Списанието

Tweet

В ЧАС ПО ИКОНОМИКА

Кръстосан разговор със Стоян Мавродиев

ИНТЕРВЮ ЙОРДАН МАТЕЕВ    ФОТОГРАФИЯ АНГЕЛ КОЦЕВ



Защо един успешен предприемач се захваща с политика?
В моя случай заради раздразнението ми, че нещата в България не се променят. Няма изгодна данъчна среда, няма драстично подобрение на бизнес климата, у чиновническия апарат няма усещането, че служи на гражданите и трябва да дава добра публична услуга. Има непрозрачност в правенето на политика, огромна бюрокрация и корупция. Когато човек не харесва толкова много неща, има два варианта – или да псува и да мърмори под носа си, прибирайки се вечер вкъщи, или да има активна позиция и да се опита да извърши промени чрез личното си участие в политиката.

Докъде стига амбицията ти в политиката?
Амбицията ми в политиката не е свързана на първо място с личното ми желание да заемам високи постове или да задоволявам егото си чрез определена позиция в изпълнителната власт, в самата партия или в друга държавна система. Амбицията ми стига дотам да видя, че България е променена, че в страната ни правилата ни важат за всички. В момента, в който това желание е задоволенo, бих си тръгнал от политиката, защото има далеч по-приятни неща и, разбира се, голямата лична свобода, която бих имал и която всеки политик губи.

Ти как разбираш свободата? И как смяташ да я запазиш тогава?
В този контекст, свободата е неприкосновеността на личния живот на всеки един човек. Когато човек е публична личност, се губи правото и щастието да бъдеш анонимен. А в по-общ план, аз винаги съм се чувствал свободен човек. Свикнал съм да отстоявам личната си позиция, когато вярвам в определена кауза.

Как се справя държавата с икономическата криза?
Доста зле. Нито една система не е сериозно реформирана за последните 20 години. Позицията на сегашното правителство e, че кризата е привнесена само отвън. Тя е причинена и поради бездействието на много поредни правителства в България. Иначе това правителство има неадекватна антикризисна програма, бюджет и отсъстващ антикризисен план. Което означава, че то няма инструменти, с които да се бори с кризата.

Коя е моралната анти-ценност, която най-много те дразни?
Дразнят ме много неща, но ако трябва да кажа 2 или 3: на първо място ме дразни огромния мързел, който виждаме навсякъде около себе си, изразяващ се в много хора, които не обичат да работят, а в същото време недоволстват от социалното си положение; второто нещо, което ме дразни е интригантството, което в България е станало социална язва и в почти всички браншове, много хора се занимават с това, а не с нещо градивно; на трето място е свързаното с тази черта – лицемерие и тази хитрост, която виждаме в литературния герой Андрешко.

Защо напусна сигурната и високо платена работа в PricewaterhouseCoopers?
Нуждаех се от ново предизвикателство и създадох собствена консултантска компания. Това стана в може би най-лошия момент – краха на правителството на Жан Виденов и гладната зима на 1996-1997 г. Но решението беше вече назряло у мен и бях решил да го следвам независимо от ситуацията в страната. Към онзи момент нямах клиенти и проекти, по които да работя. Беше голяма авантюра, но може би Господ помага на смелите. Разбира се, опитът и познанията, които натрупах в PricewaterhouseCoopers, бяха полезни, защото в рамките на около година успях да изградя добър екип, да направя портфолио от клиенти и нещата потръгнаха въпреки паралелно движещата се ситуация в икономиката.

Защо в България офшорка не звучи добре?
През годините множество българи, които са излезли от сенчестия сектор или от бившите специални служби, активно работеха, използвайки подобен инструмент, за да извършват незаконни дейности, включително пране на пари и придобиване на активи, скривайки действителните им собственици. Ние никога не сме работили с такива клиенти, защото сме спазвали ясен код на поведение, познаваме своите клиенти и знаем произхода на техните средства и начина, по който те са правили бизнес. Впрочем и големите международни консултантски компании като PricewaterhouseCoopers ежедневно регистрират офшорни компании навсякъде по света за своите клиенти, но имат много ясен кодекс за професионална етика. Няма нищо лошо да направиш офшорна компания на една международна компания като Microsoft или Shell. Почти няма сериозен легитимен бизнес по света, който не използва офшорните компании за оптимизиране на своята дейност и законно данъчно планиране. В същото време определено има проблем да направиш офшорна компания на един български силов бизнесмен от прехода, който ще използва тази компания за незаконни дейности.

Познаваш доста райски места от гледна точка на дънъци. Може ли България да стане такова място?
Най-общо за данъчен рай се счита място, в което данъчното облагане е до 7% и има известни правила за конфиденциалност и бързина на получаване на услуги. Никак не е сложно. Но има различни видове данъчен рай. Едните зони имат ясно законодателство и контрол на произход на средства, функциониращи системи за идентифициране на собствениците. Такива са например Швейцария и Люксембург – престижни места, в които компаниите по света инвестират своите пари. Има и други места, които не спазват тези правила и заради това са влезли в черните списъци на развитите страни – Каймановите острови, Сейшелите, Бахамите и други данъчни убежища, където се допуска анонимност на собствеността и няма ясни механизми срещу изпирането на пари. Аз си представям България да функционира като Швейцария. Вече има 10% корпоративен данък и данък общ доход, което ни доближава до подобни зони. Но има още какво да се желае като редукции на тези данъци.

Уф, стига толкова икономика. Кажи кой ти е любимият анимационен герой?
(смее се) Пинко Розовата пантера.

COMMENTS