|
|
DOS & DON'TS
|
||||
|
КАРОЛИНЕ МИВА НЕМОТО Vice: Мила моя, защо Италия? Каролине: Дойдох, за да уча моден дизайн. В Сао Пауло започнах курс по стайлинг, докато работех по един социален проект в университета. След известно време ми омръзна и реших да се преместя тук. Какви бяха първите ти впечатления от царството на пицата? Различни от това, което очаквах. Мислех си, че това е съвсем друг свят, но се оказа, че Сао Пауло и Милано много си приличат, дори по отношение на архитектурата. Основната разлика са отношенията между хората. Нека не прозвучи като обобщение, но в Италия всички са по-сдържани, въпреки че имам страхотни италиански приятели. Не ми се ще да съм като типичните емигранти, които почти през цялото време се оплакват от страната, в която са дошли, и живеят в пашкула на предишния си живот. Исках да усетя нещата физически, емоционално и с разума си. Разкажи за “социалния проект”, по който си работила. Беше насочен към хората в нужда. Помагахме им да започнат собствен бизнес. На бразилците често им липсва самочувствие, защото са много бедни, и в крайна сметка се отказват да се борят в живота. Целта ни беше да променим това. Според теб какви са причините за това? Мисля, че вината е на бразилското правителство – отпускат се прекалено много социални помощи. Няма абсолютно никаква полза от това да раздаваш пари на хората и да ги държиш бедни и необразовани. Необходимо е да се инвестира в образованието, да им се даде шанс сами да си помогнат. Абсолютно вярно. Добре, освен бедността широко разпространено е и мнението, че бразилците предпочитат по-скоро да “чувстват”, отколкото да “мислят”. Да, много сме емоционални. Но това не означава, че сме ирационални. Като говорим за стереотипи, писнало ми е да слушам за бразилските момичета. Италианците говорят за Бразилия като за някакъв гигантски нудистки плаж на свободната любов. Жените в Бразилия не са това. На много хора ще им стане тъжно да го чуят. Например карнавалът в Рио. По новините в Италия показват само Кралицата на карнавала, която по традиция танцува без горнище. Все пак е по монокини, нали? Голотата е извадена от контекста. Около нея има хиляди по-възрастни жени и деца, школите по самба, които изпълняват сложна хореография в продължение на повече от час – пресъздават някаква история, а музиката се пише специално за карнавала. А не просто някаква жена, която си показва циците. Последен въпрос. Има нещо азиатско в теб. Имаш ли японски корени? Баща ми е японец. Той е единственият от семейството, който не се оженил за японка. Родителите му не били във възторг, но майка ми има подобни на азиатските черти – не знам по каква причина – така че, когато официално я представил, облякла кимоно. Баба ми казала: “Не е точно японка, но става.” ИНТЕРВЮ И ФОТОГРАФИЯ СЕРЕНА ПЕЦАТО
АЛИСИ ГАЛЕФИ Vice: Здравей, Алиси. Какво правиш в страната на кивито? Алиси: Посещавам университета в Окланд, уча кино и история на изкуството. Беше ли чувала за новозеландски режисьори или артисти, които да те подтикнат да дойдеш тук? Всъщност не знаех много за Нова Зеландия. Бях чувала, че хората обичат да скачат с бънджи и да спортуват, нищо повече. Пробва ли вече това странно нещо? Имам предвид бънджи скоковете. Да. Дойдох тук на 16 по програма за учебен обмен и още в началото направих три скока, отидох на пиърсинг и после разказвах на приятелите си, че Нова Зеландия е най-екстремното място на света. Какво ти липсва от родината? Кухнята. Храната в Бразилия е възхитителна. Липсват ми родителите и приятелите, естествено. Също така жегата и възможността само за пет минути пеш да стигна до най-невероятния плаж, който някога съм виждала! Не мислиш ли, че според новозеландците бразилците през цялото време си правят парти и само гледат да отъркат гениталии в някого? Познавам няколко бразилци тук и тази характеристика ми изглежда вярна. (Смее се) В общи линии, да. Няколко новозеландци ми дойдоха на гости в Бразилия и трябваше да молят мен и бразилските ми приятели да пропуснем парти поне за една вечер. Но според мен бразилците са много щастливи хора. Без значение колко са бедни или нещастни, винаги намират начин и повод да се насладят на живота. Искаш да кажеш, че новозеландците не умеят да се забавляват? Хората тук са по-сдържани. Новозеландците не излизат толкова често, но когато го правят, стигат до крайности. Кое е най-смешното нещо за новозеландците, което се сещаш? Когато заведох едни приятели в Бразилия, те нямаха никаква представа как да заговорят някое момиче, което са харесали в клуба. Не ме разбирай погрешно, харесвам ги такива, каквито са и не одобрявам гадните номера на бразилските момчета, но новозеландците понякога са прекалено плахи. Имаш ли си приятел? Да. Той е най-важната причина да съм тук. Въпреки че трябваше да убеждавам родителите си, че е заради университета. И те ти повярваха? Как са новозеландците в танците? Момчетата са пълни дървета, но момичетата са много добри. Веднъж кандидатствах за работа, да преподавам португалски, и на интервюто ми казаха, че ще получа работата само ако мога да танцувам самба. Това граничи с расизъм! Получи ли работата? Не, просто нищо не казах. ИНТЕРВЮ РОЙС ЕЙКЪРС ФОТОГРАФИЯ ХЕЙДЪН ИЙСТ
|
