ИНТЕРВЮ ХАНА БРУКС, ФОТОГРАФИЯ УИЛЯМ ЙЪНГ

Рино Дал, Били Йъп и Джак Видгън, екипът, който стои зад първите RAT партита. И днес те са добри приятели. Фотография Джон Уебър

Click Here for photos

В началото на 1983 г. наскоро преместилият се в Сидни младеж Джак Видгън решава да направи парти в апартамента си в квартала на Сидни Elizabeth Bay. И преди го е правил много пъти. И този път както винаги партито ще има абсолютен успех. Разликата е, че броят на гостите е ужасяващо голям. Апартаментът се пръска по шевовете и хленчещите съседи се оплакват, че таванът им се бил продънил и падали късове мазилка на тъпите им тикви. Рино Дал, приятелят, когото Джак извикал да инсталира диско топките, съобразително предложил да преместят купона на място, където не се спи, няма храна и не се сере, и да започне да събира вход. Така се родило Rat Party.

Пет години по-късно вече работели с екзотичния китайски артист Били Йъп, който проектирал партитата, но все още не били спечелили маса пари (така става, когато харчиш прихода за тренди парцалки и наркотици, които раздаваш безплатно). Партитата продължават и в началото на 90-те, като оставят след себе си фотодокументи за най-якото изтрещяване в парти историята на Австралия. Едно от тях е посрещането на изгрева на новата 1983 година, когато Грейс Джоунс пее пред 15 000 веселяци.

По това време Джак живее в Азия и практикува метода Бутейко, или казано, без да използваме терминологията, свързана с астмата, работи нещо като учител по дишане.

Vice: Разкажи за първото RAT парти.

Ами намерихме една голяма къща в Redfern в централната част на Сидни и я наехме от хипитата, които живееха там. Поканихме около 220 души и направихме огромно количество пунш. Всеки още на вратата получаваше пълна чаша, но повече не повторихме. Пуншът свърши само за час.

Какво бяхте сложили в пунша?

Най-различни неща, но на следващото парти имаше по едно желирано бонбонче с четвъртинка трип в него за всеки един. Момчетата, които изглеждаха добре, можеха да получат и допълнително, ако ми поискаха. Слагах кръстче на билета за вход на тези, на които вече съм дал, което означаваше, че нямат право на второ. В общи линии бонбонките свършиха мигновено. Трипът беше много силен, така че всички си прекарахме страхотно, но без глупости. Естествено, всички питаха кога ще е следващото парти.

Разкажи за снимката, известна като Криминалната опашка?

Това е снимка на хора, които се редят пред театър Balmain Bijou, за да си купят наркотици през януари ‘85. В онези дни мястото беше развалина. Наехме го за една вечер и му направихме невероятен дизайн. Редят се, за да видят таен надпис, на който пише: “От дилъра с любов.”

Спомням си, че същата нощ дойде полиция, защото нямахме разрешително. Посрещнах ги супер екстравагантен вид ис ги поканих да погледнат вътре. Вкарах двамата полицаи вътре и те се втрещиха, а очите им направо щяха да изхвръкнат. След малко казаха: “Добре, гледай да не се повтаря.” И просто си тръгнаха.

Ти как беше облечен?

Имах широки червени панталони на огромни бели точки, рисувани ръчно. Бях с японска или китайска оперна маска на лицето и носех високи ботуши.

Поразително. Колко важни бяха костюмите и облеклото за партито?

Много важни! На хората им се налагаше да полагат доста усилия. Мартин Харсоно беше изработил три китайски оперни костюма от ръчно рисувана коприна за две-три партита – изглеждаха убийствено страхотни. Идваха известни травестити, като Тобин Сондърс, по известен като Венеса Вагнер, които пускахме без пари само защото костюмите им бяха изключителни.

Как реагираха хората на улицата, когато те видеха как си облечен за някое парти?

Рядко враждебно. Често с нескрит интерес. Направихме едно парти в театър Enmore, което се казваше RATarama, и на него прожектирахме филми, като идеята беше всеки да бъде облечен в костюм на любим герой от филмите. Гостите пристигаха с лимузина, а екип на телевизия ABC снимаше събитието за тяхно шоу. На улицата хората все едно наблюдаваха парад.

Имаше ли някакви издънки?

Нито една в онези години. Искам да кажа, че наркотиците не бяха най-важното. Това отличаваше RAT от всички други партита. Полагахме огромни усилия, за да създадем изключителна среда, в която всеки трябваше да бъде много експресивен. Все едно дали ставаше въпрос за гримьори, модни дизайнери, художници на костюми или просто клиенти, които искаха да станат такива. Или пък музиканти, които обикновено свирят пред 200 човека, а на нашите партита трябваше да се представят пред 2000. Давахме шанс на хората, които искаха да станат известни. Давах на всеки да се изяви за известно време и да бъде част от екипа. През годините имах привилегията да работя с някои изключителни хора.

Като всяко хубаво нещо, предполагам и партитата се променяха през годините?

До голяма степен, да. Бях жестоко експлоатиран и комерсиализиран от много хора, които си казваха: “Ха, можем да изкараме много пари от това.” Някои и го направиха – правеха промоция на какво ли не веднъж, два пъти, но почти с нищо не допринасяха за събитието.

Тогава загубих интерес. В началото на 90-те ентусиазмът ми вече не беше същият. Бяхме на върха на вълната в средата и в края на 80-те и без много усилия бяхме постигнали всичко. Не бяхме правили предварителни планове, просто нещото се появи, започна да се развива и нямаше как да го спрем.

Другото важно нещо е, че по онова време племената, ако мога така да се изразя, общуваха едно с друго. Днес всяко едно си има собствени занимания – процес, който започна в края на 80-те. Тогава, в началото на 90-те, започна и разделението по интереси. Имаше техно рейв партита, хип-хоп партита и всеки започна да ходи на това, което си харесва. Ако в наши дни излезеш някъде, всички са облечени еднакво, малко хора наистина са се постарали да изглеждат добре.

Прав си, така е.

Всичко е напълно променено. Вече има СПИН, а това има своя негативен ефект, и до края на 90-те хората се върнаха към мрачната визия. Осемдесетте години са изключително ВЕСЕЛИ И ЦВЕТНИ както по отношение на модата, така и по отношение на начина, по който хората изразяваха себе си. Според мен 90-те са по-дарк и консервативни. Сексуалността също е станала по-консервативна, което е резултат от появата на СПИН. На снимките от нашите партита има много хора, които вече не са между живите.

Това е тъжно.

Тъжно е, да. Все пак може да се каже, че са си поживели, защото ти се случва едва когато поостарееш.

Дори и така да е... все пак е тъжно.

< Назад

Още от броя

Напред >