БРАДАТ, ПЛЕШИВ
БЕЛГИЕЦ

Дизайнерът Валтер ван Бирендонк майстори странни, но чудесни дрехи

ИНТЕРВЮ ЕЛИН УНС
ФОТОГРАФИЯ ФРЕДЕРИК БЕЙЕНС

Един от членовете на Aнтверпенската шесторка, дизайнерът Валтер ван Бирендонк, се отличава с любовта си към цветовете, за разлика от изискано строгите Ан Демюлеместер и Дрис ван Нотен. Днес Валт е супер-гей-кръстник за Бернхард Вилхелм и младоците от Колежа за изкуство и дизайн Saint Martins, които правят чудати начупени дрехи на петна и пръски по тях.

Зимната колекция на Валт за 2009 г. изобилства от усмивки, шапки с периферии, ярки цветове, тръби, курове с топки. Както и всичко останало, свързано с него, колекцията излъчва определена сериозност по отношение на доброто прекарване. Наскоро се срещнахме с Валт, за да научим усърдно скритите в недрата на брадата му тайни (има си приятел във Франция), ролята му за експонирането на гей културата, значението на изкуството, религията, мускулите и садо-мазохизма, когато правиш мода.

Vice: Какво носиш в момента?
Валтер ван Бирендонк: Много стара бродирана блуза на Bernhard Willhelm, Levi’s 501 и кецки на Ice Cream – в розово и зелено.

Click Here for photos of Walter's Designs

Сменил си обичайната гама. Добре се е получило.
Напоследък си падам по комбинациите. Много светлосиньо с много яркозелено. Или пък розово с наситено синьо. Всъщност всички пастелни цветове в комбинация с по-светли. Точно в този момент избягвам основните цветове. Предпочитам пастелните.

Случило ли се е нещо? На какво се дължи тази промяна?
В основата на работата ми са цветовете и това, което ми харесва, се променя в съответствие със сезона и настроенията. Харесва ми да се развивам.

Ярките цветове означават ли оптимистична нагласа и по-тъмните означават ли по-мрачен характер?
Не, определено не. Нещата не стоят така. Тези цветове са по-изразителни от това, което очакват клиентите ми и от тези, които обикновено използвам в работата си. Всъщност това няма особено значение. Нека приемем, че за един сезон ми се иска да съм малко по-... безцветен.

Меланхоличен ли имаш предвид?
Точно. Вземам това решение, но когато отида на изложението за платове и видя наситените цветове и красивите шарки, веднага решавам отново да ги използвам.

Наскоро беше куратор на изложба със сюрреалистични произведения на изкуството. Предпочиташ ли по-старите направления в изкуството пред това, което се прави днес?
Всъщност харесвам някои от по-традиционните художници, дори Пикасо. Но съвременното изкуство е моята страст. Голям почитател съм на Пол Маккарти и на Майк Кели.

Коя е любимата ти творба на Маккарти?
Харесвам Спагетения човек и Главата домат. Това са изключителни скулптури. От една страна, са смешни, а от друга, имат голям сексуален заряд.

Вие, съвременните артисти, изглежда сте големи мръсници. Защо?
Защото сексът е много важна част от живота! Важна част от самите нас. В работата ми това е силата, която носи по-тъмните и агресивни тонове. Така се получава баланс.

Имаш ли за цел да шокираш хората?
Не, никога. Все пак знам какъв резултат да очаквам. Не сядам на бюрото с мисълта да създам нещо, което да шокира. Но все пак вероятно си казвам: “Нека премина тази или онази граница.”

Можеш ли да дадеш пример, когато си го постигнал несъзнателно?
Бурката, която направих.

Бурката ми е любима!
Оказа се много шокираща за някои. За мен това беше форма на коментар относно отношението на обществото към исляма и другите религии. Реших да я извадя от контекста, да я превърна в част от модата, и тогава едва ли някой би казал нещо срещу нея. След като е модерна, едва ли някой би оспорил съществуването й. Тя губи значението си на религиозен символ. Превръща се просто в част от облеклото. Мисля, че успях да създам една приемлива съвременна бурка, която хората ще носят, когато излязат да танцуват.

Религиозен ли си?
Мисля, че харесвам религията заради ритуалите. Изуча-вам племената, които се обличат по специален начин при извършване на ритуали и носят маски. Харесвам ритуалите.

Като при садо-мазохизма.
Той също е форма на ритуал.

