Фотография Rankin

Всички чакаха лаунч партито на Vice основно заради Daddy G от Massive Attack. Трип хоп легендата се оказа наистина пич – направи зверски гиг, а след това се сля с тълпата. За мен музиката на Massive Attack връща спомените за едно лято на терасата в студентско общежитие, когато изнесохме дюшеците от стаите, лeгнахме на тях, изпихме много евтина текила и пушихме бонг. Бедните щастливи времена на Karmacoma. Доживях да си поговоря с Грантли Маршал.

За първи път си в България. Какво мислиш за старта на Vice тук?

Преди години в студиото в Бристол, в което работех, се разпространяваше Vice. Четях го месеци наред, знаеш как е. Доста противоречиво и скандално списание е – винаги търсят теми, които да те накарат да мислиш, и им се получава. Не съм съвсем сигурен, че наистина харесвам именно този вид журналистика, защото понякога е прекалено... прекалено провокативна. Но това има и своята добра страна, защото кара хората да мислят за неща, които са скрити под повърхността и се премълчават. В Англия сега има много списания, които се занимават с мода и обикновени неща от живота, и те хранят егото на хората. Мисля си, че Vice не се опитва да прави точно това.

Какво ще кажеш за бристолската сцена. Как беше преди? Как е сега?

Мисля, че бристолската сцена става все по-добра, случват се все повече неща... Преди години имахме само Portishead, Massive Attack, Smith & Mighty. Тогава хората претопяваха стиловете в едно, което наричаха „истински” бристолски звук. Сега има много повече жанрове. Roni Size, Portishead правят музика по начин различен от този, по който започнаха. Надявам се, когато излезе новият ни албум, той да звучи малко по-различно, с щипка дъбстеп от Бристол. В момента се наблюдава оздравителен процес, който води до появата на много по-разнообразна музикална сцена. Преди фокусът беше върху по-бавното темпо. В Бристол се преплитат много култури, освен това имаме щастието да сме близо до Девон – до крайбрежието. Така че лесно можеш да отскочиш до морето. Преди шест години започна и обновяване на града. За съжаление това не се случи в най-подходящия момент, защото започна период на рецесия, но в Бристол се вложиха доста пари. Сега градът носи друго усещане, различно от това преди десет години. Станал е много по-космополитен.

С Massive Attack създадохте стила трип хоп много преди Portishead, Morcheeba и други като тях да се появят на сцената. До голяма степен той отразява духа на 90-те. Мислиш ли, че трип хопът е мъртъв?

Да, ние създадохме музиката, но не и името. Стилът е това, което правиш, и отношението ти. Някой те поставя в някаква графа и казва, че правиш еди-каква си музика, но Massive Attack никога не са имали за цел да правят музика, която не се променя. Няма как едно нещо да се случи два пъти. Това е просто Massive Attack. Винаги се опитваме да разширим кръгозора на това, което правим, и да го правим с различни хора. Развиваме се и се учим. Никога не е същото.

Какво ново с Massive Attack? Какво става с албума?

Още не знаем какъв ще бъде крайният резултат... Имаме представа, но всеки път се опитваме да го направим още по-добре.

Миналата година изпълнихте на живо едно парче, което се казва Dobro. Ще го включите ли в новия албум?

Траковете в момента са в процес на работа... Доста от тях претърпяха промени. Сега работим с Тим Голдсуърти от DFA Records, той е съпродуцент на албума. Решихме, че би било страхотна идея да сменим перспективата и да вкараме нов вайб. За тази цел, разбираш, експериментирахме с доста песни. Променени сме... Така е интересно.

Тук си като DJ. Кога беше първият път, когато си пускал музика в клуб? Как стана?

DJ съм от 10-годишна възраст. Тогава, в началото на 1986 г., бяхме много добра групичка хора, ходихме до Япония, харесаха ни от списание The Face и така повече хора научиха за нас. След това, през 90-те, основахме Massive Attack... Другото е история. Беше преди цели 25 години.

ИНТЕРВЮ МАРИЯ ТЕПАВИЧАРОВА

< Назад

Още от броя

Напред >