|
|
DOS & DON'TS
|
||||
|
МАЙРА МАГАЛЯИС Vice: Хей, ти си от Бразилия. От колко време си в Берлин? Майра: Около три години и половина, но ми отне известно време, докато стигна дотук. В гимназията имах приятел французин и след като завършихме, отидохме в Париж и живяхме там. Не се получи и се преместих в Германия, откъдето произхождат някои мои роднини. Направо в Берлин? Първата ми спирка беше Киел – доста скучен град. В сравнение с Рио, студената, дъждовна северна част на Германия трудно ми понасяше. Така че при първа възможност се преместих в Берлин. Какви бяха първите ти впечатления от града? Първата ми мисъл беше: “Къде по дяволите попаднах!” Не само заради дилърите на наркотици, но и защото беше тъмно, тъжно и грозно. Къде в Бразилия мина детството ти? В Рио, но учех в немско училище. Баща ми е в Бразилия от 25 години, работи като музикален продуцент. Там е доста опасно. Никога няма да свикна с изстрелите, които се чуват от време на време. Сравнен с Рио, скучен град ли е Берлин? В Берлин със сигурност е по-безопасно. Обичам да се прибирам сама от някой клуб пеш в четири сутринта. А Сао Пауло? Чувала съм, че там е по-яко и от Рио. Сао Пауло е пълен хаос. Градът е толкова сив и огромен – навсякъде цимент, задръствания, а и времето е ужасно. Мразя го. Да, всички казват, че има повече клубове, музеи, забавления, но не мога да живея, без да виждам Атлантическия океан и гората в центъра на Рио. Как прекарваш времето си тук? Уча история на изкуството и археология. Известно време работих като модел, което не пречи на ученето, защото за малко време изкарваш добри пари. Имам страхотен приятел и с него животът ми тук е много по-приятен. Сестра ми също живее тук с децата; харесва ми да прекарвам времето с тях. Изброй три неща, които би взела от Бразилия в Берлин. Давай! Родителите ми, детството и слънцето. Това би решило всичките ми проблеми отведнъж! Последен въпрос – немците, изглежда, все още са обсебени от екзотиката на Бразилия. Ходила ли си на някое самба парти тук, в Германия? Ти, като ходиш в Ню Йорк, посещаваш ли сбирките на хора, облечени с кожени, къси, баварски панталонки с презрамки? Доколкото се смятам за истинска бразилка, не мисля, че отговарям на клишето. Бразилия не е само самба и футбол. ИНТЕРВЮ И ФОТОГРАФИЯ МАРТИНА КИКС
КАРИНА ДА СИЛВА ЗАAН Vice: С какво се занимаваш тук? Карина: Аз съм транссексуална и работя като проститутка – много по-добре в Дания, отколкото в Южна Америка. Защо? Тук хората имат повече пари и е по-безопасно; освен това имам работно място. В Бразилия най-вече работех на улицата, а там престъпността е много висока. Няколко пъти съм била ограбвана. Транссексуалните в Бразилия често стават обект на нападения. Всички ни мразят, че сме такива, включително полицията. Защо става така? Бразилия е много консервативна. Има нещо общо с католицизма; предполагам не харесват мацки с курове. Но ние се смятаме за жени, независимо от факта, че имаме един излишен орган. Много ли са транссексуалните в Бразилия? Да! Аз съм от Ресифе, но когато бях на 16, се преместих в Сао Пауло, за да работя. Там има доста проституиращи транссексуални. Дори имаме собствен таен език, нарича се пахуба. Оу, някакви други професионални тайни? Силикон. Нямам предвид пластична хирургия. За да изглеждаме по-женствени, инжектираме необработен силикон направо в ханша, в бедрата, скулите и т.н. Не ми изглежда много безопасно. На мен ли го казваш! Тялото ми е пълно с тонове от това – вече протича до глезените. Това е често срещан страничен ефект, когато си натъпчеш тялото със свободно плаващ силикон. Рискове на професията, мисля аз. Значи се чувстваш по-добре тук, в Дания? Както вече казах, със сигурност е по-безопасно, а и не се чувствам толкова дискриминирана. Но, от друга страна, клиентите тук са много по-извратени и перверзни. А хората като цяло, с какво се различават датчаните от бразилците? Мисля, че разликата е огромна, мисленето е напълно различно. Бразилците са много открити и безгрижни, а датчаните и европейците, в общи линии, изглеждат по-затворени и дистанцирани. Като те слушам, изглежда, доста ти липсва Бразилия? Така е. Липсват ми моите хора и времето. Със сигурност ще се върна, но планът ми е да изкарам достатъчно пари в Дания, за да мога да си купя къща или пък да отворя собствен магазин някой ден. И ще спреш с проституцията. Честно казано, това не е много за мен, миличък. Така че... Може ли да ме сложите на корицата на списанието? Не. Добре. ИНТЕРВЮ И ФОТОГРАФИЯ ХЕНРИК САЛЦЩАЙН
|
