Списанието

Tweet

ОМАГЬОСАНИТЕ ЕВРЕИ

От Манишевиц до мескалина

ТЕКСТ ХАМИЛТЪН МОРИС, ФОТОГРАФИЯ ДЖЕС УИЛИАМСЪН


Когато за първи път влязох в апартамента на улица Ridge, в долната източна част на Манхатън, не видях много, защото лампите не светеха. Имаше дълга, почти празна стая с наредени до стената дивани. Навсякъде бяха разхвърляни празни кенове от бира и бутилки. В четири сутринта от партито бяха останали само остатъци. Нищо необичайно. Един от евреите хасиди беше припаднал по гръб, а ярмулката си беше оставил на възглавницата до главата си. Мобилният му телефон бясно звънеше в джоба на вълнените му панталони с електронна клезмер мелодия. Нещастникът лежеше, без да помръдва. Пристъпих към него и се чудех дали е жив. Сигналът на телефона се повтори още четири пъти и най-накрая той замахна към джоба си. Отдъхнах си.

Чувах някакво приглушено пеене в дъното на помещението, зад една затворена врата. Прекрачих припадналия евреин и влязох в съседната стая. Вътре беше тъмно. Във въздуха се носеше ужасяваща запарена миризма на човешки тела. Десет, а може и петнадесет голи евреи стърчаха и пееха в пълна хармония един с друг. Спряха за кратко, за да ме поздравят, и после пак продължиха. Известно време ги наблюдавах безмълвно, но после се попитах: “Какво става тук?” Един глас в тъмното промърмори нещо за LSD и всички избухнаха в квичащ смях. Пеенето започна пак. Гледах ги с респект няколко минути и после се върнах обратно в другата стая. Един друг хасид, когото не бях видял, като влизах, ми каза, че партито е приключило, трипът е свършил и най-добре да дойда на следващия ден. Попитах го кога и колко често се събират по този начин и той ми отговори: “Постоянно.”

За много хора религията е мнооого тягостно занимание – битовизъм, предаван от поколение на поколение, от който няма особена полза. Малко са тези, които са имали истинско религиозно изживяване – такова, каквото си заслужава молитвите, благоговението, вярата и времето, прекарано в храма. Лично аз не съм имал такова. Според еврейския мистицизъм Бог се определя всъщност с липсата на определение. Той е безкраен и непознаваем въпросителен знак, който е безконечен.

Първото ми психеделично преживяване беше свързано с пушенето на салвиа в караваната на един приятел, когато бях на 16. Търкалях се по земята и се заливах от смях, подгизнал от сълзи, сополи и лиги навсякъде. Разбирах, че нещо важно се беше случило – нещо, което със сигурност влизаше в графата “безкрайно и непознаваемо”. Но би било грешка да го определям като религиозно изживяване. Беше още по-добро.

Два дни след онази нощ ми се обади един от евреите. Реших, че ще получа покана за парти, но за моя най-голяма изненада получих покана за погребението на един от техните приятели. Предозирал с кокаин предишната нощ. Хванах метрото до Парквил в Бруклин и след това нервно закрачих по 39-а улица. Наистина се напрегнах – отивах на погребението на евреин хасид, когото никога не бях виждал; нямах ярмулка; и бях облечен с лилаво кожено яке. Пред синагогата Шомрей Хадас видях евреите, които нервно крачеха наоколо и пушеха. Влязох вътре и седнах на един от задните редове, като се опитвах да остана незабелязан. В предната част на храма редицата от облечени в черно евреи ми пречеше да видя какво изобщо става. Слушах еврейските песнопения и дискомфортът ми постепенно изчезна, заменен от чувството на тъга. Когато службата свърши, последвах редицата от хора, излизащи навън, и видях как качват чамовия сандък в един Ford. Роднини и приятели плачеха, пушеха, говореха по мобилни телефони. Тогава се запознах с Аарон, един от малкото присъстващи, който не носеше религиозно облекло. Той започна да ми разяснява някои неща.

Предишната нощ един от бившите му приятели бил на купон с много дрога и взел огромно количество кокаин, екстази и накрая – коктейл от успокоителни. Бил добре, като се изключи леката замаяност, когато си легнал до приятелката си. Но на сутринта тя се събудила до труп. Аарон ми каза: “Нонстоп дрога парти без никакво познаване за качествата на наркотиците. Тези хасиди наистина са расли в саксия. Няма как да си го представиш, ако не си го преживял лично. И когато се отделят от семействата си, никой не им е казвал, че не трябва да смесват това и това, спийд (амфетамин) и екстази, алкохол и успокоителни. Доста е опасно.

“Кой им го продава?”, питам аз. “Има дилъри, които се кефят да прецакат евреите. Знаеш как е. Нищо лошо, но те дори не могат да си представят колко сериозно могат да го загазят хасидите с тяхната глупост.”

Може да изглежда егоистично, но мисълта, че няма да успея да опозная наркоманския живот на тези пропаднали хасиди, ме плашеше. Бях разочарован, че всичко е свършило, че всички са се стреснали и начинът им на живот ще се разпадне, преди да съм успял да видя. Попитах: “Това беше краят, нали така?” Аарон направи пауза и отговори: “Не, със сигурност не.” После ме покани на парти още следващата вечер.

Правя малка пауза, за да дам някои разяснения за религиозните си корени – аз съм евреин. Обрязан съм, но никога не съм ходил на еврейско училище. Не бях влизал никога и в синагога. Учил съм иврит от разговорник, а тората си научих, като слушах запис на минидиск. Казано накратко, не знам нищо за юдейската религия. Също така по никакъв начин не съм религиозен или духовно извисен. Чувствам се странно дори когато ми се наложи да произнеса думата молитва. Тези, които срещнах на улица Ridge, са от онези части на Бруклин, където живеят хасиди и ортодоксални евреи. За повечето от тях идиш е родният им език. Като изключим влечението към психеделиците и възможно генетично сходство, аз нямам нищо общо с тях. Срещнах ги покрай приятел на приятели. Психеделичните гъби се наричат магически гъби и по същата логика тези евреи могат да бъдат наречени Омагьосаните евреи. Започнах да ги възприемам именно като такива.

---

COMMENTS