 |
|
 |
ИНТЕРВЮ ДАНИЕЛ ЛОПЕС ВАЛЕ
ФОТОГРАФИЯ МИГЕЛ ФИГЕРОА
В Барселона има една заложна къща, наречена Renuevo, която обслужва испанците от работническата класа и имигрантите. Рафтовете са отрупани с картини от раждането на Исус Христос, бижута Cartier, китари и керамични часовници с емблемата на футболни отбори. Няма защо да се учудваме, че в момент, в който всички компании освобождават работници, тази заложна къща има повече от 20 служители. Пере Арно, брокер в Renuevo, прие да разговаряме за работата му.
Vice: Бизнесът, изглежда, върви добре?
Пере Арно: Определено! Увеличили сме процента на продажбите с 20%.
От колко време насам?
Ръстът започна преди около година.
Може би банкерите трябва да копират вашия бизнес модел?
Напълно съм съгласен. Можех да предскажа тази рецесия преди много време.
Наблюдавате ли промяна в клиентелата, след като парите започнаха да се топят?
Да. Преди кризата повечето клиенти бяха от ниския сегмент на средната класа. Сега се наблюдава по-голямо разнообразие. Идват и хора от висшата класа. Но се срамуват и измислят по някое оправдание.
От какви боклуци гледат да се освободят богатите?
Бижута най-вече, но един ден дойде един младеж и паркира Ауди пред заложната къща. Каза, че ни го оставя срещу 485 евро. Беше напълно отчаян.
Или пък е било крадено.
Възможно, но имаме тесни контакти с полицията. Имало е случаи с лаптопи и камери, които докладваме поради съдържанието на някои снимки.
Нещо извратено да се е появявало напоследък?
Дойде една стриптийзьорка с кола, пълна с вибратори. Някои се опитват да заложат оръжия, но не приемаме такива неща.
Без вибратори от мръсници стриптийзьорки и без смъртоносни оръжия?
В първия случай става въпрос за хигиена. А във втория просто не можем да го направим.
Не ме разбирай погрешно, но не ми приличаш на човек, който се чувства зле, когато на всички останали им го начукват в задника.
Разбира се, че не. Чувствам се мега добре. Ако знаех как да предизвикам още една криза, щях да го направя! |
 |
|
 |
ИНТЕРВЮ РОЙС ЕЙКЪРС
ФОТОГРАФИЯ БРАЙОНИ РАЙТ
Като едно истинско работническо предградие, Колингууд е имало и своите тежки моменти. Главната улица Smith Street е мястото, където през последните десетилетия се продава хероин и се правят нелегални залагания. Тези две занимания често водят до липса на пари, така че напълно логично е и съществуването на заложна къща. Пол Съливан е собственик на $ulivan’$, любимото място на всякакви криминални типове в квартала.
Vice: Наблюдавал ли си някаква промяна в бизнеса, откакто икономиката тръгна надолу?
Пол Съливан: Как да кажа, всеки ден тук идва по някой нов, който никога преди не е залагал. Това са хора, които са загубили работата си.
А редовните клиенти какви са?
Около седемдесет процента имат редовни доходи от държавни помощи. За такива хора е безразлично дори да изпаднем в най-тежката криза.
Знам, че заложните къщи в Австралия са били много по-различни в миналото. Как така?
През 50-те в Мелбърн е имало обединение от заложни къщи, наречено Australasian pawnbrokers. След виетнамската война обаче хората се връщат и бизнесът се обезсмисля. Всички затварят.
Каква е разликата между вещите, които са залагани тогава, и днес?
Някой ми беше казал, че в заложните къщи по онова време миришело ужасно, защото хората оставяли обувките си. Друга една възрастна дама ми разказа, че майка й я изпращала да залага използваните хавлии и чаршафи.
Гадост!
Всичко напълно се промени, след като казино Crown отваря врати през 1992 г. Бяха големи тарикати. Дават ти карта, с която трупаш точки, после можеш да си купиш телевизор, тостер и други разни електрически уреди. Но комарджиите си имаха всичко това, така че в крайна сметка го носеха в заложните къщи. Имал съм клиенти пенсионери, наркомани, но и хора с по-хубави коли от моята. Идва някой такъв и казва: “Какво да го правя това?”
Какви вещи ти носят сега?
Много неща, които не искам. Основно работя с бижута и музикални инструменти, защото те запазват стойността си.
Значи рецесията не помага много на бизнеса ти?
Ако продължи да се задълбочава, може още някои хора да започнат да ходят по заложни къщи. |
| |