АВТОР БРАЙЪН МИЪР, ФОТОГРАФИЯ ДЪГЛАС ИНГЪЛ

Патрул в бедняшката част на квартала Ботафого, Доня Марта, недалеч от плажа. През декември 2008 наркотрафикантите са прогонени от там, а млади полицаи установяват постоянни постове. Това е част от нова програма за полицейски контрол над общността, която ще бъде приложена и в други райони, ако се окаже успешна.

Click Here for more photos by Douglas Engle

През 1982 г. равнището на престъпността в Рио де Жанейро е по-ниско от това в Ню Йорк. Това е годината, в която калабрийската мафия започва да използва южноамериканското контрабандно трасе, познато под умилителното име Кокаинов коридор. През последвалото десетилетие по-голяма част от белия прах, който отива в носовете на американци и европейци, идва от Андите, минава през джунглите на Амазонка и се разпределя в най-натовареното бразилско пристанище – това на Рио. Експортът разцъфтява и паралелно с това в града се наблюдава нов феномен – средната класа се влюбва в наркотика, който изпраща навсякъде по света.

Ако си следил публикациите за фавелите (бедняшките квартали на Бразилия) в медиите, предполагам знаеш как наркобандите и местните милиции са се сдобили с толкова власт. За тези, които са пропуснали, предлагаме кратка историческа справка. Процъфтяващият местен пазар на кока е причина за възхода на три банди за трафик на наркотици: Червения отряд, Третия отряд и Приятели на приятелитe (за последната се говори, че е съставена от бивши служители на военната полиция). Трафикантите бързо завладяват фавелите, започват да печелят много пари и да избиват хора. Както може да се очаква, веднага след тях идва полицията и корупцията разяжда всичко. Скоро след това полицаите сформират нелегални въоръжени отряди (милиции), за да се борят с наркобандите и да измъкват пари от кварталите, които “пазят”.

“Милициите се появиха в момента, в който собствениците на магазини започнаха да плащат на полицията, за да прогони бездомниците от тротоарите – обяснява една учителка, която отказва да каже името си. – Това са полицаи и пожарникари, които не са на смяна и създават паралелна власт. Трудно ни е да говорим за това, защото, ако решиш да го направиш, се превръщаш в тяхна мишена.”

През последните 20 години в Рио са регистрирани повече от 100 000 убийства. Според доклада на Обединените нации от 2008 г. полицейските сили са отговорни за почти 18 процента от смъртните случаи в града. Това означава, че през последните две десетилетия ченгетата са избивали по трима души на ден. Това си е парадокс, защото по отношение на брутен вътрешен продукт на глава от населението Рио е третият по богатство град в Южна Америка. Насилието обаче не засяга богатите. То се наблюдава в струпаните един върху друг самоделни коптори, които се контролират или от наркобандите, или от някоя местна милиция. Липсата на обществени услуги и свързаното с пазарите на наркотици неспиращо насилие смазват хората във фавелите и не им позволяват да излязат от порочния кръг – за тях е буквално невъзможно да напуснат тези места. Независимо колко красиви или куул са представяни гетата във филма Градът на Бога, много от хората, които живеят там, бачкат от сутрин до вечер, и стига да имаха възможност, веднага биха се разкарали от това място.

Аз съм американец, който живее в Бразилия, с някои прекъсвания, от 1991 г., и в момента работя като специалист по градоустройството за една международна неправителствена организация. Реших да напиша тази статия, след като се записах в кварталната видеотека. Накараха ме да попълня дълъг две страници формуляр с лични данни и това ми се стори доста необичайно. Точно преди да изляза с дисковете, които бях избрал, на тавана видях огромно лого на Batman, нарисувано на ръка. Това беше знакът на една от местните милиции, наречена Лига на справедливостта – водачът й си бе спечелил прозвището Batman. Осъзнах, че току-що съм им предоставил всичките си лични данни. Реших да получа отговорите на някои въпроси, като се преструвам на пиян американски турист. Знаех, че ако лошите надушат с какво съм се захванал, имах доста големи шансове да бъда нападнат, заклан или пък “вкаран в микровълновата” (форма на екзекуция, при която около тялото на жертвата се нанизват пълни с бензин автомобилни гуми и се палят).

Една моя бивша колежка от Рио живее в квартал, контролиран от милициите. Тя отказва да я посетя или да разкрия името й, защото мисли, че е прекалено опасно. Така че й се обадих по телефона и я попитах дали не би предпочела фавелите, които са във властта на наркобандите. “Плащам си данъците, имам право да се чувствам защитена, но все пак ми се налага да избирам между милициите и бандите – казва тя. – Проблемът не е кого ще избереш, а фактът, че живееш в държава, в която полицията изобщо не върши това, което се очаква от нея.”

---

COMMENTS