КОСТЮМ ИЛИ КУБИНКИЮпита срещу пънкове – една работна седмица
Наскоро Лондон се разтресе от серия бунтове, водени от побеснели анархисти, които най-вероятно са били просто отегчени. Изглеждаше, че са си прекарали добре. Това обаче ни накара да се замислим кой живее по-добре: бунтарите без стотинка в джоба или city-boys – капиталистите от лондонското City*, които те презират? Възложихме на един от авторите ни да влезе в ролята на пънк, а друг трябваше да играе плутократ. Ето какво се случи.
* City-boys са лондонският прототип на софийските кисели банкерчета
|
|
|
ПРАВИЛАТА НА CITY-BOY
1. Пий шампанско и бренди и всяка вечер пуши пури
2. Обличай се като Чарли Шийн във филма Уолстрийт
3. Пътувай с метрото или с едно от черните лондонски таксита – никакво ходене пеш
4. Яж само суши, дим сум и храна от лъскави пъбове
5. Посещавай стриптийз клубовете в централната част на Лондон
6. Всеки ден чети целия Financial Times, дори и онези части, които наподобяват двоичен код
7. През цялото време се прави, че си фрашкан с пари |
|
|
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН CITY-BOY
АВТОР БРУНО БЕЙЛИ, ФОТОГРАФИЯ ДЖЕЙМИ ЛИЙ КЪРТИС ТИЙ И ДЖЪСТИН МУЛЧАХИ
|
 |
ПОНЕДЕЛНИК
Обикновено ходя пеш до работа, но велурените ми боти (150 паунда от Gentlemen's Traditional Shoes в Кембъруел) не са предназначени за пешеходния пролетариат. Най-близкото възможно средство за придвижване беше метрото – тъпкано до горе със стресирани и кисели чиновници от City. Щях да се издрайфам от миризмата на кафе, скъпи парфюми и гранясала утринна пръдня.
Като огледах спътниците си, изведнъж осъзнах, че брадата ми не приляга на тяхната класа. Щом пристигнах до целта си – спирка Liverpool Street, сърцето на банкерите в Лондон, спонтанно отидох на мокро бръснене.
На обяд отидох в All Bar One, напълно уместно бездушна верига от пъбове с гурме кухня, където сервират наденица с картофено пюре за 10 паунда порцията и наливна бира за 3,50. Чух как един от типовете с костюм до мен нарече сервитьорката “непохватна путка” и по този прекрасен начин започнах обяда си. След това флегматично се понесох към офиса, но понеже нямах никакво желание за работа, си тръгнах, прибрах се вкъщи и изпуших една пура в градината. Засега животът като city-boy е просто грандиозен. |
|
 |
ВТОРНИК
Лицето ми все още беше възпалено от бръсненето. Естествено, в понеделник си бях направил ташак с продуктивността на работното място, но днес бях решил да поработя няколко часа на компютъра. Задълженията ми преди ранния обяд се състояха в преглеждането на различни социални мрежи в интернет.
Комплексът Канари Уорф е пъпът на британския и европейски финансов свят. Чувствах се много важен, докато ядях свръхскъп сандвич (9 лири) на открито, директно в полите на небостъргача Уан Канада Скуеър, епицентъра на този бляскав монумент на успеха.
Пищната смрад на милиарди лири се носеше из въздуха около мен, докато чистех сланината от бекона, заседнала между зъбите, и пушех пури Montecristo No. 4. Един колега капиталист направи гримаса, когато издишах дима от елегантна кубинска пура в яйцата му по бенедиктински. Мислех си, че така му правя услуга.
За да задоволя глада за изкуство, който се появява заедно с усещането, че си господар на вселената, запазих билет за Кралската опера, където щях да гледам Лоенгрин на Вагнер. Пийнах няколко чаши бренди в един пъб, а на стълбите на операта изпуших още една пура.
С билета за опера се предлагаше и чаша шампанско, което сръбнах във фоайето. Докато търсех мястото си, осъзнах, че съм се вътрил с билет за правостоящ за представление от почти пет часа. Това си беше пълна идиотщина, остатък от дните ми на бедност. След като през цялото време се въртях на едно място и възрастната двойка пред мен ми хвърляше сърдити погледи, след три часа и половина си тръгнах почти разреван. Да се правя на отвратително богат индивид започваше да ме изтощава. |
|
|
СРЯДА
Някак си бях пропуснал да се погрижа за подходящо жилище. Огледах скромната обстановка наоколо и реших, че неочаквано споходилото ме въображаемо благоденствие изисква да направя оглед на някой неприлично скъп апартамент около Канари Уорф. Чувствах се леко виновен, че подвеждам брокера на недвижими имоти и го излъгах, че чакам годеницата ми (която работела в много известна испанска художествена галерия) да приеме предложението ми за брак, преди да реша да купя мястото. Отърсването от скрупулите на ниската класа се оказа по-трудно, отколкото предполагах – истински се потиснах. Тръгнах си засрамен, с някакви документи в ръка.
