 |
|
 |
ИНТЕРВЮ И ФОТОГРАФИЯ ЕЛИС ДЖОУНС
Повечето заложни къщи в Америка представляват сбиритак от чудновати, напълно непотребни вещи, нахвърляни из някое слабо осветено помещение, в което мирише на боклуци, крака и мъка. Странно е обаче как тези в Ню Йорк изглеждат абсолютно безупречни. В повечето няма кой знае колко неща и брокерите спокойно си седят зад някое бронирано стъкло, слушат Лил Уейн и решават судоку. Отидохме при Браян Кабрера, наистина милия собственик на заложна къща 5 Boroughs Pawn, който ни разказа за бизнеса, в който даваш пари срещу някои от най-скъпите вещи на хората.
Vice: Здравей, Браян. Искам да ти се извиня, мислех си, че тук, при теб, ще е доста гадно. Наистина е много чисто! Какви неща ти продават хората?
Браян Кабрера: Всичко вземам, но осемдесет процента от стоката са бижута. Златото е хит сега.
Има ли значителни промени, след като доларът катастрофира?
Точат се хора, които не сме свикнали да виждаме: работници, служители на MTA, учители, полицаи. Бизнесът винаги е бил стабилен. Винаги съм казвал, че хората залагат, когато икономиката е стабилна, но и когато сме в рецесия. Хората винаги ще залагат, защото не им плащат.
Доколко стриктни са правилата за заложните къщи в Ню Йорк?
Доста стриктни. Нашият процент е регулиран. Казват ни колко да взимаме, колко месеца да държим вещите и какво да направим, преди да се отървем от тях. Такива са установените правила в щата. За онези на Уол Стрийт нямаше правила и виж какво стана. Разбиха Съединените щати за поне 15 години напред.
Имаш ли някоя наистина покъртителна история?
Веднъж дойде една жена, докато съдия-изпълнител я чакаше да й спре тока. Бяха й дали половин час и дойде за няколко долара, за да не й изключат електричеството! Представи си какво щеше да прави, ако наблизо нямаше заложна къща. Казвам ти, щеше да е много по-зле.
Малко ме плашиш.
Имам един клиент, който ми носи 19-инчовия си монитор по два пъти на месец. Това са около 80, за нов до 100, долара и аз му давам 20. Така изкарва ден-два, докато му платят. Представи си хората, които преди рецесията бяха свикнали да живеят от заплата до заплата – как живеят сега. Тъжно е, а богатите стават още по-богати. |
 |
|
 |
ИНТЕРВЮ И ФОТОГРАФИЯ ЗАРАТУСТРА ВАСКЕС
Заложната къща Nacional Monte de Piedad е основана през 1775 г., почти 50 години преди Мексико да обяви независимост. Централата е разположена в огромна къща, купена през XIX век, точно в центъра на Мексико сити. Как работи тази прославена заложна къща разказва брокерът Хосе Луис Арегин: “Клиентите, останали без пари, залагат вещите си срещу половината от тяхната стойност. Ако длъжникът не успее да откупи заема навреме, заложеното се продава и останалата част от парите му се изпращат по пощата. Звучи добре, нали така. Все пак, познавам доста хора, които твърдят, че никога не са получавали каквото и да било за нещо оставено. Но нека уточня, повечето от тези хора пушат много марихуана и често им се губят съществени детайли.”
Vice: Здравей. Да имаш някакви интересни истории за нас?
Хосе Луис Арегин: Веднъж един ми донесе праха на баща си. Оценителят му каза, че не може да го приеме, но човекът каза, че майка му току-що починала, че тялото й е още в леглото и че отчаяно му трябват пари. Така че оценителят прие праха, като го регистрира за “пясъчен часовник без поставка”. След няколко дни човекът се върна и откупи праха на баща си.
Случвало ли се е да ви измамят?
Не, екипът ни е много добре подготвен. Често се срещаме с клиенти, които са били мамени. Веднъж един клиент дойде да заложи часовник Rolex – имаше фактура, че е платил повече от 10 000 долара за него. Казахме му, че е фалшив, и той направо откачи. Каза, че се опитваме да го ограбим, че сме пълни лайнари. Вдигна грандиозен скандал, но го убедихме, че е бил измамен.
Някой да е опитвал да заложи някоя животинка?
Преди време един мъж дойде с лъв.
На верига ли го водеше или донесе снимка?
Докара го с един ван. Нареди се на опашката отпред и като дойде редът му, помоли оценителя да излезе вън, за да прецени състоянието на лъва. Според мен лъвът си беше ОК, но, естествено, не искахме да имаме нищо общо с това.
Горкото животно. Мъжът сигурно е бил убеден, че може да му помогнете.
Ние наистина помагаме! Открихме поделение на крайбрежието и един лодкар донесе челюст от акула с опънати между зъбите струни за китара. Звучеше страхотно. Той ни каза, че имал много голям финансов проблем и това била единствената ценна вещ, която притежава. Оценителят се трогна и я записа като “арфа”. |
| |