Виждаш ли връзка между религията и секса?
Да. Ако наблюдаваме изпълнението на даден ритуал, в него участват тялото и силата – обикновено има и двата елемента. Повечето ритуали включват известна сексуалност, дори и тя да не е доминираща. Искам да кажа обаче, че въпреки влечението ми към подобни неща, не практикувам при домашни условия някакви ритуали от Папуа, например. Не участвам активно в садо-мазо ритуали. Но тези неща ме вълнуват и искам да знам повече за тях.

Чувал съм добри неща за градината на Дрис ван Нотен. Ти занимаваш ли се с градинарство?
(смее се) Не. Имам градина и приятелят ми понякога се занимава с нея. Сещаш се, не живеем много далеч от Дрис. Той и Ан (Демюлеместер), и аз – всички живеем наблизо, недалеч от Антверпен. Ан отделя много време на градината си. Това успокоява.

А правенето на мускули?
Наскоро направих няколко надуваеми якета. Обличаш ги и, казано буквално, можеш да си надуеш мускулите. Не ти трябва да се потиш. Започваш да духаш и получаваш едро, впечатляващо тяло.

Защото си падаш по момчета с мускули?
Харесвам различни телосложения, но всеки трябва да има свободата да реши как иска да изглежда. За представянето на последната ми колекция ползвах най-вече модели, но следващия път ще поканя гейове с мускули.

И аз ги харесвам.
Преди около десет години, когато започнах да използвам мъже с бради на модния подиум, всички ми се чудеха. За мен това е въпрос на развитие – правя точно това. Виж корицата на списание Love с онова момиче, Бет Дито. Тя променя представите за красота в света на модата.

Имаш ли точна дефиниция кой влиза в графата хомосексуалист?
Има много подгрупи. Много различни видове хомосексуалисти. Ако познаваш техния свят, знаеш, че има такива, които са на тъмната страна – гризлитата, има и току-що прохождащи. Има и кльощави косматковци. Но всички са позитивни. Наркотиците не са най-важното. Нито пък агресивността. Нито пък сексът. Харесва ми гушкането – нещо като сбирка на стари приятели, където всички просто похапват, пият и разговарят. Усещането е приятно.

Но ти предпочиташ мускулестите?
На първо място е сексуалното привличане. Не мога да го отрека! Освен това, когато преди много години влязох в тези среди, дори не бях чувал за съществуването им. Просто търсех нови тела и мъже, които да използвам на модния подиум. След това научих за тяхната общност – използвах ги за шоуто Страната на чудесата в Париж. По време на кастинга изучих различните сцени, в Лондон и Париж, и в клубовете открих моите модели.

Те как реагираха, когато ги покани да станат модели?
Идеята им хареса. Понякога е приятно да си на модния подиум, знаеш как е. Но имаше и елемент на изненада. Като че излагах тайните им пред публика.

Все пак това си остава ъндърграунд.
По онова време, да. Като клубната вечер XXL в Лондон например. Преди 50 години е имало около 50 човека. Сега всяка сряда и събота посетителите са между 500 и 1000. Станало е модерно. Както и брадите. В началото бяха атрибут на почитателите на хард рока. А в наши дни много поп музиканти също имат бради.

Кой ти оформя брадата?
Ходя на фризьор, специалист по брадите, в Париж. Не смея да пробвам на друго място, защото това си е деликатна работа.

Има ли знаменитост, която искаш да облечеш?
Актьорът Робин Уилямс купува много мои неща. Купи си и моята бурка.

Робин Уилямс има мъжка бурка?
Интересно, нали? Не знам с какво я носи. Той е редовен клиент на бутика ми в Сан Франциско.

Чувала съм, че е един от най-косматите мъже в света. Може би ще го поканиш да участва в следващото ти ревю?
Много американци имат това желание, но не мога да ги доведа.

Сигурна съм, че и сами ще дойдат.
Организацията ще е кошмар. Но от стотиците, с които се срещнах, ще избера само 20, все пак дрехите трябва да им стават. Всъщност не е никак лесно да разчупваш установените правила, като използваш реални хора. Но нали именно това ни кара да избираме модата – стремежът към страданието.


“2357 the Sequel” ще бъде открит в Париж през септември. Книгата Валтер ван Бирендонк: Най-противоречивият от антверпенските дизайнери, която разказва за кариерата му, се предлага в Белгия от Uitgeverij Houtekiet.