DOS & DON'TS











ИНТЕРВЮ И ФОТОГРАФИЯ СЕРЕНА ПЕЦАТО

Заложните къщи са рядкост в Италия. Повечето хора отиват в специализирани офиси вътре в самите банки. Посетихме едно такова място в Регионалната европейска банка в Милано, за да поговорим с Джорджио Монтанари, ръководител на отдела, и Серджио Кавана, който работи на гишето от 1952 г.

Vice: Здравейте. Как работи вашето странно предприятие?
Джорджио Монтанари:
Клиентът ни носи ценностите си и в рамките на шест месеца може или да върне лихвата и да продължава да залага и други вещи, или да плати лихвата, заедно с главницата, и да си върне заложеното. Клиентът има право да удължава “лизинга” без ограничения във времето и ако той или тя не успее да плати лихвата и главницата, вещта се продава на аукцион.

Какви вещи приемате?
Злато и часовници.

Каква е разликата между италианските практики и международните стандарти?
Серджио Кавана: Ние сме част от банка. В Италия има много малко частни институции, които предлагат тази услуга. На място като това клиентът се чувства много по-защитен. Тук основната отговорност пада върху оценителя. Ако сбърка с оценката, италианското законодателство го задължава да изплати обезщетение на банката.

Значи в Италия няма частни заложни къщи?
Има много малко останали. Мисля, че са по една в Рим и една в Геноа.

Но заложните къщи не се ли появяват именно в Италия?
Да, още през 1462 г. в Перуджа, а нашата в Милано отваря през 1496 г. Заложните къщи в съвременния си вид имат католически произход – францискански, ако трябва да бъда по-точен. Създават се, за да се борят с лихварството и да подпомагат бедните.

Все още ли съществува връзката с църквата?
Милано винаги е затръшвал вратата в лицето на всякакви опити за контрол от страна на църквата. И въпреки това получаваме признанието от францисканците на три пъти. Така всичките ни грехове ще бъдат помилвани. Всеки един, начело на кредитна институция като нашата, на дверите на рая ще бъде посрещнат като францисканец и ще разполага с всички предимства, които се полагат на монасите.

Така че може да съгрешавате колкото си искате?
Очевидно.




ИНТЕРВЮ И ФОТОГРАФИЯ ФЕЛИКС НИКЛАС
Берлин е беден, но секси. Или поне на кмета така му се иска. В интерес на истината, градът е беден и мръсен и почти всички живеят на социални помощи. Когато пресъхне помощта от държавата, целият град се втурва към веригата от заложни къщи, която държи монопола на този бизнес в града. По тази причина всички заложни къщи изглеждат по един и същи начин – франчайз на бедността. От съображения за сигурност всичко по-ценно и интересно се пази заключено в свръхсекретен бункер и се вади за аукционите, провеждани на всеки два месеца. Стефан Гьобел, благородният кръстник на заложните къщи в Берлин, управлява тази верига.

Vice: Та значи ти си желязната ръка, която управлява света на залозите в Берлин?
Стефан Гьобел:
Да. Всички правят каквото аз кажа, защото съм изпълнителният директор на Pfandkredit group. Няма да намерите и една заложна къща, която да не е свързана с мен.

Скапаната икономика отразява ли се изобщо на бизнеса?
Всъщност не. Хората в Берлин са, и винаги са били, без пари.

Какво обикновено носят при теб?
Приемам само вещи с трайна стойност – злато, бижута, монети, марки и т.н. Но понякога вземаме и мобилни телефони, конзоли за електронни игри, лаптопи и компютърни монитори.

Може ли да ти се случи да купиш нещо странно, по-нетрадиционно?
Собственикът на заложна къща може да вземе всичко, но ние вече не работим с антики. В крайна сметка можеш да си заложиш и панталона, ако собственикът на франчайза реши да го вземе.

Каква е най-ниската сума, която си изплащал?
Около 7 евро за една венчална халка.

Трябва да е бил наистина тягостен брак.
Е, ако ми беше предложил и жена си, и ако тя не изглежда зле, можеше да се спазарим и за повече.

Той върна ли се да прибере пръстена?
Не си спомням, но около 90 процента от хората си връщат заложените вещи. Ние си изкарваме прехраната от тях.

Плачат ли хората, когато се окаже, че са закъснели и вещта им вече е продадена?
Не. Подобно нещо не ми се е случвало. Повечето хора в Берлин приемат спокойно загубата на нещо ценно.



< Назад

COMMENTS