Списанието

Tweet

ОСКАР НИМАЙЕР

101-годишният мъж, който проектира столицата на Бразилия

ИНТЕРВЮ САНТЯГО ФЕРНАНДЕЗ-СТЕЛИ   ФОТОГРАФИИ АНДРЕ ВИЕЙРА
ГРАФИКИ ОСКАР НИМАЙЕР



Оскар Нимайер се нарежда в безкрайно малкия списък от хора, проектирали и построили цял град. Световна столица! Разбира се, Oсман превръща Париж в прекрасен фон за пощенски картички днес, а Рен построява Лондон наново след Големия пожар (този път не използва само дърво, и правилно!). Все пак на тях не им липсват визуални образци, които да следват – тези два града са действащи столици, преди да бъдат издигнати наново. Нимайер обаче получава празен участък бразилска земя и за четири години (с помощта на Лусио Коста, автора на градоустройствения план) издига една суперфункционална столица. Градът е наречен Бразилия и е построен под формата на самолет, или пеперуда, или пък женско тяло (въпреки че Нимайер твърди, че не е жена).

Това се случва преди 50 години и оттогава Нимайер не спира да работи. Днес той е на 101 години и все още ежедневно проектира сгради. Известно време е председател на Бразилската комунистическа партия, наскоро, на игривата възраст от 98 години, сключва брак, а миналата година се опитва да направи някои промени в Бразилия и си докарва неприятности.

Цял век живот му дава все по-широка перспектива, в смисъл, перспективата "архитектурата-не-може-да-осмисли-живота-ти". А когато човекът, построил цял град, ти казва, че никой сам по себе си няма особено значение за света, започваш да се боиш, че нито едно от нещата, които би могъл да постигнеш, не би имало значение за някого. Никога.

Vice: Нека започнем с един лесен въпрос. Как се появи интересът ти към архитектурата?
Оскар Нимайер: Мисля, че рисуването ме насочи в тази посока. Спомням си, че когато бях на десет, рисувах с пръст във въздуха. Майка ми ме питаше: “Какво правиш, моето момче?”, а аз отговарях: “Рисувам.” Представях си рисунките във въздуха и нанасях корекции. Сега мисля различно. Архитектурата е в главата ми. Мога да направя цял проект, без да използвам молив. Представям си локацията и мога да измисля целия проект. Появяват се всички възможни решения.

Как се случи така, че ти възложиха да построите Бразилия?
Президентът Жуселино Кубичек де Оливейра, който ме бе наел да построя църквата Пампула в Бело Оризонте, ми възложи тази задача. Спомням си, когато Жуселино реши да построи Бразилия. Дойде в офиса ми и каза: “Оскар, направихме Пампула, а сега ще строим нова столица.” Така започна приключението “Бразилия”.

Целият град е завършен толкова бързо.
Знаех, че разполагаме с малко време, но това не ме накара да търся по-прости архитектурни решения. Когато проектирах двореца Алворада например, направих извит покрив и извити колони – такива не бяха правени до този момент.

Казваш, че архитектура ти търси нови очертания и форми. Какво иматеш предвид с това?
Архитектурата, която направихме, не беше такава, каквато Баухаус би искал, не беше просто функционална. Архитектурата трябва да бъде красива. Тя трябва да удивява, сама по себе си да е произведение на изкуството. Работя много. Имам много проекти – както в Европа, така и тук, но винаги се опитвам да създавам красота, която да предизвиква възхищение.

И философията на Баухаус е прекалено студена за теб?
Архитектурата не може да бъде, както Баухаус иска, просто “хабитационен механизъм”. Архитектурата се ражда от нищото, без външни влияния. Веднъж един много интелигентен архитект ми каза: “Архитектурата не се дели на нова и стара, а на добра и лоша.”

Аз не разглеждам архитектурата като средство да спасиш света, но мисля, че един архитект трябва да чете много, да бъде информиран. Например тук, в нашия офис, в продължение на пет години провеждахме курс с един преподавател, който говореше за философия и космоса. Колко хубаво е да знаеш!

Доста нетрадиционен начин да управляваш архитектурно ателие.
Животът ме интересува. Мисля, че той е по-важен от архитектурата. Смятам, че най-важно е да има солидарност. Спомням си, когато един журналист ме попита: “Оскар, коя е любимата ти дума?”, аз отговорих: “Солидарност.”

Това означава ли, че архитектурата не е любимата ти тема за разговор?
Когато говоря за архитектура, все ми се иска да сменя темата. Интересувам се от проблемите на живота и индивида.

Да сменим темата тогава. Да поговорим за жени.
Чудесно е, че предлагаш да говорим за жени. Жената е в основата на всичко. Един журналист, който беше тук веднъж, ме попита: “Оскар, какво е животът?”, а аз отговорих, че животът, това е жената до теб. Вярно е. Друг мой чудесен приятел, Дарси Рибейро, много значим бразилски учен, бе казал, че жената е в основата на всичко.

Чувал съм, че извивките в архитектурата са заимствани от извивките на женското тяло.
Не. Ако имаме купол с празно пространство, доста празно пространство под него, искаме най-добрата възможна форма. Понякога тя съвпада с някоя от частите на женското тяло, но не това се има за цел. Търсим чистата форма, различната форма, която да отговаря на изчисленията и да придава на проекта ново усещане.

---

COMMENTS