Списанието

Tweet

СТИВЪН ШОР

ИНТЕРВЮ СТИЙВ ЛАФРЕНИЕ

Дори ако Стивън Шор беше известен само с легендарните си снимки като тийнейджър в оригиналната Silver Factory на Уорхол, той най-вероятно пак би имал място в историята на фотографията. Но вдъхновен от едно пътуване от Манхатън до Амарило, Тексас, през 1972, той се превръща в пионер на цвета в творческата фотография. Оттогава неговите снимки документират Америка и американците по начин, който предвещава абсолютната безжизненост на огромна част от днешната фотография – включително улични пейзажи и архитектура, показани като изоставени филмови декори, и загадъчни натуралистични портрети на хора, които случайно среща.

През 1998 Шор написа книга, която моите познати фотографи буквално си предават от ръка на ръка. The Nature of Photographs е просветляващ размисъл над основните мисли, които минават през главите ни, докато правим или гледаме снимки. С едно четене книгата може да обърне възприятията ти.

От 1982 Стивън Шор е директор на звеното по фотография в Bard College, Ню Йорк

Автопортрет, Ню Йорк Сити, Ню Йорк, 20-ти март 1976

Vice: Използваш ли The Nature of Photographs в своите лекции?
Стивън Шор: Всъщност The Nature of Photographs се породи от предмета фотографско виждане, който водех в колежа. Първоначално използвах текста на книгата на Джон Шарковски The Photographer’s Eye. Но в нея имаше една глава, която не влизаше в начина ми на преподаване, затова написах нова. Прецених, че имам достатъчно материал за книга. Но, да, все още я използвам и мисля, че студентите ми са много възприемчиви.

Изненадан ли си, че книгата стана задължително четиво за младите фотографи?
Не съм запознат с това. Ако някой не ми каже, не мога да знам какво влияние има. Възхитително е да чуя, че получава такъв отзвук.

Нейната логика е толкова точна, че се чудя дали не е трудно да преподаваш на някой студент, който е станал фотограф по напълно различни причини от твоите?
Техните подходи и стил могат да са напълно различни, това не е проблем. Но нека обясня това. В началото на 80-те, когато за пръв път дойдох в Bard, повечето фотографски програми в страната наблягаха на манипулираната фотография. Фотографията като вид печатно изкуство – правене на колажи, рисуване върху снимки, такива неща. Фотографският факултет на Bard реши, че ние ще се насочим към директната фотография – че ще се опитаме да възприемем естетическо отношение и няма да се опитваме да задоволяваме всеки. Имаше достатъчно други училища, където да отидеш, ако искаш да се занимаваш с манипулирането на образа. Но дори и в директния подход можеш да имаш голям обхват – моментни снимки, арт снимки… огромен обхват възможности. Ние наблягаме рано върху тази особеност, но въпреки това много студенти още в първата година се отклоняват от нея и чрез Photoshop навлизат в света на печатното изкуство. Не виждам проблем в това. Моята работа е да помогна на студента да намери своя глас.

Преподаването отразява ли се на твоята работа?
Определено. Имам по 10 души в клас, затова трябва да започна да мисля като 10 различни души. Опитвам да ги водя индивидуално към следващата им стъпка като артисти. По този начин се оказва, че излизам навън с апарата си и така имам много повече визуални идеи, отколкото ако не преподавах. Идеи, които много хора биха казали, че не се връзват със стила ми. В последните пет години основният ми проект са поредица книги по технологията print-on-demand – печат по поръчка. Тези книги често отиват в съвсем различни посоки, защото мога за един ден да развия една идея, върху която не искам да прекарвам цяла година. Мисля, че това донякъде се зароди от умственото упражнение да преподавам на различни хора.

Дигиталните фотоапарати трябва да са помогнали.
Мисля, че те направиха процеса по-лесен. Предполагам, бих могъл да го правя и на лента. Но дигиталната фотография улесни всичко. Понякога има нещо леко и спонтанно в нея.

Кога започна да я използваш?
За истинска работа преди 6 години.

Предполагам, я ползваш за модните ти сесии.
Ползвам само нея за комерсиална работа. Така работата тече много по-гладко.

Какви фотоапарати имаш за това?
Ползвам различни камери на работа. Наемам ги. Миналата седмица бях с един Nikon D3. Понякога използвам Canon Mark III или камера 4x5 с приставка за дигитална фотография. Зависи от ситуацията, от това какви са нуждите. Ако правех подобна работа преди 15 години, може би бих предложил Polaroid и ако всички са съгласни да направим сесията. Това е приемливо при статична фотография. Но през януари например снимах една кампания за Nike с атлети, които тичат. Трябваше да ги хвана как снимат, да хвана краката им във визуално интересна конфигурация, а в същото време ясно да се виждат и три различни вида маратонки за бягане. Трябваше да ги карам да тичат постоянно нагоре-надолу. Ако правех това с Polaroid и арт директорът и клиентът биха се съгласили, то трябваше да сложа лента в апарата и да опитам да пресъздам снимката, което би било почти невъзможно. Сега те поглеждат кадъра на компютъра, казват „Да, това е“ и приключваме.

В твоите арт снимки концепцията за фотография е далеч по-важна от нуждата да се показва естетически обект. Дигиталното може да помогне и тук.
Наистина нямам обяснение защо не започнах по-рано. Спомням си, че един от първите ми дигитални фотоапарати беше един Casio Exilim с размера на PalmPilot. След като 30 години си ползвал 8x10, идеята за камера, която е на една четвърт от размера на светломера ми, беше доста привлекателна. Пък и всъщност винаги съм бил заинтересуван от общоразпространената технология и лесните процеси. Така че не знам защо не започнах по-рано с дигиталната фотография.

Четох един материал, в който говориш за икономията при дигитално срещу аналогово.
Има някаква връзка между стойността на една снимка и вниманието, което един фотограф отделя, за да я направи. С камера 8x10, само защото струва, да кажем, 35 или 40 долара за лентата, проявяването и отпечатването, всяка една снимка трябва да се премисли. Дигиталната фотография е безплатна, което за мен е феномен с две страни. Положителната е, че е по-неограничаваща и с по-голям потенциал за спонтанност. Негативната, че така се снима повече и много материал просто не се разглежда. Самата камера не изисква това. А и ако някой иска да използва камерата целенасочено, тя може да върши тази работа.

Най-легендарните ти снимки са правени на апарати 4x5 или 8x10. От това, което каза, не излиза ли, че тези образи са единствената версия на кадъра?
Да, абсолютно. Ето за тази икономия говорим. Осъзнах, че не мога да опитвам да се ограничавам да правя само снимки, за които знам предварително, че ще са добри. Защото така ще правя само сигурни снимки и няма да се науча на нищо. Какъв е смисълът? Така, за да мога да направя процеса, който обичам, финансово осъществим, трябваше да се реша никога да не правя втори кадър. И нямам предвид само втора перспектива, а и това, което каза – дори не и резервна версия на кадъра. Трябваше да решавам какво искам.

---

COMMENTS