|
|
DOS & DON'TS
|
||||||||
ПОХОТЛИВИЯТ ФИЛАНТРОПБразилският крал на порното и кандидат-политик е обичан от (почти) всичкиИНТЕРВЮ ЕКИП НА VICE ПОРТРЕТ ЛАУРА ВРОНАВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ИЗОБРАЖЕНИЯ С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА ОСКАР МАРОНИ  Оскар Марони, справедливо или не, често е смятан за бразилския Лари Флинт. Вярно е, че Марони печата бразилските издания на Hustler и Penthouse, но освен това той притежава не едно ранчо за отглеждане на добитък, лига за провеждане на свободни боеве, хотели и някои от най-големите и известни с лошата си репутация нощни клубове в Южна Америка. Преди година той сериозно се включва и в надпреварата за място в общинския съвет и твърди, че го е вкарвал на повече от 1500 вагини. Според нас всичко това доказва, че той е несъизмеримо по-интересен от перверзна, търкаляща се буца месо и кожа, преминала разцвета на силите си, а сравнението с Лари Флинт е просто пример за мързелива журналистика. Така че, за да представим добрите практики, прекарахме един ден с него в Сао Пауло. Vice: Ти си предприемач, занимаваш се с порнография и имаш амбиции в политиката. Доста разнородни интереси. Винаги ли си имал такива очаквания за твоя живот и кариера? Оскар Марони: Започнах да работя още докато бях на 14 или 15. Едно от първите ми бизнес начинания беше да купя списания с комикси от приятели с отстъпка и да ги продавам с печалба на близката автобусна спирка. За мен това си беше революционно откритие – по този начин можеше да се печелят пари. Когато бях на 18, една вечер вървяхме с баща ми към къщата на дядо ми и намерихме два вързопа – единият с евтини памучни ризи, а другият с памучни женски гащи. На следващия ден ги сложих в една количка и отидох на пазара да ги продавам. Тичах между сергиите и виках: “Госпожо, бъди секси пред мъжа ти и си купи гащи! Мъжо, облечи тази риза и бъди по-секси за жена си!” Харесва ми да мисля, че първият сексшоп в Бразилия всъщност бях самият аз, продаващ гащи и ризи по улиците. Имаш ли някакво признато образование? Учих психология в университета на Grupo Objetivo. Там срещнах госпожица Мариза, бившата ми жена и майката на децата ми. Знаех, че един ден ще се оженя за нея, но ни трябваха пари, за да преживяваме, а дипломата по психология едва ли щеше да ми помогне. Така че ми хрумна да започна бизнес с фургон за закуски и това всъщност беше началото на кариерата ми като предприемач. Започнахме да продаваме крокети. Аз работех сутрин и учех следобед, а Мариза обратното. 
Как от продаване на крак на месо, оваляно в галета, стигна дотам да печелиш пари от хората, които искат да гледат списания, пълни с цици и задници? С фургона работех през 1974 г., по същото време беше пожарът в небостъргача Жоелма в Сао Пауло. Не знам дали го помниш, но беше голяма трагедия, загинаха почти 200 човека. Собственикът на фургона си го поиска обратно, за да сложи в него вещите, които преди държеше в изгорялата сграда. Така че ми се наложи да сложа край на този бизнес. Познавах един дребничък японец, който винаги си купуваше храна от мен. Той беше много притеснителен, но веднъж ми сподели, че страда от преждевременна еякулация и е полуимпотентен. Тогава един негов приятел ни каза, че имало някакви секспрофесионалистки, които заедно с терапевтите помагали на клиентите си да преодолеят сексуалните проблеми. Така заведох малкия си приятел да се “отпусне” в един от салоните за масажи и той незабавно възвърна самоувереността си. Шегувах се, че ми се иска да почна такъв бизнес, и когато отидох пак в салона, казах на управителя, че искам да го купя. Неочаквано за мен той отговори: “Виж, искаме да го продадем. Идеята ти е много добра, защото много психолози и психиатри ни търсят, за да помагаме на пациентите им.” Купих го. Пуснах обява във вестника, в която пишеше нещо от рода на: “Домашни масажи: При нас мечтите ви се превръщат в реалност. Отворено за посещения от мъже, жени и двойки.” Веднага се появиха клиенти. 
Прилагаш ли някаква конкретна философия в своите бизнес начинания? Философията ми е следната: не вярвам в нищо, което няма душа. Нямам предвид душа в религиозния смисъл, става въпрос за начина на живот и мислене. Ако човек няма душа, остава му само едното тяло. Всяко същество се нуждае от цели и идеология. Смятам, че всеки от нас трябва всеки ден да прави по една революция – революция в начина, по който си носиш шапката, сваляш сутиена, изчукваш пет жени, прекарваш целия ден в леглото, за да чукаш Йоко и да ядеш шоколад, както правят Beatles. Мисля, че хората трябва през цялото време да се опитват да променят нещата, да избягат от рутината. Трябва да се търси нещо ново.
| ||||||||||
