 |
|
 |
ИНТЕРВЮ УЛРИКЕ ГРАБЛЕР
ФОТОГРАФИЯ С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА DOROTHEUM
Всички сме тъжни, когато баба почине. Но мъката е по-малка, ако точно по време на критичната финансова ситуация, тя е била достатъчно мила да ти остави в наследство колекцията си от скъпоценни камъни. Ако живееш във Виена, грабваш наследството и към Dorotheum, известна заложна къща, където хората носят вратовръзки и се държат все едно са от Sotheby’s. Баба ти е била доста глупава да ти има доверие.
Vice: В наши дни повече ли станаха хората, които залагат вещите си при вас?
Г-н Ведениг: Не, точно обратното. Повече хора идват, за да купуват! Почти всичко сме продали.
Имате ли проблеми с наличността?
Да, особено за златните монети. Хората знаят, че няма да загубят, ако инвестират в злато. Купуват последните ни резерви, за да подсигурят стойността на недвижимата си собственост. Трупат злато, а не пари.
Краткотрайни ли са повечето заеми, които отпускате?
Да вземеш кредит, като заложиш нещо, се случва, когато имаш временни финансови затруднения. Харесва ми да мисля за работата си като за отпускане на “кредити за оптимизъм”.
Какво се залага обикновено?
Повече от 90 процента са бижута. Всеки има по някой пръстен или фамилно бижу от някоя мила леля. Пазим вещите не повече от три месеца, с шестседмичен гратисен период. След това просто ги продаваме на аукцион.
Хората чувстват ли се унизително, когато влизат тук?
Повечето казват, че някой друг ги праща, но има и такива, които признават, че наистина са в затруднено положение.
Oтбиват ли се кофти наркомани?
Почти никога. Хората, които идват при нас, имат какво да предложат. А наркоманите обикновено нямат нищо.
Колко трябва да струва нещо, за да решите да го купите?
При мен стойността трябва да бъде поне 35 евро. Средната сума, която изплащаме, е 300 евро. Нагоре няма ограничения. Наскоро ни оставиха изключително ценна картина, която струва стотици хиляди.
Имало ли е случай да се опитат да продадат човек? Дразнеща съпруга например?
Един тип веднъж опита да заложи коня си. От време на време по някой клиент пита дали може да заложи жена си, но предполагам, че такива въпроси не се задават сериозно. |
 |
|
 |
ИНТЕРВЮ И ФОТОГРАФИЯ ЛОИК РЕШИ
Разположен точно в сърцето на квартал Le Marais, най-лъскавото място с най-голяма концентрация на хомосексуалисти в цяла Франция, Crédit Municipal е най-близо до това, което във Франция се определя като заложна къща. Управлява се от общината, защото частните заложни къщи са незаконни. Нямаш право да правиш интервю и да снимаш служителите, но ние се промъкнахме с намерение да заложим часовник, който имахме от един еврейски чичо от Америка. След около час чакане да бъде оценен, зад щанда ни казаха, че не вземат такива часовници, разбивайки шансовете ни за интервю под прикритие. Излязохме отпред, където две мили жени приеха да поговорим по въпроса.
Vice: За първи път ли посещавате това място?
Латифа: Не, когато ми трябват пари, винаги търся решения и едната възможност е да идвам тук.
Току-що ли заложихте нещо?
Дойдох, за да си върна едни бижута, които оставих преди време. Понякога залагам килими, сребърни прибори за хранене и дори картини. Супер е. Приемат доста неща.
Какво направихте с парите, които получихте срещу залога на бижутата?
Трябваха ми за сватбата на сина ми. Нямаше друг начин да намеря пари.
Винаги ли вземате обратно заложеното?
Да, абсолютно. Никога не бих позволила да продадат моя вещ на аукцион. След една година плащаш 15 процента лихва върху парите, които са ти дали, но можеш безкрайно да удължаваш срока за плащане на заема.
А вие? Днес ли е първото ви посещение на тази чудесна заложна къща?!
Судакар: Не, не, миналата година идвах три или четири пъти.
А днес – защо сте тук?
Mиналата седмица трябваше да платя лихва от 248 евро, но бях информирана, че са ми я повишили на 256 евро. Така че, идвам пак. За съжаление кредитната ми карта не работи. Гадост. Така че пак ще трябва да идвам следващата седмица.
Мислите ли, че в наши дни хората залагат повече поради финансовата криза?
Вероятно, но тук винаги е пълно с хора, независимо дали сме в криза или не.
Отказаха да приемат часовника на чичо ми. Задници ли са оценителите?
Те решават, и ти всъщност нямаш избор, освен да приемеш решението им. Не можеш да се пазариш. |
| |
