ДИАЛОГ ЗА ЗАЛОГЗаложните къщи карат света да се върти Ако световната икономическа криза е гигантската катастрофа с участието на 195 коли, предизвикана от банда курове, които ходят на маникюр, носят костюми по поръчка и карат пияни, докато скалъпват някакво изплагиатствано финансово портфолио, то заложните къщи са болниците, където невинните жертви ходят, за да търсят лечение. Vice поговори с няколко собственици на заложни къщи (и някои клиенти също) по целия свят, за да научим историите, които карат човек да заложи срещу жълти стотинки например купата за пунш от леля Естер, изработена от китова кост и инкрустирана с кристали перидот
 |
|
 |
ИНТЕРВЮ ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
ФОТОГРАФИЯ LUBRI
Сигурно помните, че преди година-две гордите софиянци упорито трупаха вещ върху вещ, за да покажат колко са модерни и кинтосани. Сега времената са малко по-стегнати, а ако някой от бившите гъзари обеднее и реши да остави плазмата си на лихвар, то е слабо вероятно да пласира ценността си. Просто защото лихварят няма да има на кого да я препродаде (обедняваме, схващате ли?). Същото важи и за мобилните телефони, които, оказва се, вече са мръсна дума в българските заложни къщи. Но ако някой има подръка злато, а му трябва кеш, е желан гост във веригата магазини за пари на фирма София комерс, която има 150 офиса в страната и дори е листната на борсата. Срещнахме се с Николай Христов, който има големи мускули и е директор връзки с инвеститори в компанията.
Vice: Здравей, тук имам един ненужен фритюрник, колко даваш?
Николай Христов: В момента нищо. В тази криза шансът да се появи някой, който да иска да вземе от нас фритюрник, защото ще прави будка за картофки на морето, е минимален.
Значи преди време съм имал шанс?
Много ясно. Българинът гледа да мине тънко, а и ще ползва нещо, докато не се счупи. Такива като теб, които гледат да се отърват от ненужните неща, са малцинство.
Времената са кофти и за вас. Как се спасявате?
Ние ги разбираме тези неща и се оправяме. Пък и имаме редовни клиенти.
Как така? Клиентите на една заложна къща не идват ли само веднъж, за да хвърлят нещо за 20 лева и никога да не се появят повече?
Не е така. В провинцията нещата са различни. На много хора им бавят заплатите, занимават се със сезонна работа или чакат помощи. Мислиш ли, че една банка ще даде кредит на един билкар?
Май няма.
Именно. Тогава този билкар идва при нас, оставя семейното злато при нас и си взима кредит. Това ни е бизнесът—краткосрочни заеми.
Оказва се, че сте благородни – помагате на закъсалите?
Е, някой може да каже, че се възползваме от тяхната ситуация. Но ние не го правим. Редовните клиенти имат преференциални условия, не взимаме произведения на изкуството, работното ни време обикновено е до 6 следобед, за да не се изкушават служителите ни да взимат неща с неясен произход. |
| |
