|
|
DOS & DON'TS
|
||||
|
ЛУАМ БАНЗАЙ Vice: Какво правиш в Барселона? Луам: Тук съм от девет месеца. Достатъчно време, за да се сдобия с някое испанско бебче. Исках да уча кино и да се занимавам с видеопродукция или графичен дизайн. Това учих в Бразилия. Какво разказваш на приятелите, когато те питат за живота ти в Барселона? Казвам им, че тук е супер – има много партита и изобщо не могат да си представят какво изпускат. От друга страна, все по-трудно става да си намериш работа и все още не мога да свикна с испанските нрави. Хората тук спят толкова много, поне аз така мисля. Работният ден не започва преди десет, а почивките са две или три на ден. В Бразилия бях свикнал с по-забързан ритъм на живот – ставах в седем и не се спирах до два през нощта. Напълно естествено, когато пристигнах, бях пълен с енергия и всички ми казваха, че трябва да се поуспокоя и отпусна. Какво мислиш за момичетата? Как са в сравнение с бразилките? Харесвам испанките. Те са пламенни и стилни, но, честно казано, имам повече опит с чужденките. Много малко туристи посещават родния ми град Каритиба. Барселона е точно обратното – много хора от различни страни се събират на относително малка площ, в сравнение с Лондон например. Тук открих слабостта си към французойките, но все пак ми липсва свободната любов, с която бях свикнал в Бразилия. Е, поне си разбрал, че понятието “пламенна испанка” си е чиста глупост. Успя ли да се сприятелиш с някой от местните? Имам няколко испански приятели, повечето от училището, но най-вече се срещам с чужденци, както и с няколко бразилци от центъра и площада до музея за съвременно изкуство, където винаги има много скейтъри. Имам чувството, че Барселона е като някаква витрина, много спокойно място за чужденци. Ако искам наистина да разбера испанците, трябва да отида в периферията на града. Там със сигурност ще намериш и по-добра храна. Това, което сервират в центъра, е направо ужасно и много скъпо. Пробвал ли си отровната паела, която сервират на туристите в Рамблас? Не! Ям най-вече паста и пица. Не обичам риба, миди и подобни морски дарове, които преобладават в менюто тук. Предпочитам да опитвам ястия от интернационалната кухня. Давах уроци по брейк на едни момичета срещу уроци по готварство. Умно! Предполагам, че след този обмен си успял да си сготвиш нещо вкусно. Да, понякога. Ако имам късмет. (Смее се) ИНТЕРВЮ САНТЯГО САЛВАДОР ФОТОГРАФИЯ МИГЕЛ ФИГЕРОА
ЧИРО ЛУПОРИНИ Vice: Кога дойде в Лондон? Чиро: Напуснах Рио де Жанейро преди две години. Защо, по дяволите? Не мислиш ли, че си направил огромна грешка? Виж сега, градът напълно ми беше омръзнал. Ожених се, жена ми е половин бразилка, половин португалка, и решихме да дойдем в Европа. Естествено, избрахме Лондон. Първо бяхме на Old Street, после на Stoke Newington, а сега живеем до спирката на метрото Stepney Green. Има ли голяма разлика между бразилския португалски и самия португалски? О, да! Ние смятаме, че португалците в Португалия говорят изключително възпитано. В бразилския португалски има много думи от африканските езици, различни италиански диалекти и местните индиански езици. Освен това Рио е известен с характерния си акцент и много бързото говорене. Какво мислиш за Лондон? Много чужденци го намират депресиращ. Тук ми харесва. В сравнение с Рио е спокойно. Мога да карам колелото си навсякъде. Нямам никакви проблеми. Има неща, които не харесвам. Прави ми впечатление, че хората са прекалено сериозни. Всъщност често са дори груби. Ако се усмихнеш на някого, той не ти отвръща със същото. В родния ми град поздравяваш дори шофьора на автобуса. Някои приятели се подиграват на ушите ми, но все пак не го правят с лошо, просто се шегуват. Да бъдеш различен се смята за лошо тук. Какво ти липсва от дома? Времето, кухнята и семейството, разбира се. Но храната тук е много по-здравословна. Има страхотни пресни плодове и зеленчуци; освен това не са скъпи. В Рио работех в кухнята на един ресторант, така че вместо да ходя на бразилски ресторант тук, предпочитам сам да си готвя. В Лондон има всякакви продукти – и черен боб, и ориз, и всички необходими съставки. Така че не се оплаквам. Кое беше първото, което направи, когато пристигна тук? Говорех много малко английски, но лесно прихващах от музика и филми. Купих си няколко книги и започнах да уча сам. Търсех работа, за която се изисква малко английски. Открих един пъб, в който спешно търсеха персонал, а все пак имам три години опит в кухня, така че получих работата. С какво се занимаваш в момента? Уча видео и постпродукция. Работя, уча, живея – доволен съм. Едно от най-големите предимства в Англия е, че когато работиш, имаш пари. Няма значение каква работа, стига да я имаш, печелиш, за да живееш. Ако работех същото в Рио, щях да живея в някой ужасен квартал, заобиколен от тежковъоръжени мъже, които продават наркотици. Едва ли щеше да ми бъде забавно. ИНТЕРВЮ ЕЛЕРИ ПАУЪЛ ФОТОГРАФИЯ ДЖЕЙМИ ЛИЙ КЪРТИС ТИЙ
|
