Списанието

Tweet

ХАРИ ПЕЧИНОТИ

ИНТЕРВЮ МАТЬО БЕРЕНОЛ

Всеки фотограф, направил кариера, щракайки светкавици пред красиви момичета, дължи много на Хари Печиноти. Той е първият човек, който започва да снима сексуалността на ежедневието: разрушително приятни гледки като момичета, които внимателно ближат сладолед на клечка, близки кадри на задници върху седалка на колело или мацки от плажовете на Калифорния, снимани незабелязано отдалеч.

Хари е роден в Лондон през 1935. На 14 напуска училище, за да прави дизайна на обложките на джаз лейбъла Esquire Records. През 50-те започва да работи като рекламен фотограф, а след това е арт директор на лъскави колоси като Rolling Stone, Vogue и Vanity Fair.Но завинаги той ще бъде помнен като големия мозък зад Nova, британското списание, което излиза от 1965 и поставя нови стандарти в графичното и журналистическото съдържание, обединявайки идеи от психеделичната субкултура и ежедневната ъндърграунд преса.

През 1968, след като се връща от назначение във Виетнам, той снима легендарния стенен календар на Пирели, който събира любовни поеми с фотоинтерпретации на стиховете – съблазнителни, снимани с вкус жени, които се излежават по плажовете на тунизийския остров Джерба. Пирели, а и всеки по света, който не е сляп, толкова харесват кадрите, че го канят още веднъж следващата година. Тогава Хари вдига нивото на мръсотията със съдействието на споменатите момичета от Калифорния в различни разсъблечени състояния.

Настоящите стремежи на Хари се фокусират към етнографски репортажи, снимане на филми и публикуване на книги с неговата работа. Той също продължава да снима мода и реклами и е фотоконсултант за френското списание Le Nouvel Observateur. Срещнахме го в Париж в опит да грабнем няколко буци мъдрост от един от най-талантливите хора, които някога са хващали фотоапарат.


Vice: Bonjour, Хари. Как стана един от най-великите еротични фотографи на всички времена?
Хари Печиноти: Честно, нямам си идея. Мисля, че се случи случайно – правех снимки на модели без дрехи. Затова направих и календара на Пирели през 1968. Не мисля, че преди този, който направих аз, в тези календари е имало зърна. Сега вече има чатали и Бог знае какво още. Винаги съм правил много близки кадри, защото мисля, че са графични, просто се приближаваш. Предполагам, става графично, когато аз го правя, и тази графичност на снимките ги прави еротични, а не обратното.

За много хора Nova e едно от най-влиятелните списания в историята. Имаше ли някакъв специален стимул, който го вдъхнови?
Започна като тест за един определен пазар, затова и имаше толкова голяма свобода. Трябваше да се види дали на пазара има ниша за списание, което се отнася към жените като към интелектуалци. Мисля, започна с глупаво подзаглавие, нещо като Nova: За новия тип жена. Тогава освобождаването на жените беше голяма тема.

Изглежда малко перверзно да пускаш снимки на голи жени в женско списание. Особено по онова време.
Ами всички жени, които работеха в списанието – много велики авторки, като Джърмейн Грийр например, бяха феминистки, но не и антисексуални. Не беше като да не използват сексуалността си, бяха доста отворени. Имаше един американец, някакво хипи, който беше снимал как жена му ражда. Беше направил подробна серия снимки – от началото до края. Купих снимките, а редакторът се съгласи да ги пусне. Списанието се разпродаде за около 10 минути, защото хората не бяха свикнали да виждат такива неща – особено мъжете.

Ти си и сред първите фотографи, които правят и публикуват снимки на черни модели.
Да, предполагам. Стана доста естествено. Мисля, че всички жени са привлекателни. Не можех да разбера защо тогава нямаше черни модели.

Твоите обекти не са „перфектни” като днешните супермодели.
Не, предпочитам да не са. За мен те са перфектни, но не по някакъв въображаем стандарт на размер или форма. Както казах, всички жени са ми доста привлекателни. Снимката на японката, която сте избрали, беше за реклама на гримове в Япония. Беше много трудно да намерим истински японски модели в Япония. Тогава моделите в Япония бяха или полукорейки, или бели. Тя не е модел, а асистентката на [японския моден дизайнер] Исей Мияки.

Имаше един материал в Nova, в който се казваше нещо като „Оставете космите си да растат”. Иска ли ти се повече жени да се въздържат от бръснене под мишниците и в долните региони?
Да, много ясно, обичах космите под мишницата и храсталака. Доста харесвам идеята да бъдеш космат. Харесват ми този тип естествени италианки или испанки, които не се бръснат. Трудно ми е да снимам момичета днес, защото всички са бръснати долу, имат пиърсинги на пъпа и татуировки.

Преди да приключим, искам да разбера дали си склонен да разкриеш най-голямата си тайна: как караш моделите ти да се чувстват толкова удобно? Сякаш биха направили всичко за теб, докато държиш апарата.
Не знам. Не се натрапвам. Просто съм тих. Тогава бях на една и съща възраст с моделите – поне като сексуална връзка с тези години, затова се случваха някои неща. Сега съм по-скоро на възрастта на бабите им, но все още се чувствам велико.


H.P. – новата книга на Хари Печиноти съдържа над 40 години от най-добрите му работи и е на пазара от Damiani.

---

COMMENTS