|
|
DOS & DON'TS
|
||||
|
ВИКТОР КАРВАЛЬО БУРНЕТ Vice: Нека позная... Ти си от Рио? Виктор: Аз съм от столицата, Бразилия. Опа, грешка. Как е там? Много красив град. Не е презастроен и между сградите има достатъчно пространство и зеленина. Нощем обаче няма кой знае какво да се прави. Кога го напусна? Тук съм от месец и половина. А, значи съвсем отскоро. Защо напусна Бразилия? Там е прекалено горещо за мен. Харесвам местата с по-студен климат, с по-добри условия за живот и кариера. Защо избра Монреал? Прочетох за града в интернет и ми стана интересно. Познавам и хора, които са живели тук, и всички те ми разказаха само добри неща. Така че реших да дойда. Как ти се стори първата зима, прекарана тук? Много ми хареса. Обичам снега. Беше много красиво. Трудно ли получи работна виза? Не. Пристигнах като имигрант, но получих статут на постоянно пребиваващ. В общи линии нямах проблем с това. Канадците по-вежливи ли са от бразилците? Бразилците не са толкова вежливи, особено там, откъдето идвам. Хората са доста нелюбезни. А в Сао Пауло животът е толкова динамичен, че всъщност нямаш време да бъдеш вежлив. Тук обаче всички са вежливи. Може пък и да съм попадал само на такива места, не знам. Честно казано, ние сме пасивно агресивни. Вече намери ли работа? Всички ми казваха, че ще ми трябват около шест месеца да си намеря работа. Но само два дни след като кандидатствах, ме взеха. Страхотно! Какво работиш? Аз съм уеб дизайнер. Говориш ли френски? Да, но не френския, който се говори в Квебек. Никак не ми е лесно да свикна с него, защото езикът е напълно различен от това, което съм учил. Tabernac! (бележка на преводача: ругатня, нещо като “По дяволите”.) Ще свикнеш. Откакто си тук, често ли излизаш? Да, в сравнение със столицата Бразилия, тук е раят – има толкова много кръчми и барове. Там имаме не повече от 15 подобни места. Какво ти липсва от Бразилия? Родителите и приятелите ми. Това е. Само това? Нищо от града, в който си израснал? Нищо. Дори храната? А, да, храната. Господи, обожавам бразилската кухня. ИНТЕРВЮ САРА СТАЙНБЕРГ ФОТОГРАФИЯ РИЧАРД ЛАМ
РИКАРДО КЕРКЕЙРА Vice: Какво сладко бебче! Рикардо: Това е дъщеря ми – Дарма Изабел. На четири месеца е. “Дарма” е понятие от будизма и означава “абсолютна истина”. Майка й е учител по йога. С такова име... няма какво да се чудя. Разбирам, че любовта е причината да хванеш самолета за Стокхолм. Запознах се с едно шведско момиче – Изабела. Семейството й има хотел в родния ми град – Салвадор. Предполагам, си чувала за този град в североизточния щат Бахия – там се провежда най-добрият и най-големият карнавал. Да, в крайна сметка тя трябваше да се върне в Швеция и ме покани на гости. И аз дойдох. Стокхолм много ми хареса, освен това тук срещнах няколко много симпатични бразилци. Така че реших да остана. О, звучи толкова романтично. Тя ли е майката на бебето? Не. С нея скъсахме два дни след като билетът ми за връщане в Бразилия изтече. Останах сам и започнах работа с триколка с педали, като такси. След това срещнах настоящата ми приятелка, майката на дъщеря ми. Всичко се подреди по най-добрия възможен начин. С какво се занимаваше, докато беше в Бразилия? Бях графичен дизайнер, но не говоря шведски и рекламните агенции тук не ме взимаха на работа. Тогава започнах да уча езика, но и до днес, две години по-късно, още се мъча с него. Имаш ли виза? Да, имам виза за постоянно пребиваване. Дъщеря ми е родена тук и не беше трудно да я получа. Какво знаеше за Швеция, когато пристигна? Бях чувал за кралица Силвия – тя е половин бразилка. Всъщност нищо повече. Мислиш ли, че някой ден отново ще се върнеш в Бразилия? Със сигурност. Липсва ми семейството, приятелите, махалата. Откакто съм тук, загубих четирима роднини и не искам това да се случва пак. Следващия път може да е майка ми или баща ми, така че искам да бъда близо до тях. Но ще изчакам, докато дъщеря ми поотрасне. Кое е първото, което ще направиш, когато се върнеш? Ще отида на плажа! Ще си взема някоя много студена бира. Мислиш ли, че в Стокхолм е много по-спокойно и безопасно, отколкото в Бразилия? Тук ми се случват удивителни неща, които е невъзможно да ти се случат в Бразилия. Представи си, в момента сме седнали в това кафене, а витрината не е сменяна от самото откриване – никой не я е чупил до момента! Веднъж загубих мобилния си и човекът, който го намери, се обади на един приятел и ми го върна. Миналия понеделник в метрото някакви пари паднаха от задния ми джоб и едно момче ме потупа по рамото и ми каза: “Извинете, господине, загубихте това.” Благодарих му. ИНТЕРВЮ И ФОТОГРАФИЯ МИЛЕНЕ ЛАРСОН
|
