|
|
DOS & DON'TS
|
|||
 текст хенк лустих снимки грег маринович 
Дочакахме първите свободни избори в Южна Африка след края на апартейда. Местните, за да подчертаят колко важно е това шибано събитие за тях, започнаха гражданска война и се избиват един друг в чест на дългоочакваната промяна. Политическите анализатори смятат, че Нелсън Мандела и неговата партия Африкански национален конгрес (АНК) ще спечелят 70% от гласовете на избирателите през 1994, а за другите 30% ще се борят около 20 фракции. Войнствено настроените бели са представени от Африканерското движение за съпротива, а зулуските националисти - от Партията на свободата Инката (ПСИ). А напълно отчаяните могат да гласуват за сдалата властта Национална партия. Да спрем дотук с фактите, цифрите и други подобни глупости. Нека видим какво става с убийствата! Наскоро, на 28 март 1994, в центъра на Йоханесбург членове на АНК откриха стрелба по митинг на Инката. Клането Shell House (името е на седалището на АНК) взе осем жертви, а други 20 участници в демонстрацията останаха да лежат ранени, целите в кръв. Армията обявяви извънредно положение в провинция Натал (район със засилено влияние на Инката) и пренасочи войски, за да потуши вълненията на зулусите. Те обаче не свалят оръжието си пред врага, а се бият с ожесточението, с което биха защитили и племенните одежди, останали от предците им. Протестите продължават и целият регион е потънал в кръв до колене. В градовете Отрядите за самозащита се превърнаха в отряди на смъртта. Те бяха създадени от общността на чернокожите в годините на апартейда, за да патрулират в зоните, където полицията отказва да влиза. Сега палят, грабят, мародерстват, а в някои случаи наказват със смърт онези, които поддържат „грешния отбор” - всеки, различен от техния собствен. Техниката, с която убиват, е известна като „огърлицата”. След като заловят някого, сами произнасят присъдата и го пребиват с камъни. Нанизват автомобилна гума през врата на жертвата, смъкват я надолу, така че да блокират ръцете, обилно заливат нещастника с бензин и го изпичат като южноафриканска наденичка. От друга страна, носителят на Нобелова награда от миналата година Нелсън Мандела си сътрудничи с настоящия президент (също Нобелов лауреат) Фредерик де Клерк, за да демонстрира, че пътят на Южна Африка към демокрация е лесен и безоблачен. В началото на 60-те Мандела се отказа от мирния подход в стила на Ганди и застана начело на военизираното крило на АНК, наречено Umkhonto we Sizwe (Копието на нацията). Ясно е, че белите мъже и жени от привилегированата класа, която управлява Южна Африка, не се вълнуват от някакви си там копия. Още повече че думата „копие” през 80-те се превърна в евфемизъм за автомат „Калашников” или граната. Не помага и фактът, че с южноафриканците се разправят освен с „Калашников” или гранати и със сълзотворен газ. Напълно естествено голяма част от бялото население избира изгнанието в бившата британска колония Зимбабве, която, изглежда, процъфтява, откакто новият президент Робърт Мугабе дойде на власт. Управлението в Зимбабве премина от ръцете на белите в ръцете на черните почти безпроблемно. За сметка на това има много малко индикации, че дори всемогъщият Мандела може да оправи цялата тази каша, обхванала Южна Африка по време на прехода й към демокрация. На този етап, по-малко от месец преди президентските избори, по-вероятно е да бъде хвърлен в някой масов гроб.
|