Скоро след това научих от един достоверен източник, че след като са прекарали тежък ден, бършейки задника си с банкноти от 50 лири върху платинен кенеф, много city-boys се оттеглят в големи и скучни барове в Скуеър Майл, стария лондонски финансов център, за да гледат спорт. Така че отидох да гледам футбол в бар Barracuda, на улица Houndsditch. Докато устремено крачех натам, няколко куриери на велосипеди около Алдгейт ме оглеждаха, все едно съм тръгнал да продавам акции на компания, която продава развалена храна за бебета на богати и доверчиви вдовици. Скоро разбрах, че Barracuda е южноафрикански бар. Едва издържах края на полувремето. |
|
 |
ЧЕТВЪРТЪК
Днес осъзнах, че откакто се обличам като глупак, не съм се сещал да слушам музика – нито на iPod-а си, нито в работата, нито вкъщи. Дори не съм го усетил. Теорията ми е, че костюмът изсмуква способността ми да се чувствам щастлив.
В ранния следобед вече бях доста гладен и както подобава на един истински модерен човек, избрах екзотичната и изискана, позната по целия свят ориенталска фюжън кухня. Мисля си, че ще е разумно да опресня знанията си по източните култури, защото скоро Китай ще владее света. Знам го, защото статиите в новото ми четиво за деня, Financial Times, правят силни намеци в тази посока.
Когато свърших с обяда към четири следобед мислех да се върна на работа. Но вече бях понакъркан. Така че отидох в един лъскав бар, за да си почина, да пия Remy Martins и да се насладя на богато разнообразие от парчета на D’Angelo. Не мога да пия много бренди – повдига ми се – и минах на уиски, от което уж повръщам по-рядко. Никой не ме заговори, въпреки че носех правилните дрехи. Мисля, че не се справих с термините и жаргона. Усетих се как размишлявам върху логистичната възможност да натикам в задниците им папка с договори за сливане и придобиване.
Истински успелият трябва да е в перфектна кондиция, за да не се уморява да ебава възможно най-много плебеи. В този смисъл се замъкнах в един луксозен фитнес, за да поиграя скуош. Чувствах се доста пиян, но тъй като никой не харесва кръшкачите, издържах 45 минути в състояние на болезнена деградация. След играта опитах да изпуша една пура, за да възвърна поне малко достойнството си, но хранопроводът ми се почувства все едно съм духал на ауспуси цял ден. Прибрах се пиян, болен и нещастен. |
|
 |
ПЕТЪК
Тази сутрин се чувствах като обковано със злато лайно. Скъпата храна, пурите и брендито, заляти с бира, вече си казваха своето. В опит да възстановя обезкураженото си тяло, си взех суши за обяд. Ядох го на улицата, което не беше много прилично, но имах пура за десерт. Този път тя дори избистри главата ми.
Разочарован от обяда, отидох в любимото свърталище на city-boys – стриптийз бара. Разговорите с момичета ме притесняват, така че винаги грижливо съм отбягвал подобни места. Но когато си страшилище за бедните и шампион на търговията, е редно да си плащаш, за да погледаш една-две вагини (или дори задник) в петък следобед.
Стриптийз бар Griffin е от онези места, където изненадващо красиви момичета танцуват на парчета на Nickelback, а около тях са разположени големи екрани, където вървят състезания по мотокрос и сноуборд. По време на една от неловките паузи чух човека до мен да казва: “С годинките крикетът остава единственият възможен избор.” Освен ако не беше метафора, която не разбрах, тези момчета не се интересуваха от голи момичета, които се увиват около един кол на гадна музика. Изглежда и аз също, така че се прибрах вкъщи и облекчението ме обля като кофа евтина наливна бира.
