|
|
DOS & DON'TS
|
||||
|
ФИЛИП ГРИФИТС Vice: Къде си роден? Филип: В Сао Пауло през 1978 г. Баща ми, който е британец, работеше в една кланица. Предците му са първите, внесли гърбатото говедо зебу в Бразилия. Родителите ми прекарваха по-голямата част от времето в Баретос, селце, смятано за Меката на родеото в Бразилия, северно от Сао Пауло. Ходех на училище там до момента, в който баща ми трябваше да се премести във Франция, за да преустрои поточните линии в една кланица. Какво си мислеше за Франция, преди да дойдеш? Със сестра ми нямахме представа къде се намира Франция. Мислехме, че е някаква далечна страна, покрита със сняг. Установихме се в провинцията, в Поату-Шарант, пълна дупка с около 2500 души население. Отнасяха се с нас като с някакъв непознат животински вид. Доста бързо научихме френски от детските книжки. После отидох в католически пансион за момчета във Вaнде. Нямаше момичета. Беше гадно. Кога дойде да живееш в Париж? Преди пет години. Траекторията ми беше като на всяко средностатистическо френско момче от село. След гимназията си взех една година творчески отпуск. Родителите ми вече се бяха върнали в Бразилия със сестра ми и трябваше да се оправям без финансова помощ от тях. Имах рок банда и реших да се преместя в Бордо. Когато пристигнах там, все едно най-после открих света – дрога, абсолютна свобода на мисълта. Харесва ли ти града? За мен Париж е място на забавленията. Обичам да се прекачвам от една линия на метрото на друга, ходя на партита на хипита, на скуотъри. Забелязал съм, че хората във Франция носят едни дрехи целия ден. Дори не си правят труда да отскочат до къщи и да вземат душ. В Бразилия това е недопустимо. Без значение какъв социален произход имаш, преди да излезеш, гледаш да се изтупаш. Какво мислиш за французойките? Страхотни са! В сравнение с тук, в Бразилия е много по-сложно. Мацките са яки, но понякога е трудно да ги свалиш. Проблемът е в скапаната телевизия, която им е промила мозъците и се държат все едно участват в сериал. Във Франция е много по-просто. Ако някое момиче те загледа по-дълго от обикновено, значи те желае. Като например? Най-надутите мадами всъщност обичат да бъдеш груб с тях. Типичната парижка буржоазка се възбужда, когато решиш да я отсвириш. Почва да си мисли: “Най-после един истински мъж, на когото му стиска! Не като другите възпитани педали, които са толкова мили с мен, носят ми чантата и се държат добре с родителите ми.” Искат преживявания като например да ги изчукаш на някоя мръсна спирка на метрото или в кенефа на влака. ИНТЕРВЮ ЖУЛИЕН БЕКУР ФОТОГРАФИЯ ЕМАНУЕЛ ЛЕСЕР
AНА ВАЖ Vice: Holá, Ана. От коя част на Бразилия си? Ана: Аз съм от столицата, Бразилия . През 1960 г. официално замества Рио де Жанейро като столица, след като я построяват за четири години. Как е там? Бразилия е странно място за живеене, защото не се е развивала по естествен път като повечето други градове. Разпределението на пространството е педантично планирано и разделено на номерирани райони със специфични функции за банки, училища. Градът е внимателно построен под формата на самолет. Да, в броя имаме интервю по темата с Оскар Нимайер, архитекта, който го е проектирал, така че знаем за това. Столицата Бразилия има и мистична страна – нещо като легенда, която идва от религиозните текстове, писани от свещеника Дом Боско, който в годините на колонизацията открива района. В своите предсказания и оценки той пише, че това е нещо като свещена земя, която е във връзка с висши духовни енергии. Как се почувствали хората в Рио, когато загубили статута на столица? Трудно е да се каже, усещането е било, че с построяването на Бразилия страната тръгва по нов път. През 1955 г. Жуселино Кубичек де Оливейра става един от първите демократично избрани президенти на Бразилия. Той е бил революционен водач и лозунга, който използва, е “Петдесет години прогрес, само за пет!”. Една от целите му е да премести столицата от Рио в Бразилия. Изглежда като някаква модерна утопия? Да, градът е създаден като място, което обещава прогрес и възможности за развитие. Това провокира вярата, че можем да бъдем точно толкова модерни и радикални, колкото другите страни, и играе ролята на катализатор за социална, политическа и културна революция. Много хора смятат този период за златните години за бразилската култура, в които хората се осъзнават политически и неща като боса нова например стават популярни. От друга страна, това е и време на трагични събития, много студенти са убити в резултат на военната диктатура. Какво те накара да напуснеш Бразилия и да дойдеш тук, в Австралия? Лично за мен това беше любопитството и желанието да бъда независима и свободна. Какво най-много ти липсва от Бразилия? Това е чувството за топлина и откровеност. Англосаксонските култури разчитат на известна доза ирония в ежедневното общуване, а в държавите, в които се говорят романски езици, хората са много по-искрени. Освен това са наистина великодушни. Дори и най-големият бедняк е готов да сподели храната си с теб. Усещането за частна собственост не е толкова силно, колкото в Австралия. ИНТЕРВЮ БРАЙОНИ РАЙТ ФОТОГРАФИЯ СТЕФАНИ БЕЙЛИ
|
