|
|
DOS & DON'TS
|
||||
|
МАНУЕЛА ХИРОМИ КОНДО Vice: От коя част на Бразилия си? Мануела: Родена съм в Пирасикаба, малък град в югоизточната част на Бразилия – майка ми има италиано-бразилско-португалски произход, а баща ми е японец. Пирасикаба е известен с чудесните сокове от захарна тръстика. После се преместихме в Сао Хосе дос Кампос, където живях до осемнадесетата си година. Какво беше детството ти в Бразилия? Имах всичко, от което се нуждае всяко дете, за да бъде щастливо! В Пирасикаба живеехме в огромен чифлик и имахме немска овчарка. Майка ми ни водеше в местния клуб да плуваме, пускаше ни да играем цял ден на улицата с другите деца. Баща ми е японец, но успяваше да ни контролира, без да прибягва до строгите японски правила за възпитание. Защо напусна Бразилия? Винаги съм живяла в по-малки градове и във всеки един от тях всеки ден виждаш едни и същи хора, всяка вечер излизаш, но ходиш в едни и същи клубове, слушаш все същата гадна музика. Писна ми. Исках нещо напълно различно. Какво ти липсва от Бразилия? Сестра ми и приятелите! Също и местата, където ходех да пийна след работа – например Xereta, малък бар, в който ходеха всички проститутки и пияници от Сан Хосе. Липсва ми и Ибирапуера, огромен парк, проектиран от Оскар Нимайер. Бразилците ядат ли странни неща като нас, японците? Има едно много вкусно ястие, което се казва фейжоада и се приготвя от черен боб и различни части от прасето, включително езика и ушите. Може да се добави и телешко. Изглежда доста необичайно! А забавленията? Верни ли са стереотипите за бразилската парти култура? В Бразилия ходех на рейв транс партита, които се правеха в средата на едно ранчо. Обличах се като извънземно или пък с нещо друго, достатъчно скандално. Със сестра ми ходехме по фестивали – не по балове, където хората танцуват по двойки. А в сравнение с Япония? Няма по-добра от парти сцената в Бразилия. Там са най-добрите афтърпартита, с най-енергичните хора, които танцуват нонстоп. Но е ужасно скъпо да влезеш на някои места, където напитките струват наистина много. Тук, в Япония, има евтино пиене и на повечето партита познавам човека зад грамофоните или организаторите, така че обикновено съм в списъка за гости. Това си е бонус! Освен това е безопасно. Отиваш да танцуваш на дансинга с питие в ръка и знаеш, че всичко е супер. Нощите в Токио винаги имат добър край. ИНТЕРВЮ ТОМОКАЦУ КОСУГА ФОТОГРАФИЯ ГИ МАРТИНЕС
НАТАЛИА ЛЕЙТЕ Vice: Защо ти трябваше да заменяш топлия климат и хора в родината за този потискащ град, пълен с кучешки лайна и чекиджии? Наталиа: Преместих се от Сао Пауло преди около шест години, за да уча кино в Сан Франциско. От две години съм в Ню Йорк. Единствените варианти за правене на кино в Сан Франциско се предлагат от порноиндустрията и експерименталното кино. Така че трябваше да избирам между Лос Анжелис и Ню Йорк. Исках да бъда независим режисьор, а и не харесвам Лос Анжелис, така че реших да дойда тук. В момента работиш ли по някакъв интересен проект? Наскоро завърших един кратък филм, казва се Dash. Разказва се за една вечер от живота на една двойка и сюжетът изследва онези моменти, когато от дълго време си с някого и накрая ти се иска или да си тръгнеш, или да го убиеш. После човек се опитва да го преодолее. Какви бяха първите разлики между бразилци и американци, с които се сблъска? Най-силно впечатление ми направи начина на общуване между хората. Хората в Бразилия са много по-сърдечни. Когато се поздравяваш с някого, целувате се по бузата, дори да не го познаваш. Смята се за изключителна обида, ако не го направиш. Тук отиваш на парти и никой дори не те поздравява. Трябваше ми време да свикна с това. Разкажи за предишния си живот в Сао Пауло. Живях там, докато навърших 18 и в момента, в който завърших гимназия, се махнах. Много ми липсва, но винаги съм искала да живея в Ню Йорк. Щастлива съм, че израснах в Бразилия, защото там младите хора са много по-свободни отколкото в Америка. Знаеш, тук не можеш да пиеш, докато не навършиш 21, а има и разни други ограничения. Радвам се, че живях там, защото, когато постъпих в колежа, видях как откачат и злоупотребяват със себе си американците, когато най-после се почувстват свободни и далеч от родителите. Тук срещаш ли други бразилци, които не познаваш отпреди? Не бих казала. Има няколко човека от гимназията, които живеят тук, но вече нямаме много общи неща. Все пак се виждаме от време на време. Не поддържам тесни връзки с бразилската общност тук, въпреки че е доста многобройна. Хората имат погрешно мнение за Бразилия и свързват страната единствено с карнавала и голите жени, които танцуват самба по улиците. Има го и това, но има и много други неща. Кои са по-големи купонджии, хората в Ню Йорк или бразилците? Бразилците, със сигурност. Всяко парти започва в един след полунощ и цяла нощ не спиш. В няколко клуба предлагат и закуска и отиваш, без значение на каква дрога си. Хората там не се спират. ИНТЕРВЮ РОКО КАСТОРО ФОТОГРАФИЯ ЛЕСЛИ САТЪРФИЙЛД
|