Сега, когато времето ми на city-boy свърши, разхлабих хомотa и започнах да ближа рани, докато се тъпчех с free-trade бисквити и тофу. Да бъдеш капиталистическа свиня ми идва твърде много. |
|
|
 |
ПРАВИЛАТА НА АНАРХИСТА
1. Не се включвай в системата по никакъв начин – никакви мобилни телефони, банкови карти или обществен транспорт
2. Живей в скуот
3. Мотай се с кучето си
4. Не давай пари за храна
5. Приличай на някой от членовете на Extreme Noise Terror (или поне някой от Doom)
6. Сприятелявай се с други пънкове
7. Ходи поне веднъж на пънк шоу
|
|
|
|
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН АНАРХИСТ
АВТОР ДЖЕЙМС НАЙТ, ФОТОГРАФИЯ ДЖЕЙМИ ЛИ КЪРТИС ТИЙ И МАЙКЪЛ ОТЕРО
|
 |
ПОНЕДЕЛНИК
Всички знаят, че никой истински анархист не би живял някъде, където ще му се налага да плаща за топла вода, електричество или на онези роби на държавата, които идват да му събират боклука. И по тази причина домът ми за седмица ще бъде един скуот на Walworth Road в Южен Лондон. За оцеляване през тези пет дни си бях отпуснал бюджет от 5 паунда, затова по отношение на подслона безплатното надделя над комфорта.
След като се настаних в леглото си на пода и измих лицето си с вода, която бе застояла в умивалника повече от 24 часа, реших, че трябва да поработя върху стила си. Решението беше лесно – избрах имиджа на хардкор пънкар от движенията в Лос Анджелис от времето, в което на повече от десет човека им пукаше за Final Conflict.
Излязох от скуота и задебнах възможността да гепя зелена боя за коса от един от клоновете на корпоративната фармацевтична верига Boots. Boots подкрепят опитите с животни. Значи нямало нищо лошо в това да пръскаш шампоан в очите на зайчета и да им слагаш червило и електроди на мозъка? Нямах абсолютно никакви угризения да открадна от тази буржоазна верига.
Естествено, трябваше да имам и гребен. Единственият инструмент за подстригване, който намерихме в скуота, беше тъпа домакинска ножица. С нея постигнах необходимия “направи си сам” (който изглежда ужасно) стил. Пънковете не обръщат много внимание на неща като здраве, безопасност и хигиена, така че боята бе нанесена директно върху остатъка от косата ми от Карли – моята нова приятелка от скуота. Единствената предпазна мярка, която тя бе взела, беше кирливата вратарска ръкавица, с която нанасяше препарата. Беше доста пънкарско.
Докато перхидролът хващаше, научих нов занаят – шиенето. Никой самоуважаващ се пънк не излиза без нашивка на Los Crudos, така че успях да придам известна оригиналност на едно старо дънково яке с отрязани ръкави.
Отмиването на токсичния химикал от косата ми под студения душ беше неприятно преживяване. Все пак продължих да се правя на непукист до момента, в който боята се размаза по цялата ми глава и челото ми бързо започна да се оцветява в зелено. |
|
|
ВТОРНИК
За щастие, боята не се залепи за кожата ми така, както за косата. Изглеждаше, че на главата ми бе поникнала туфа зелена, пънк трева. Първата нощ в скуота включваше учудващо малко разврат. Съквартирантите ми имаха телевизор и гледаха как политиците бълват мръсните си лъжи от корпоративната медийна машина във вечерните новини. Заглуших елитарния боклук, пускайки една надраскана плоча с парчето на Conflict The Ungovernable Force на грамофон от 60-те, който някой си беше взел от Берлин.
Освен че се събудих на пода с усещането, че никога вече няма да мога да ходя, бях и доста разочарован. Нямаше пушене на джойнт цяла нощ или пък ожесточени политически дискусии. Дори нямаше и полицейска обсада.
В търсене на промяната, реших да сгъна спалния чувал и да пийна нещо във Foundry, нещо като арт-бар-дупка, където ходят испански куриери на велосипеди с племенни татуировки и по една плитка, която прилича на лайно и виси отзад на главата. Предполагах, че ще намеря някоя сродна душа там. Не стана така. Но пък имаше екологична наливна бира, която имаше вкус на кал и пащърнак.
След като откраднах шест кена сайдер от близкото магазинче, пресякох Хакни Даунс и отидох да заема кучето на един приятел, което беше много щастливо да си поиграе с някой, който има изкуствена трева вместо коса. Когато го заведох в скуота, от чиста възбуда то разкъса подвижното ми легло.
