|
|
DOS & DON'TS
|
||||
|
АНДЕРСОН ЕНРИКЕ ТЕНОРИО ВИЛА НОВА Vice: Разкажи за мястото, където си израснал. Андерсон: Аз съм от Ресифе, в североизточната част на Бразилия. Живях там с родителите си до двадесет и петата си година. Това е сравнително голям град с население от около 3 милиона. През XVII век, когато холандците започват да колонизират Бразилия, отиват първо там. Всъщност те опожаряват едни от най-красивите сгради в града. В крайна сметка португалците ги прогонват. Това ли те накара да дойдеш в Холандия? Отмъщение ли търсеше? Не. (Смее се) В началото дойдох по бизнес. Работех в бразилския офис на една холандска компания и се наложи да посетя заводите в Амстердам. Градът ми хареса, след това реших да дойда пак и да прекарам лятото в Европа. Така и не стигнах по-далеч от Амстердам. Спомням си как вървях по улицата от Централната гара до площад Дам – веднага се влюбих в Амстердам, усетих силно привличане. Нима си харесал този грозен капан за туристи? Това е едно от най-гадните места в града! Знам, но вибрациите от улицата ме накараха да се почувствам добре дошъл. Все пак това не беше единствената причина да остана. През същата тази седмица срещнах един много специален човек. Останах с него до края на ваканцията и се влюбихме. Законите са такива, че за мен беше много по-лесно да дойда в Холандия, отколкото той да получи виза за Бразилия, като се има предвид, че има връзка с мъж. Това ли те накара да напуснеш Бразилия? Хомофобията? Не. Моите родители ми дадоха много любов и това, че съм гей, въпреки че не го демонстрирах явно, никога не е било проблем. Баща ми наричаше интимните ми приятели “по-особените”, но така е в Бразилия. Приемат те, но избягват да го споменават. Според мен в Бразилия не е толкова страшно да бъдеш гей, особено в сравнение с другите държави от Латинска Америка. Бях щастлив там, имах много приятели, добра работа. Решението ми да я напусна не беше лесно, още повече че в Бразилия е прието да се грижиш за родителите си, когато остареят. Съжаляваш ли, че избра да живееш тук? По никакъв начин. В Амстердам съм от осем години и тук е моят дом. Да, имал съм и трудни моменти. Ученето на езика доста ме измъчи. Все още имам проблем с това. Но аз обичам Холандия. Как върви животът ти сега? В момента имам нов приятел... Заедно сме от пет години. Но и с предишния все още се разбираме – чувствам го като част от семейството. Четири дни в седмицата ходя на работа в една банка, но почти цялото си свободно време посвещавам на музиката. Организирам партита, също така съм и DJ, имам няколко записани парчета. В Холандия наистина има много добри условия за развитието на електронната музика. ИНТЕРВЮ ГАЙС ВАН ДЕР САНДЕН ФОТОГРАФИЯ ЕРИК АРАШ ФАТИХ
ДЖЕСИКА ЛАИС ДУЛТРА КАРТУЧИ Vice: Джесика, разкажи ми как се озова тук? Джесика: Родена съм в Паранаваи, град в Южна Бразилия. Живях там до осмата си година. Баща ми почина, когато бях на две, а по-късно майка ми се омъжи за холандец. Преместихме се в Бергейк, в Холандия, и няколко месеца живяхме при родителите на втория ми баща. След това, когато къщата ни в Рети, Белгия, бе готова, се преместихме тук. От колко време си тук и с какво се занимаваш? Тук сме от около 12 години. Уча туризъм в Хаселт и живея в Антверпен. Какви са най-ярките ти спомени от детството в Бразилия? Доста неща си спомням. Живеехме в къщата за гости в градината на баба и дядо. В съседната стая бяха братът на дядо ми, жена му и дъщеря им с децата. Когато се сърдех на майка ми, се промъквах през прозореца и отивах при баба. Тя винаги ме утешаваше и ми даваше съвет. Вечер пишех домашните си с дядо – той се разполагаше във фотьойла, а аз сядах в него. Все още го пази. Колко често ходиш да виждаш семейството си? Когато бях в началното училище, се връщахме по един, два пъти в годината за по месец и нещо. Но след това, когато бях в гимназията, нямаше как да ходим повече от веднъж на две години – все пак пътуването до Паранаваи не е никак кратко. Като изключим 12-те часа със самолет, след това има още десет с автобус. Но си струва. Когато пристигнеш, виждаш всичките си роднини и приятели. Хубаво време, хубава храна... и си далеч от родителите – чувстваш се свободен. Бразилците са известни с факта, че умеят да се забавляват. Каква е тайната? Зависи къде си и какво обичаш да правиш. В големите градове, като Рио и Сао Пауло, има всичко за всеки. Почти същото е и в по-малките градове като моя, но в намален мащаб. Хората излизат през уикенда. Бензиностанциите са обичайно място за срещи събота вечер – пълно е с коли, хора, има силна музика и пиене. Когато съм там, обикновено обикалям с колата на братовчедите ми, ходим на партита, на клуб. Какви са основните разлики между бразилците и белгийците? В Бразилия хората са много по-непринудени и не толкова лицемерни. Именно това ми липсваше тук, когато започнах да излизам. В Белгия се виждаш с тесен кръг от хора и прекарваш вечерта само с тях. Не искам да кажа, че не е забавно, но в Бразилия излизаш с трима приятели и в края на вечерта вече са 20. Там по-лесно се завързват нови приятелства. Какви момчета предпочиташ – бразилски или белгийски? Всъщност японски! Но ако трябва да избирам, бих предпочела белгийците. Тук има повече момчета, които са мой тип – алтернативни, с дълга коса и татуировки. В Бразилия това не се среща толкова често. ИНТЕРВЮ КЕНЕТ ВАНХУУТЕ ФОТОГРАФИЯ ДЕНИС ПИЙТЕРС
|
