ПЕРВЕРЗНОТО ИЗКУСТВО НА TОРБЬОРН РЬОДЛАНД
ОТ БОБ НИКАС
Въпреки че Торбьорн Рьодланд има фотоапарат от 11-годишен, страстта му като тийнейджър е рисуването. „Правех карикатури и политически комикси зa местните вестници, но ми писна да предавам лесноразбираеми идеи с картинки”, казва той*. Това нежелание да ‚оправдава очакванията’ става ясно само от един поглед върху снимките му. То мотивира и последвалото му завръщане към фотоапарата и създаването на умишлено разнородна фотография от силно стилизирани до натуралистични снимки. Всъщност, въпреки откровеността на изразното средство и непосредствения стил на Рьодланд, неговата работа, както и той самият, остават неуловими по впечатляващ, объркващ, но в крайна сметка безценен начин. 39-годишният Рьодланд, базиран в Осло, но номадстващ и снимащ навсякъде, е очарователен, но и резервиран по северняшки. В работата си, която включва всеки един жанр – портрет, пейзаж, натюрморт, както и видео, той разкрива и същевременно прикрива всичко. Най-примамливите му снимки те грабват и не те пускат, също като припева на поп парче, който се забива в главата ти.
Arms (2008), в която пипалото на октопод излиза от ръкава на пуловера на една жена и нежно се увива около пръстите й, е почти перфектен пример как Рьодланд създава снимки, които някак си успяват да изглеждат едновременно странно и естествено. Tяхната неоспорима класа им позволява да бъдат възприети с незабележима лекота. На пръв поглед нереалното в тях е факт, но Рьодланд не се интересува толкова от първия прочит и разбира, дори и ние да не можем, че независимо колко криво огледало е фотографията, тя възпроизвежда света такъв, какъвто го разпознаваме или поне какъвто можем да смелим наполовина. Представете си, че снимката с женската ръка и също толкова грациозното пипало бяха рисунка или продукт от няколко изразни средства, а не фотография. Изведнъж същият образ би се превърнал в сюрреалистична творба на Джим Шоу или колаж от Макс Ернст.
Нека разгледаме две от най-често срещаните снимки в популярната фотография – булката на сватбения ден и бебето: едната обикновено предшестваща другата. Живеейки в нашия пропит от образи свят, няма как да не се чудим как е възможно да направиш снимка, различаваща се от милионите, създадени преди нея.
Arch Back Bride (2007) обаче е точно такава – портрет на булка, какъвто не сме виждали досега. Усмихната като за снимка, красиво лице, рамкирано в контура на пухкав воал – божествен облак, а рокля без презрамки подчертава нежни, голи рамене. Идеализираният образ на булката, облечена в бяло, недокосната, точно преди да се отдаде на брака и консумацията му, позира на пода с непривично високо извит гръб. Какво става тук? Това е първият и единственият неотговорен въпрос. Погледнете отново лицето й. Не е точно усмихната, а устните й са стиснати. Знае нещо, което ние не знаем: тайната на булката в сватбения й ден.
