|
|
DOS & DON'TS
|
||||
|
АМАНДА РОСА Vice: Откъде си? Аманда: Аз съм от едно много малко градче, което се казва Граватаи. Близо е до Порто Алегре, много красиво място, близо до границата с Уругвай и Аржентина. От всички големи градове в Бразилия там има най-много зеленина и хората са силно политически ангажирани. Това е регион в Бразилия, който всъщност не прилича на останалата част от страната – заради колонизацията. Какво работиш? Аз съм модел. Преди работех и в телевизията, но сега по-голямата част от времето ми е посветена на модната агенция. Как това сладко миньонче се озова в Мексико? Стана случайно. Исках да сложа край на една връзка, но осъзнах, че няма как просто да кажа: “Не мога да те гледам повече. Сбогом.” Обичайните проблеми: имахме обща кола, банкова сметка, общи приятели; задушавах се така. Така че помолих агенцията, за която работя, да ме изпрати колкото се може по-далеч от там. Получи ли се? По-щастлива ли си сега? Харесва ми, че мога да се кача на автобуса и да отида до някоя пирамида – невероятно е. Мисля да остана известно време тук. Дали това си е град от третия свят с постоянни задръствания? Сигурно е така, но е много по-добре от Сао Пауло. Харесваш ли настоящия президент на Бразилия, Луиш Инасио Лула да Силва? Много хора го смятат за пълен тъпак. Мразя го. По време на цялата кампания повтаряше, че ще помага на бедните, и какво стана? Не успя да се пребори с конгресмените и сенаторите, от които зависи всичко. Лула спечели благодарение на масираната си кампания, която се финансираше от неясни субекти и имаше за цел да го представи като “човек от народа”. Посланието му беше: “Гласувайте за мен, защото като работник в завод загубих единия си пръст и успях да завърша едва четвърти клас.” Дори не говори английски. Абсурдно е – той е един много посредствен човек. Не съдиш ли прекалено строго? Ще обясня по друг начин. Имах една съквартирантка, която имаше бебе и реши да напусне Бразилия и да дойде в Мексико. Тя каза – цитирам: “Не искам синът ми да расте тук. В Мексико нямам това ужасно усещане.” Какво е това усещане? Страх от всичко, което те заобикаля. При едно от пътуванията ми до Бразилия чух историята за момче, загинало от кръстосан огън, докато си седяло в едно кафене. Станало толкова бързо, че едва след час приятелите му разбрали, че вече е мъртъв. От началото на годината има около 50 жертви на кръстосан огън. Много мои приятели имат дупки от куршуми по стените на къщите – през цялото време се случват престрелки. ИНТЕРВЮ И ФОТОГРАФИЯ ЗАРАТУСТРА ВАСКЕС
СОРАЯ КРИСТИНА ДА КОСТА ТИНОР Vice: В Бразилия наистина ли е пълно с млади, красиви хора, които тичат наоколо полуголи и правят много секс? Сорая: Да, но голи ходят най-вече на север. В Австрия слънцето грее силно два месеца, а в Бразилия са осем, така че нормално е из въздуха да се носят повече хормони. През по-голяма част от времето момичетата в Бразилия излагат краката си на показ, а момчетата не носят ризи. А в другите части на страната? В Сао Пауло няма да видиш момичета, които тичат наоколо само по горнище на бански, но там пък винаги са на високи токчета и с къси поли. Има някои, които са адски дебели, но носят миниполи, а блузките им са над пъпа. Повечето не изглеждат така, предполагам. Такива, каквито са – не може ли пак да са секси? Има момчета, които си падат по такива. В Бразилия е много по-лесно, отколкото тук, да си легнеш с някого за една нощ. Липсва ли ти да се разхождаш наоколо полугола? Да, със сигурност. Когато времето във Виена се затопли, излизам само по горнище на бански и шорти. Хората те зяпат. В Бразилия всички сме голи и можеш винаги да се изчукаш с някого, въпреки че религията е много силна. Дразни ли те митът за бразилската сексуалност? В общи линии, не. Но зависи от ситуацията – миналата седмица ходих на лекар и той ме накара да се съблека. Докосна дупето ми и ме попита откъде съм. Реакцията му беше: “Ооо, Бразилия!”, и продължи да ме опипва. Понякога е досадно, но в повечето случаи го приемам като комплимент. Какво беше първото ти впечатление от Виена? Призрачен град. Тишина, сивота, а дърветата нямаха листа. Но беше много впечатляващо и красиво. А виенчани? Те нямат никакво желание да говорят с теб! Веднъж спряхме една възрастна жена на улицата, за да я питаме нещо, а тя просто побягна от нас. С какво ти беше най-трудно да свикнеш? Често ми казват да не викам толкова. Освен това се научих да не закъснявам. И времето, разбира се! През зимата винаги изпадам в депресия. Разбирам защо хората тук са толкова потиснати. Какво биха могли да научат австрийците от бразилците? Да бъдат по-безгрижни. Да са доволни от това, което имат. Хората тук са прекалено задоволени. Социалната система е много добра, но в същото време това прави хората мързеливи. А бразилците от австрийците? Да уважават другите и личното им пространство. Също така и какво означава истинско приятелство. В Бразилия никога не можеш да се довериш на приятел. Никога. ИНТЕРВЮ КЕМИ СУЗАНЕ ФАТОБА ФОТОГРАФИЯ ДАВИД ТИНОР
|
