ТЕКСТ ФРЕДЕРИК КАУФМАН
ФОТОГРАФИЯ ДЖЕЙМС ОРЛАНДО

Прашниковите торбички (тази част от тичинката, в която се съдържа полен) на грозде мискет са обработени с гени, които ги карат да светят в тъмното. Изглежда като произведение на някой фермер, който си пада по рейв партита, но всъщност служи на учените да докажат, че добавянето на гени в гроздето е протекло успешно. (С любезното съдействие на Изследователския институт по науките за храните и аграрните науки в Централна Флорида.)

Само срещу 50 долара на час Лабораторията за растителна трансформация към Калифорнийския университет – една от водещите институции, които работят в областта на генното инженерство в САЩ, предлага любезно услугите си на всеки. Стига да си пристигнал с контейнерче ДНК от какъвто и да е зеленчук и да имаш мутирала мечта. Това е мястото, където обикновените плодове и зеленчуци от супермаркетите се превръщат в нови, усъвършенствани биологични видове, и където са извършени вече повече от 13 000 “трансгенетични манипулации” – така молекулярните биолози наричат процеса, при който инжектират ДНК от един биологичен вид в друг. Наскоро пътувах до област Йоло в Калифорния, за да изследвам едно от последните постижения на лабораторията – молекулярна обработка на семена от грозде без семена Томпсън с гени от медуза. Този вид грозде вече се отглежда и се използва за производството на вина, а целта на добавените гени е да направят плода по-устойчив на болести... И да свети в тъмното.

Крачех по коридор, покрит с линолеум, в имението Робинс, минах покрай екологичния душ за спешни случаи и спрях пред стая 192. Представях си как зад вратата се провежда нещо подобно на сборище на вещици или зли учени, които с потни чела трескаво се опитват да присадят човешки крайници на лимоново дръвче. На дъската за обяви някой беше надраскал с главни букви: “РЕАЛНОСТТА НЕ СЪЩЕСТВУВА.” Добре, ще го имам предвид в следващите часове.

Влязох и пред мен застана спокойният мениджър на звеното, Дейвид Триколи, който през кариерата си е работил с генномодифицирани пъпеши, тикви и тиквички, както и люцерна, череши, марули, ориз, тютюн и орехи. “Аз съм запален привърженик на биотехнологичните храни и голяма част от работата ни се състои в изследвания на растителни стволови клетки – каза ми Триколи. – Това е най-добрият начин да усъвършенстваме структурата на растенията.”

Преди да се захване с бизнеса да трансформира растения, Триколи учил за свещеник. Като се има предвид религиозното му образование, мислех, че е редно да споделя моралните и религиозните съображения срещу нашествието на плодове и зеленчуци от ново поколение, съществено различаващи се от създадените от самата природа.

До този момент плодовете и зеленчуците, които растат в лабораторията на Калифорнийския университет, не се предлагат в американските супермаркети и не могат да бъдат купени от американския потребител. Все пак здравните власти в САЩ са издали сертификат за безопасност на някои от генномодифицираните култури, въпреки че натъпканите с чужди гени пъпеши, гулии и друг зарзават от лабораторията на Триколи, засега могат да бъдат сдъвкани единствено от някой прегладнял лаборант, тъй като все още не се отглеждат в естествена среда, а и не са получили одобрението на земеделското министерство, институцията, отговорна за такива храни.

“Разбирам хората, които се страхуват от тези храни – продължава Триколи. – Но ако можеш да ги откъснеш, да ги пипнеш, усетиш, сготвиш и изядеш, страхът изчезва. Надявам се след 20-30 години напълно да се освободим от него.”

