ЩЕ РАЗПОРИМ
ЛИ ВСЕЛЕНАТА?
Лин Еванс твърди, че няма защо да се страхуваме от Големия адронен ускорител
ИНТЕРВЮ И ФОТОГРАФИЯ ТОМ ЛИТЪЛУУД
През септември миналата година опортюнистично настроените хипохондрици, които контролират световните медии, се опитаха да ни внушат, че идва краят на вселената. Първият опит с Големия адронен ускорител (LHC) според тях щял да сблъска протоните с такава висока скорост, че ще бъде нарушена целостта на пространствено-времевия континиум и ще се образува черна дупка, която ще погълне вселената.
Подобни твърдения се оказаха силно преувеличени. Пускането в експлоатация на най-големия и бърз ускорител на частици не разруши нищо освен самия него. В лаборатория, разположена под земята на френско-швейцарската граница, Големият адронен ускорител работеше в продължение на девет дни, но малко преди да достигне пълната си мощност, излезе от строя. Още тогава започват да го ремонтират, а работата по него продължава и днес. Вторият опит е предвиден за по-късно тази година, което означава, че можем да очакваме още един цикъл от френетични страхове и кършене на ръце.
Независимо от твоето мнение по въпроса гениите, които управляват нещото в изследователския център на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN), нямат никакво намерение да унищожават света. Всъщност искат точно обратното – да разберат как е започнало всичко. Учените от CERN се надяват с помощта на LHC да съберат сведения за тъмната материя, Хигс-бозон частицата, първичната супа, суперсиметричните частици и други такива понятия, обозначени с неясни, новосъздадени научни термини.
Лин Еванс е един от ръководителите на проекта LHC. Всъщност той е човекът, натиснал копчето на Компактния Мюонен Соленоид, и се надява, че пускането му за втори път тази година ще даде още по-добри резултати.
Vice: Как започнахте да се занимавате с това фантастично измерение от науката?
Лин Еванс: Израснах в района на миннодобивната промишленост в Уелс, в едно селце, наречено Абърдеър. Училището беше много добро и откакто се помня, се интересувам от наука. Напълно естествено започнах да се занимавам с химия, физика и математика.
Как се озовахте в CERN?
Защитих докторат по лазерното образуване на плазма. Днес има сериозни бизнес интереси към тази материя, защото лазерните лъчи се използват за получаване на сплави. CERN имаше интереси в тази област. За първи път посетих изследователския център през 1969 г. Малко след това станах част от екипа и помогнах за конструирането на ускорителя Супер протон синхротон (SPS) през 80-те. Този проект спечели Нобелова награда. След това разработихме и Електрон позитронния ускорител, предшественика на Големия адронен ускорител. В един момент бях ръководител на най-големия отдел в CERN, с 450 човека персонал. Беше интересно за известно време, но работата беше предимно административна. Скоро след това ми предложиха да стана ръководител на проекта LHC. Работил съм по предишните ускорители, работил съм и в САЩ, така че имах опит и подготовка. Естествено, не исках да изпускам такава възможност. Не ти се случва всеки ден да строиш нещо такова.
Кое беше най-голямото предизвикателство пред проекта?
В началото трябваше да получим одобрение за него. През 1994 г. имаше други, политически проблеми, много от страните, участващи в проекта, се опитваха да отговорят на условията за приемането на общата европейска валута. Бяха трудни времена. За да убедим двадесетте страни членки на CERN да подкрепят LHC, ни трябваше много време. През 1996 г. имахме криза – тогава Германия реши да намали финансовото си участие в CERN поради проблеми след обединението. След това се появиха и много технически проблеми, които решавахме в движение. Това е едно скъпо начинание.
 |
|
|
Това всяващо ужас чудовище се нарича ALICE. То ще регистрира поведението на частиците след колизия, подобна на случилата се при Големия взрив. Учените от CERN се надяват, че то ще генерира и кварк-глуонова плазма, която ще ни помогне да разберем защо протоните и неутроните тежат 100 пъти повече от кварките, които ги съставляват.
|
Малко хора биха се посветили изцяло на такова начинание. Мислил ли си, че за да се стигне дотук, ще бъдат необходими 15 години?
Не. Според мен, когато се заемаш с такъв проект, много помага да си леко наивен. Знаехме, че стъпваме на непозната територия, но не сме си представяли, че ще ни отнеме толкова много време.
Как се почувствахте, когато първият тест се провали в последния момент?
Да, беше като ритник в зъбите. Само така мога да го опиша.
Какво се провали?
Датата 10 септември беше предвидена за пуск – стигна до медиите и трябваше да я спазим. Естествено, искахме да тестваме всичко на максимална мощност още преди това. LHC се състои от осем самостоятелни сектора, всеки е дълъг около три километра и може да бъде индивидуално тестван. Вече бяхме тествали седем сектора и когато тествахме осмия, използвахме почти максимална, но не и максимална мощност. Бяхме свършили работата и всичко вървеше фантастично добре. Лъчът циркулираше в LHC и следващата стъпка беше да подадем максимална мощност и на този, последния сектор. Тогава се случи инцидентът.
