ТАКИВА БЯХМЕ ТОГАВАРанните фотографии на Райън Макгинли, 1998 – 2003
Това са фотографии от времената на големите щури купони, когато Райън правел снимки на всичките си приятели, колкото и да са смахнати – годините, преди да цопне като мършав млад макарон в горещата супа на арт средите със самостоятелна изложба в музея Уитни.
За да открие старите кадри, той прерови целия си архив – стотици подвързани в черно албуми, покрили стените на студиото му от горе до долу. “По това време бях обсебен от мисълта да документирам всичко в живота ми – обясни ни той, докато търсеше. – Просто исках да фотографирам всичко и всички. Едно от любимите ми занимания беше да изляза и да се отрежа тотално, след което да снимам до откат. Така на другия ден знаех със сигурност какво съм правил предната нощ, че иначе нищо не помнех.”
|
|
 |
АВТОПОРТРЕТ (СЛЕД КАТАСТРОФА), 1998
Беше горещ летен ден и бях излязъл с колелото. Някакъв пич ме удари с кола и ме влачи 3-4 метра, както си бях гол до кръста. Още не мога да забравя свиренето на гумите по асфалта. Вината си беше моя, но пичът така се беше изплашил, че ми даде всичко, което имаше в портфейла си – близо 400 долара. Беше яко… Обаче май още имам пясък в гърба. |
|
|
|
 |
|
ДОНАЛД И УШНАТА КАЛ, 2003
Лятото на 2003-а беше шантаво за приятелчето, на което викахме Ушната кал. Тъкмо беше влязла в сила условната му присъда (пет години, които изтекоха наскоро). Точно тогава го блъсна някакъв камион, както си карал скейта на ъгъла на Delancey и Orchard. Беше в болница четири седмици, преди въобще да могат да му направят операция, след което прекара още четири вкъщи. Исках да го изкарам малко от града и го заведох в резиденцията на един мой колекционер в Братълбъро, Вермонт. Ушната кал обаче беше недоволен, че изпуска гей парада в Манхатън, и ми крещя през цялото време за това колко хубави момчета изпускаме. До него е седнал Доналд Ерик Къминг. Това, което не се вижда на снимката, е Лео Фицпатрик, който прави салта на батут с бутилка бира в ръка. Доналд и Ушната кал гледат точно към него.
|
|
|
|
 |
|
ДАН (9/11), 2001
Това е художникът Дан Коулън вечерта на 11 септември 2001 г. Излязохме с колелата, за да видим с какво можем да помогнем. Улиците бяха целите в прах. Пожарникарите тъкмо бяха започнали да поливат навсякъде с вода. Помня, че имаше разпилени разни хартии и документи. Видът на колата на снимката няма нужда от коментар. Така изглеждаше всичко. Помня купчините наредени бутилки минерална вода Poland Spring за войниците, които се бяха установили наблизо. Всичко беше супер нереално. В квартала миришеше на прах в продължение на седмици.
|
|
|
|
 |
|
ДАШ (ДОСТАВКА), 2002
Това е една типична за мен вечер през 2002 г. Даш Сноу поръчва материал по телефона. Диванът, на който е седнал, беше мой и на съквартиранта ми Теди, но го дадохме на Даш, когато се премести на Avenue C с тогавашната му жена Агата Сноу, заeка Гари и папагалчето Сержант Кръвопролитие. Имаше някакви легенди, че вътре в дивана имало скрит пакет с кока и една вечер взехме, че го разпорихме за археологическа проверка. Не намерихме нищо. След години Даш направи от това инсталация. Посади дърво в дупката на дивана и я продаде на Чарлс Саачи.
|
|
|
|
 |
ОЛИВЪР, 2002
С Оливър се запознах в гей клуба The Cock – стария и мърляв Cock, който беше на Avenue A, не този, който после направиха на мястотo на The Hole. Чувствахме се малко кофти, когато после трябваше да обясняваме къде сме се запознали, и затова измисляхме разни истории, но истината е, че си беше съвсем откровена свалка. Отне ми около пет секунди да разкрия чувствата си пред него. След още няколко минути вече бяхме на покрива на апартамента ми и се чукахме като животни. Помня, че онази първа вечер снимах Оливър с полароид. Мислех си, че е прекалено хубаво, за да продължи, и че повече няма да го видя. Но за щастие се видяхме и това е снимка от първото ни излизане. Бяхме на LCD и се разкарвахме с 3D очила и колела из Манхатън (взех му колело с десет скорости за подарък). Всички светлини ни се виждаха като приказни звезди. |
|
|
|
 |
СИМЕН СПЕРМАТА, 2001
Симен Спермата е легенда в света на графитите в Манхатън. Обикаля по улиците сигурно от края на каменната ера. Преди да се запознаем, бях чувал, че е странен – обичал да чупи прозорци с карате трикчета и имал десетки хиляди дискове, от които знаел всичко за всички в музиката. Тези разкази страхотно ме бяха впечатлили. Накрая, когато пътищата ни се пресякоха, не можах да повярвам, че този пич с вид на глуповат рокаджия от 70-те е човекът със спермения прякор. Има супер дълбоко разбиране за случайността. |
|
|
 |
ЕРИК (АРМИЯ НА СПАСЕНИЕТО), 2001
Доналд Ерик Къминг сега е вокал на Virgins. Но по времето, когато съм правил тази снимка, се казваше само Ерик. Отне ми време да свикна да му викам Доналд. В един хубав ден реши, че ще се прекръсти, и туй то. Снимката е правена в магазина на Армията на спасението в Челси. Тамошният магазин има най-добрите дрехи и чаршафи. Снабдяват го от гардеробите на всички покойни педерасти в квартала. Ralph Lauren, Dior, Yves Saint Laurent и прочие. Преди от там крадях чаршафи. Един ден видяхме този чичик на снимката с Хитлеровия мустак и Ерик тактично се приближи до него, за да мога да ги хвана в кадър. Когато беше готов, извиках: “Ерик, гледай тук!”, при което и двамата вдигнаха очи и така се получи снимката. |
|
|
 |
СПАРКИ, 1999
Докато живеех на 7-ма улица в East Village с Теди – най-стария ми приятел от Джърси – си плащахме колежа, като продавахме трева. Когато започнах да излизам с Марк и той започна да идва вкъщи, Теди винаги го поздравяваше с една и съща реплика: “Ооо, Марки-Спарки! Дай да запалим по една!” Просто не е имало случай да не се напушат. И това ако не е наркозависимост... Постепенно всички започнаха да викат на Марк “Спарки” и така му казваме и досега. |
|
|
 |
РАЙЪН (УДАР С ГЛАВА), 1999
Това не е моята кръв, но на снимката съм аз. С гаджето ми се целувахме на една веранда в East Village и някакъв миризлив кур мина и ни каза, че сме педерасти. Беше бая мъжкар и не очакваше да му реагирам. Разменихме си по няколко удара, след което аз успях да го прасна с глава в носа. Усетих, че кръвта му се стича по лицето ми. След това търчахме в продължение на километри и се кикотехме като луди. Накрая, вече в леглото, гаджето ми ми направи тази снимка. |
|
|
| |