Това не означава, че Министерството на земеделието на Съединените щати ще отхвърли плодовете (в буквалния смисъл на думата) от труда на Триколи за неопределен период от време. Много генномодифицирани храни се предлагат в търговската мрежа, но след като в продължение на години са били старателно изследвани, за да получат разрешение за това. Генномодифицираната соя и пшеница са основна съставка в менюто на американците през последното десетилетие. Това означава, че се съдържат във всичко, като се започне от тофу и се стигне до Snickers. Американците похапват неща, за които дори не подозират. По-голяма част от предлаганата в супермаркетите папая също е генномодифицирана (ще я разпознаеш по търговските марки Rainbow, Sunred, Sunrise, Sunup и Sunset с произход Хавай). Списъкът с одобрените от Министерството на земеделието генномодифицирани плодове и зеленчуци включва: сорт сливи, два сорта тиква, 11 сорта домати, три сорта цвекло, един сорт цикория и един сорт тиквички.

Хората, които са готови да купуват и продават подобни храни, настояват, че биоземеделието ще помогне за изхранването на планетата. Културите от ново поколение ще издържат на суша, наводнения, вредители, хербициди и ще могат да растат при по-сурови условия от обичайните – с по-малко вода, през по-студени зими и по-горещи лета, при наличието на повече въглероден двуокис във въздуха. Казано по друг начин, генномодифицираните култури ще издържат на предвижданата от мнозина враждебна екологична среда за в бъдеще.

За някои хора гроздето, което е донякъде и медуза, е също толкова апетитно, колкото и някой картоф с очи на хомо сапиенс. Защо тогава учените толкова усърдно работят, за да съединят ДНК на зелено грозде с това на жвакащо мекотело, отхвърлено от еволюцията? Защото нещо, което се съдържа в медузите, възпрепятства развитието на патогена, наречен болест на Пиърс, който в продължение на повече от сто години унищожава лозовите насаждения в САЩ и причинява загуби от милиони долари на индустрията. Съвсем наскоро тази болест причини изсъхването на лозята в Южна Калифорния и централната част на Тексас и съществуват опасения, че епидемията ще се разпространи и в долината Напа (през 2008 г. реколтата от гроздето без семена Томпсън е втора по обем там). Не съществува познато средство за борба с болестта на Пиърс до момента, в който сдружението на производителите на грозде се обръща към лабораторията на Триколи. Той открива как може да предпази семената на гроздето от бактерията Xylella fastidiosa, която засяга васкуларната система на лозите.

В миналото за селекцията на устойчиво на болести грозде земеделците щяха да се трудят няколко десетилетия.

Археолозите ботаници са достигнали до заключението, че за подобряване качествата на царевицата на земеделците от древността са били необходими между 300 и 1000 години, а култивирането на пшеницата е отнело повече от 1000 години. Можем само да предполагаме колко време е отнело облагородяването на черешово дърво например. В наши дни заразните болести се разпространяват по-бързо от когато и да било и една от основните задачи пред аграрните специалисти е отглеждането на култури, устойчиви на увеличаващите се смъртоносни патогени по растенията. Противниците на генномодифицираните плодове и зеленчуци предупреждават, че чудовищата гиганти в аграрния бизнес, като Monsanto и Bayer CropScience, в крайна сметка ще притежават патентите за всеки един кочан царевица или банан по света. Нека не пропускаме и факта, че според тях роднините на Франкенщайн от растителния свят в крайна сметка ще убият всички нас. Критиците също така настояват, че отблъскващото насекомите ДНК, разработвано от учени като Триколи, може да заседне в дебелото ти черво и да се превърне в самовъзпроизвеждащ се отровен, мутирал ген, който ще доведе до ужасни последствия, например ще засегне репродуктивната система на твоя организъм и децата ти ще излизат от утробата във вида, познат ни от онова втечнено от токсични отрови същество, което сме гледали в Робокоп. Също така твърдят, че експериментите, извършвани в други, подобни на Лабораторията за растителна трансформация към Калифорнийския университет лаборатории, са неконтролирани и молекулярните биолози като Триколи няма как да знаят какъв ще бъде ефектът от добавянето, отделянето и забъркването на гени в салатата.

---

COMMENTS