 |
|
 |
ИНТЕРВЮ ТОМОКАЦУ КОСУГА
ФОТОГРАФИЯ С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА GINZO
Най-голямата верига от заложни къщи в Япония се нарича Ginzo. Тя има 70 служители в Токио и Осака. На година извършва около 20 000 сделки и предлага на всички изтерзани жертви на нощния живот безплатна оценка на вещи 24 часа в денонощието. Магазините в района на Шинджуко привличат уникална клиентела – компаньонки и проститутки, които идват и продават дизайнерски чанти, получени за подарък. С мениджъра Кийоши Коджима разговаряхме за отчайващата ситуация с недвижимите имоти и феномена с чантичките на курвите.
Vice: Промениха ли се клиентите ви след срива в световната икономика?
Кийоши Коджима: От началото на финансовата криза има силно увеличение на броя вещи, които приемам, защото хората търсят гаранция за заемите, които са взели за закупуване на недвижима собственост. Увеличават се и хората, които ми носят обувки, часовници и костюми. Има и по-скромни клиенти. Много са и тези, които залагат по нещо дребно, за да могат да излязат вечер, да пийнат или да отидат на среща.
Какви по-необичайни неща ви носят?
Един искаше да заложи матрак, влезе и започна да крещи: “Моля ви, вземете го!” Беше почти на ръба. Друг клиент донесе изработен от картон шампионски колан и каза: “Спечелил съм го в честна битка. Моля ви, бихте ли го купили!”
А момичетата от баровете? Заложните къщи не са ли пълни с дизайнерските чанти, които са получили от клиентите си за Коледа?
Точно така. Най-интересните дори са все още с опаковката. Вярно е, че след Коледа приемаме много повече вещи, но в Шинджуко бизнесът върви ежедневно. Както хората казват, тук е мястото за “сексуални контакти и любовни забежки”.
Така да се каже, курвите клиенти са характерни за японските заложни къщи?
Да. Япония вероятно е единственото място в света, където заложните къщи търгуват с огромни количества маркови дрехи, произведени същата година. Големите обороти в магазините втора употреба са новост за Япония. Никъде няма да видите табела: “Директна продажба на луксозни автомобили втора ръка.” Мисля, че ще дочакаме деня, в който на витрината на някоя заложна къща ще видим написано: “Оторизирана продажба на Louis Vuitton втора употреба.” |
 |
|
 |
ИНТЕРВЮ ЕЛИАН ЛЕВ
ФОТОГРАФИЯ НИКИ КЕНДЪЛ
Заложните къщи в Канада не са много по-различни от тези в САЩ, но по неясни причини да се намери някой разговорлив брокер, беше също толкова трудно, колкото и да се извади труп от циментов блок. Никой в Торонто не се нави. В Монреал ни се подиграха, като се направиха, че не говорят английски. Така че трябваше да изпратим човек във Ванкувър, за да се срещне с Тони.
Vice: Изглеждаш ми доста щастлив с тази усмивка и тази елегантна каубойска риза. Хващам се на бас, че печелиш много.
Тони: Не е точно така.
Не продават ли хората?
Не. Тези, които залагат нещо, обикновено имат намерение да го откупят. Сега има повече хора, които никога не се връщат.
Кое е най-откаченото нещо, което са се опитвали да заложат при теб?
Протеза на ръка.
И ти си отказал? Как можа?
Струва скъпо, но се изработва за конкретен човек. Залагали са и някои много ценни неща, наистина големи диаманти например.
Случвало ли ти се е някой да влезе и да каже: “Намерих тази халка в гардероба на баба. Ще я купиш ли?” Но след това разбираш, че струва един милион долара и гледаш да минеш тънко?
Не, всъщност не.
Хората знаят ли цената на боклуците, които ти носят?
Някои са напълно наясно. Казват ми: “Но аз съм платил 900 долара за това!”, и аз отговарям: “Да, но сега можеш да си купиш същото, и то ново, за 100 долара.” След това им показвам в eBay и те казват: “Забрави!”
Стават ли понякога агресивни? Налагало ли се е да викаш ченгетата?
Не. Никога не се е стигало дотам.
Какви са правилата? Заложните къщи представят на полицията списък с всичко, което са купили, така ли?
Да, всичко, което приемаме, се докладва.
Случвало ли се е да приемеш нещо и после да разбереш, че е крадено?
Рядко. Налага ни се да имаме работа с ченгетата веднъж на няколко месеца. Нямам идея къде отива всичко крадено. Касетофоните за кола например.
Защо другите заложни къщи отказват интервюта? Никой не искаше да говори с мен.
По различни причини. Хората просто нямат желание да говорят. |
| |
