясък, сякаш отдалечават спомените и предчувствията.

Над Валпарайсо се понася  мирисът на  домашно печено месо, обилно поръсено с черния пипер.


МАЛКИТЕ СВЕТЦИ НА ВАЛПАРАЙСО

Повече от 34 години единадесетте трупа на мъртви мъже лежат в хладилните камери на  градската морга на Валпарайсо, а случаят, известен като “Малките светци”, остава като една от най-загадъчните  криминални истории.

Първото тяло властите откриват в ранната утрин на 11 септември 1973 година, под ажурния  балкон на хотел „Сплендор” в пристанищната част на града. Мъжът лежи на десния си хълбок, с присвити към тялото колене и събрани пред гърдите ръце. В първия момент търговецът на зеленчуци Мигуел Руан дела Васкес го взима за заспал пияница, после уведомява полицията. Огледът, придружен с рисунки на новоназначения художник към съда Н.Х., установява, че под главата на мъжа е положена възглавничка от ръчно рисуван сатен.

Подробната съдебномедицинска експертиза не открива по тялото каквито и да е белези на физическо насилие или следи от отравяне. Макар и твърде странен, случаят е оставен без сериозно детективско разследване до следващия понеделник, когато вестникарят Пепе Алонсо Санчес-и-Игуаран намира следващ труп под каменния балкон на Обществената библиотека. Тялото отново лежи в същата поза, с възглавничка под главата.

В следващите дни полицията продължава да намира все нови и нови тела под балконите на различни обществени сгради във Валпарайсо. Градът потъва в страх и слухове; въведен е вечерен час. Художникът към съда Н.Х. е подробно разпитан от коменданта А.П.  във връзка с установяване на дребни или пропуснати факти около огледите на местопрестъпленията. В протокола от този разпит за първи път се появява несигурно сведение за присъствието на смугла жена от дим с дъждовни очи върху балконите на сградите, под които са намерени труповете. Изискана е подробна скица на описаната жена; рисунките са тиражирани с молба за съдействие и информация във всички печатни издания. Малко след това Н.Х. внезапно напуска работата към съда, а случаите с появата на тела на мъртви мъже под балконите прекъсват.

В следващите месеци жителите на Валпарайсо заливат полицейското управление със сведения за появата на описаната жена върху различни балкони на града, но убедителни доказателства за това не са открити и до днес. Позата с молитвено събраните пред гърдите ръце на мъртвите мъже и слуховете за непознатата жена дават на случая незаслуженото  име “Малките светци на Валпарайсо”.

Години след това международното издирване успява да идентифицира първото тяло. Оказва се на Джордж Закариъс, студент по икономика в Берси, изчезнал на същия 11 септември 1973 година от хотела си в Париж. Пръстовите му отпечатъци се оказват еднакви с  тези на останалите тела. Оттогава единадесетте мъртви Джордж Закариъс лежат в хладната вечност на Валпарайсо, без случаят да може да бъде окончателно приключен.

"Малката светица и портокалите. История на изчезването" е издадена през 2009 от издатeлска къща Сиела.

COMMENTS