Проба, проба, едно, две. Тук, в България, мистър Lord, DJ на Public Enemy, продуцент, член на Trill Bass. myspace.com/djlord, myspace.com/trillbass.

Защо, вместо да ходиш на училище като всички други деца, започна да се занимаваш с музика?
Е, в началото ходех, хващах училищния автобус и отивах на училище, но не ми се получи като на другите деца. Посещавах художествено училище, но страстта ми винаги е била музиката. Гледах от братовчед ми Бернард, който беше DJ в Савана. Винаги се промъквах, за да се пробвам на оборудването му. A той винаги ми набиваше канчето. Така започнах да слушам Grandmaster Flash, Mix Master Ice, Jam-Master J и много други. Обичах това звучене. Просто трябваше да стана DJ.

Как се запозна с Public Enemy и как започнахте да правите музика заедно?
С Public Enemy се получи напълно спонтанно. Първо се преместих в Атланта. Мой съквартирант тогава беше Rock Most – той познаваше Professor Griffin от Public Enemy. По онова време работех на две места – магазина за спортни стоки FootLocker и в магазин за електроника, като участвах и в DMC шампионати. И той ме запозна с Professor Griff, който каза: “Трябва ни DJ за световното ни турне. Ще се оправиш ли?” Приех и изведнъж се оказа, че трябва да се уча да работя с техника, която не познавах, после се запознах с Chuck D и след три седмици тръгнах за Белгия без никакви репетиции.

Имаш собствено студио. Какво е оборудването?
Да. Използваме Reason, Logic и Ableton.

Как избираш плочите си? Случва ли се да влезеш в магазина и в момента, в който те видят, момчетата да извадят купчина винили? Или пък се ровиш с часове?
О, преди ровех с часове. Влизах в някое малко магазинче, пълнo с купища прашни плочи за един долар. Кихах, слушах, порязвах си пръстите на ръката...Честно казано, от известно време насам, след налагането на дигиталните носители, не го правя. Разглезих се.

Кога предпочиташ да се упражняваш?
Преди скречвах по осем часа на ден. Напоследък обаче имам по-малко време – преди интервю, в промеждутъка между спортната зала и самолета в шест.

Спомена спортна зала. Чувал съм, че се занимаваш с източни бойни изкуства?
Да, с кемпо карате. Но вече не се състезавам. Тренирам, за да съм във форма, да имам необходимата концентрация и сила. Тренирам с един от големите майстори в Израел.

На Park Live направи импровизация с Карандила. Как се получи?
Това си беше фрийстайл упражнение. Карандила са невероятна циганска банда! Имат толкова много ритми. Беше невероятно изживяване! Беше и трудно. В момента, в който се спогледахме с барабаниста и с басиста, започнах да усещам ритъма.

Как се чувстваш, когато дойде някой и каже “Пусни това парче”?
В Щатите направо откачам. В такива случаи отговарям: “Ако ти се слуша радио, ходи седни в колата! Радиото ли искаш да слушаш или мен?” Аз не съм джубокс. Няма начин да дойде някой и да ми набута едно евро в задника.


ИНТЕРВЮ БИРАТА
ФОТОГРАФИЯ АЛЕКСАНДЪР ГЕРГАНОВ

< Назад

Още от броя

Напред >