Списанието

Tweet

“GIRLFRIENDS”

от Катрин Опи

ИНТЕРВЮ ЕЙМИ КЕЛНЪР

Една от най-известните фотографии на Катрин Опи е Pervert – автопортрет, в който тя е гола до кръста, с кожена черна маска на главата, 46 игли са проболи кожата на ръцете й в добре подредени редове, а думата “pervert” е прясно гравирана на гърдите й с красив шрифт. Това бяха 90-те, когато политиките за идентичност бяха нови и вълнуващи и Опи беше нещо като официалния документален фотограф на лесбо/гей/транссексуалното/БДСМ/радикално-пърформанс-арт-общество.

Споменавам за тази снимка само защото за нея става въпрос на няколко пъти в интервюто, а и както самата Опи посочва, това е първата асоциация, която хората правят, описвайки нейната работа. Някак си това е нормално. Но тази снимка е само една малка част. В гигантската ретроспектива на Опи миналата година в Гугенхайм тя показа около 200 фотографии от последните две десетилетия – сдържани снимки на къщи в Бевърли Хилс, магистрали и малки молове в LA, постройки за съхраняване на лед в Минесота, градски пейзажи от Чикаго, Ню Йорк, Сейнт Луис и Минеаполис, наред с портрети на сърфисти, гимназиални футболисти и, да, окей, много лесбийки. Всичко опира до общностите. Общности и дами с прелестни мустаци.


Vice: Разкажи ми за тази серия снимки.
Катрин Опи: Всичките са от архива ми. Работя върху този материал за една изложба, наречена „Приятелки”. За нея снимам някои от легендарните хардкор лесбийки и вадя всички тези черно-бели квадратни фотографии, които правих през 80-те и 90-те, като малки моменти на секси желание и спомен. Това е като ода за предишния ми живот, преди уседналостта и майчинството. [смее се] Вече не кисна по мазетата и не снимам CM общността както преди.

Събуждат ли тези снимки носталгия по онова време?
Да, наистина е забавно да ровиш из архивите. Не мисля, че бих се осмелила да докосна архива си, ако не беше изложбата, която планирам. Също така след като работите ми от последните 20 години бяха окачени в Гугенхайм, това ми дава съвсем друго разрешение да навлезна в моите снимки и да се убедя колко лакомо съм документирала всичко. По различни причини често съм решавала да не показвам определени фотографии, например за да не излиза, че копирам Мапълторп твърде близко или за да имам шансове да преподавам. [смее се] Някакви консервативни причини. Сега ще покажа Pervert, което не е много логично. Това е моята дихотомия.

Но как тези снимки биха ти попречили да преподаваш?
Ами в началото имах такъв страх, но после осъзнах, че моят страх не е истински. Мислех си: „Чудесно, никога няма да дадат на някой радикал като мен да преподава.”

Най-вероятно стана точно обратното, нали?
Да, но тогава не го знаех. Мислех си: „Боже мой, ето така ще направя ритуално самоубийство.”

Значи всички тези яки фотографии просто са си чакали някъде там.
О, да, имам цял тон от тях.

Някак си ми напомнят на онази колода карти, която беше правила – с портрети на лесбийки на всяка карта.
О, Dyke Deck! Вярно, това беше по същото време.

Бяха страхотни. Спомням си как разглеждах всяка една карта поотделно. Бяха толкова различни, някакви странни жени.
Знам, беше забавно да ги правя. Направих открит кастинг в Сан Франциско. Някаква част от тях ми бяха приятелки, но някои от хората виждах за пръв път. Идваха, позираха за мен и беше толкова забавно.

Значи това са портрети на твои приятелки?
Да, приятелки или любовници.

Коя е тази с короната от тръни?
Това е Pig Pen.

Има игли, забити в челото.
Да, това беше пърформанс, който правихме в Мексико Сити. Това е снимка, която направих на Piggy зад сцената.

Вече въобще не си замесена в СМ сцената?
Все още имам много приятели в нея, но при положение, че съм професор на пълен работен ден, артист, майка и партньор, не е като да имам много време да ходя да изследвам и да играя. Партньорката ми определено е отворена да опознае тази част от мен и имам картбланш да отида до Сан Франциско или да играя тук, в Лос Анджелис, но да ти кажа честно, нямам време да бъда на тези места. И също, когато се грижиш за едно дете, не е лесно мозъкът ти изведнъж да превключи на „Хайде сега да причиня болка на някого”.

Да, ясно, тези две състояния не си пасват.
За някои хора пасват. Имам други приятели, които играят и са родители, без да имат проблем с това, но СМ никога не е било изцяло част от ежедневието ми в LA. Основно посещавах общността в Сан Франциско.

Вече не се чува много за СМ сцената. Сякаш беше популярна през 90-те и после отново изчезна.
Ами вече не е модерно. Имаше един кратък момент, в който стана част от популярната култура. Помня, когато приятели в LA отвориха Club Fuck. Най-накрая направихме това наистина яко място – алтернативен гей клуб за нас, където да правим пърформанси, свързани със СМ, и изведнъж готините хетеросексуални хипстъри започнаха да идват в него. После публиката стана съвсем различна – идваше само за да види „изродите” – точно това, което не искахме да става.

Мислиш ли, че имаш пръст в популяризирането на СМ? Мисля, беше казала веднъж, че искаш да покажеш СМ общността по „нормален” начин, така ли беше?
С повече човечност. Исках да бъдат човечни. Най-вероятно затова не публикувах много от черно-белите снимки, за разлика от цветните портрети или дори автопортретите. Другите бяха по-смели, предполагам. Те също са много класически и красиви, но в тях имаше един ъгъл, който преди не ми се искаше да излиза, защото съзнавах, че тези идеи можеха да навредят на имиджа на общността.

Не гледам много порно, но шефът ми го прави и казва, че СМ е станало приета норма и за хетеросексуалното порно. Това е твоя заслуга.
Не мисля, че бях само аз. Имаше също и доста други хора. Нещата стават мейнстрийм, когато се изобразяват постоянно. Нещо се случва с идеите за представянето, което ги прави по-приемливи и смилаеми. Предполагам, до някаква степен вече не е такова голямо табу.

И какво става, щом твоето табу вече е скучно?
Мислила съм за това и смятам, че това е просто пълно и крайно изменение на тялото. Хората си цепят езиците и правят дори доста по-екстремни неща с телата си. Мисля, че е толкова интересно, идеята за, един вид, къде престъпваш границата. Как може наистина да я престъпиш в този момент от развитието на нашата култура?

Ами, мисля, че промяната от СМ сцената към това да си майка и новите ти фотографии с блажени домашни сцени е донякъде шокиращо, защото хората искат тези неща да вървят отделно.
Те наистина искат да вървят отделно. Така че, принципно, след като си станал хомогенен и част от мейнстрийма, уседналостта е преминаването на границата за някой като мен. Ха. Това е смешна идея.

Така ли е?
Имам предвид, все още не живея в някое предградие, но може да има нещо такова. Отървах се от минивана. Доста време имах миниван.

На снимките изглежда като предградие.
Ами в южната част на центъра е, но имаме къща и двор и люлки в задния двор.

Уютно.
Три кучета, котка, костенурка и пет пилета.

О, сладко.
Знам. Добре е. Не се оплаквам, това е сигурно.

---

COMMENTS