Фабрично произведените каишки за кучета са средство за подтисничество, така че вързах песа с колана си и излязохме на разходка. Беше много забавно как хората минават на другия тротоар с изписан на лицето ужас, но полицейската кола, която ме следваше през целия път на връщане през реката към Южен Лондон, никак не беше приятна. |
|
 |
СРЯДА
След четиридесет и осем часа дойде време да празнуваме. Приятелите ми от скуота казаха, че са готови за купон и аз отидох до близкия магазин за алкохол. Там открих как пънковете могат да си позволят да се напият. Три литра сайдер White Ace струват само три лири. Превъзбуден от този факт, похарчих 9 лири от парите на новите си приятели за девет литра и се върнах в скуота.
Сега вече мога да потвърдя, че с малко кетамин White Ace води до почти LSD изживяване. Особено в случаите, когато не си ял от два дни, защото всичките ти пари отиват да се разцепиш със сайдер, който дори бездомните не биха докоснали.
Строполих се в един ъгъл със замаяна глава, събуждайки се само за да повръщам в една надупчена торбичка от магазина. Резултатът беше петна от повръщано по цялата ми тениска и още по-автентичен пънк вид. Когато най-после се събудих, чувствах се все едно някой ми е ритал главата. Тишъртът ми за седмицата беше обилно просмукан с жлъчна течност, а по челото си открих нарязвания, за които нямах обяснение. Най-после имах известен напредък! Вкусът на свободата беше прокиснат и болезнен, но крайно освобождаващ. |
|
 |
ЧЕТВЪРТЪК
От понеделник не бях ял нищо. Спах почти през целия ден, за да се опитам да убия глада, но новите ми приятели от скуота, Лорън и Кери, ме събудиха с блъскане. Казаха ми за едни кофи за боклук до близкия магазин на Marks & Spencer, които били златна мина за храна с токущо изтекъл срок на годност. Тръгнахме да видим какво предлагаше боклукът за вечеря.
Кери беше много оптимистично настроена след предишни подобни рейдове, в които била открила несметни гурме чудеса. Тя влачеше една от онези торби на колелца, които може би прабаба ти използва. Настроението беше страхотно. Катастрофата ни сполетя, като завихме зад ъгъла при Marks & Spencer. Около мечтаните вкуснотии беше издигната телена ограда.
Като едни добри пънкари, разтворихме оградата, за да може Кери да се промуши. След като Кери се зарови в огромните контейнери, най-лошите ни страхове се превърнаха в реалност. Братя по съдба ни бяха изпреварили. Бяха останали само няколко еклера с шоколадов пълнеж. Стомахът ми вече беше почнал да се самоизяжда, така че нагъвах яко с омазано лице. Всяко следващо леко мокро парче тесто с формата на лайно беше по-вкусно от предишното. |
|
 |
ПЕТЪК
След седмица, прекарана в пиене на сайдер и спане на пода, реших, че е време да се върна към природата. Бях чул, че едни от ветераните от западния американски бряг, Capitalist Casualties, ще свирят на една сбирка на пънкове в Стокуел. Така че реших да прекарам известно време в близкия парк, докато започне шоуто.
Чувствах се неописуемо зле и реших, че два кена Special Brew поне малко ще ми помогнат. Изпих и втората и осъ-
знах, че също както растафарианците легитимират постоянното пушене на трева, да бъдеш пънк е удобно оправдание да водиш съществуване (или полусъществуване) на алкохолик.
Capitalist Casualties си изпуснали самолета. Много пънк. Дошлите за концерта бяха доста тъжни, но имаше солидарност и бирени съболезнования. Като цяло си тръгнах с добро чувство към анархията.
Не спах много добре през тази седмица и не ядох почти нищо, но изпиването на количество сайдер, равно на собственото ми тегло, с няколкото леко вмирисани бунтари, все пак е за предпочитане пред сблъсъка с ордите костюмари, които всяка вечер излизат от All Bar One. |
|
В заключение: Да бъдеш милионер, любител на шампанското, който сере върху по-слабите, унижените и оскърбените, докато загребва с лопата пари от геноцидното изнасилване на Земята, причинява киселини в стомаха и те прави греховно нещастен.
Обратното на това, хората, които се въргалят в калта и просят дребни с ръждясал кен Special Brew в ръка, докато кучето лигави покритите им с петна маскировъчни панталони, са щастливи и достойни за уважение в морален план човешки същества. Все пак не бихме могли да ти препоръчаме да станеш нито едно от двете! |
1
| |
